16 април 2012

Недосегаем „елит“ ли е родната политическа номенклатура и кого пазят медиите?



Декларация на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" в подкрепа на журналиста и член на Обществения й съвет - Атанас Чобанов, за независима журналистика и разкриване на престъпните икономически и политически интереси



Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", носител на Международна награда за защита на човешките права "Златен гълъб", подкрепя оповестената тъжба на журналиста Атанас Чобанов срещу изданията "Стандарт" и "Шоу", където се появиха клеветнически текстове, целящи да опетнят доброто му име. Настояваме прокуратурата и следствието да предприемат активни действия по извършено от „Стандарт Нюз“ ООД и „Интермедиа“ - издатели на вестниците „Стандарт“ и „Шоу“, и от Петко Арнаудов, престъпление спрямо личността, съгласно чл. чл. 147 и 148 от НК – непозволено увреждане на репутацията на Атанас Чобанов чрез разгласяване на позорни и клеветнически обстоятелства и приписване на престъпления. Настояваме и Комисията по журналистическа етика в печата да се самосезира и произнесе по тези публикации.
Особено обезпокоително в случая е, че за пореден път страниците на българските медии се използват за саморазправа с хора, които информират обществеността за противозаконни и неморални действия на представители на висшите кръгове на политическата и икономическа власт в България. В случая целта на клеветническите публикации е да компрометират Атанас Чобанов заради публикуването на български език на изтеклите в WikiLeaks сведения за българската политическа номенклатура, т.нар. "роден елит" във в. "Стандарт", както и за смелите му разкрития в сайтовете Биволъ и BalcanLeaks. В този смисъл поръчковите клевети не само злепоставят личността Чобанов, но представляват груб опит за сплашването на независимите журналисти с цел спиране по-нататъшното честно информиране на обществеността по ключови за демокрацията въпроси.
Въпросните публикации в "Стандарт" и "Шоу" са поредна проява на пълната зависимост на голяма част от българските медии от икономически и политически интереси, които са сраснали дълбоко с тъканта на държавната власт, правосъдието и престъпността в България. Подобно на злокачествен тумор, тази симбиоза систематично отслабва основните демократични функции на обществото, обезсмисля демократичните процеси и институции, подменя изконните механизми на гражданско участие и контрол над управлението, и умъртвява независимата разследваща журналистика. Примерите за слугинско поведение на медиите към тези интереси, се превръщат в ежедневна реалност. Сред тях са свалянията от ефир на неудобни журналисти и предавания от национални медии, насаждането на самоцензурата и вмешателството в редакционното съдържание в полза на политическата номенклатура, на сенчести инвеститори и компании, които застрашават обществените и колективни интереси, здравето и природната среда на гражданите, и заедно с това се налага цензура и систематично компрометиране спрямо личности и граждански организации, дръзнали да информират обществото за тези практики.
Силно обезпокоени сме, че в следствие от поведението на медиите, за обществото става все по-трудно да отличи един от друг икономическите, политически и престъпни кръгове в държавата. Представителите на тези кръгове придобиват все-повече ресурси и власт за контрол над общественото мнение и чрез придобиването на собственост над медиите. Не случайно тъкмо в защита на този самопровъзгласен "елит" са и клеветническите публикации в "Стандарт" и "Шоу" срещу Атанас Чобанов. Ето защо членовете на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" смятат, че действията на издателите и авторите на въпросните публикации противоречат на Конституцията на Република България и настояват за установяването и преследването им с пълната сила на закона.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

13 април 2012

ТЪЖБА срещу издателите на "Шоу" и "Стандарт"


от Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“

Atanas Tchobanov 12 април 2012 г. в 12:24 ·



Това е моят отговор на клеветите, които се тиражират срещу мен в два български вестника, собственост на олигархични структури близки до властта. Освен тъжба до прокуратурата и до Етичната комисия за печатните медии ще заведа и граждански иск срещу клеветниците.

Предупреждавам всеки, който е решил да се упражнява в този жанр, че е изключително досаден, трудоемък и е за предпочитане да се повери на компетентен адвокат.

Тъжба срещу Стандарт Нюз ООД (Ответник 1) и Интермедиа ООД (Ответник 2), издатели на вестниците Стандарт и Шоу и срещу Петко Арнаудов (Ответник 3)

Уважаеми Прокурори,

Обръщам се към прокуратурата за установяване на престъпление спрямо личността, по чл 147 и 148 от НК - непозволено увреждане на репутацията ми чрез разгласяване на позорни и клеветнически обстоятелства за мен и чрез приписване на престъпления.

Биографични факти

В две статии публикувани във вестниците Шоу (Приложение 1) и Стандарт (Приложение 2), издавани от ответниците, са тиражирани по изключително злостен начин, неверни и клеветнически твърдения за моя професионален и граждански жизнен път. Текстовете нарушават всички известни критерии за журналистика и носят белезите на класически анонимен донос. Истината, която може да се установи с документи и свидетелства е следната:

Образователен и имуществен ценз: Роден съм на 26 юни 1968 в София. Завърших средно образование в 9-та ФЕГ в София през 1987 г. През 1989 г. бях приет в СУ „Климент Охридски“, специалност Френска филология. От началото на 1990 г. живея във Франция, където през 2001 г. защитих докторантура в университета Париж 10 със специалност „Езикознание“ (Приложение 3: Диплома за доктор на науките). От септември 2004 г. след спечелен конкурс бях приет на работа като изследовател, със статут на държавен служител, в националния френски научен институт CNRS, (Приложение 4: Решение на директора на CNRS). От 31.12.2005 съм титулярен държавен служител в CNRS (Приложение 5: Решение за титуларизация в CNRS). От 2004 г. до днес работя в екипа на лабораторията MoDyCo, където отговарям за сектор „Динамична фонология и корпусна фонология“. Специалността ми е изучаване на динамичните процеси във фонологията, сричките и ритмичните феномени в езика. Автор съм на научни публикации и разбработки, които могат да бъдат видяни на страницата ми в сайта на лабораторията MoDyCo, http://www.modyco.fr Единствените доходи, които получавам, са от тази работа и от съпътстваща преподавателска дейност в Университет Париж Запад и могат да бъдат установени от данъчните ми декларации през годините (виж Приложение 6, данъчна декларация за 2010 г.). Във Франция нямам собственост и живея под наем (Приложение 7, фактура за наем). В България имам наследствен апартамент от 30 кв/м. в София и имот от 1312 кв/м. в село Варвара, община Царево с къща от 1929 г. (Приложение 8, нотариален акт). Женен съм, с две деца. Имам само българско гражданство и не съм правил постъпки за придобиване на чуждо гражданство.

Журналистическа и издателска дейност: От 2004 г., извън професионалната си дейност в CNRS пиша журналистически материали и се занимавам с обществена и издателска дейност на чисто обществени начала. Имам многобройни публикации в българската преса, някои от които са превеждани на чужди езици. От 2004 до 2009 г. заедно с журналиста Александър Градинаров издавах българоезичен вестник във Франция - „Парижки Вести“. Първоначално той излизаше като месечно печатно приложение на рускоезичния вестник „Парижский Курьер“, издаван от моята съпруга, която е журналист по професия. След закриването на „Парижский Курьер“ през 2007 г., „Парижки Вести“ стана седмично приложение на издавания в Лондон в-к „Будилникъ.“ Цялото това начинание беше финансирано с лични средства и от немногобройни спомоществователи. До април 2009 г., когато се оттеглих от „Парижки Вести“, изданието нямаше регистрация в правния мир и никой не е претендирал за права върху името. Някои от статиите, които съм подписал в периода 2004 - 2009 г. могат да бъдат видяни на сайта http://www.parisvesti.com. В периода юни 2009 - ноември 2010 г. публикувах анализи и журналистически разследвания в личния си блог http://www.atanas.fr и политическа сатира в блога „Рога и Копита“. От есента на 2009 г. работя съвместно с журналиста Асен Йорданов, с когото подписахме няколко големи разследвания за злоупотреби с имоти по Южното черноморие, публикувани в различни медии. През ноември 2010 г. Асен Йорданов създаде независимия сайт за журналистически разследвания „Биволъ“ (http://www.bivol.bg) и ме покани да сътруднича като автор и редактор. За по-малко от година сайтът стана популярен и получи международно признание, ставайки единственият на Балканите партньор на Wikileaks. По силата на споразумение с Джулиън Асанж от март 2011, „Биволъ“ има достъп до хиляди поверителни документи с информация за България. Публикацията на тези документи разкрива изключително тревожни факти за състоянието на българския политически, икономически и обществен живот, в който са се вкоренили корупцията и организираната престъпност. Освен тези документи, Биволъ публикува десетки ключови разследвания, влезли в дневния ред на обществото, редовно цитирани от български и чужди медии. Журналистическите стандарти, които спазваме с колегата Йорданов са стриктни: разследванията се опират на автентични документи и/или са на базата на потвърдени от два независими източника информации. Темите, които ме интересуват и по които пиша са следните: симбиозата на власт и организирана престъпност, политическа корупция и корупция в съдебната система, конфликти на интереси, злоупотреби с власт, съсипване на природната среда, проблеми свързани със свободата на словото, прозрачността на институциите, гражданското общество и сънародниците ни зад граница. Подчертавам, че не съм получавал и не получавам възнаграждeние за моята журналистическа и издателска дейност под никаква форма. Финансирането на Биволъ е абсолютно прозрачно чрез дарения, афиширани в сайта в реално време и лични средства. Цената за поддръжката на сайта е 50 евро месечно за хостинг на отделен сървър във Франция и годишната цена на домейна bivol.bg.

Обществена и политическа дейност:

Политическо и гражданско кредо: През есента на 1989 г. като студент-първокурсник се включих в първите протестни митинги срещу комунистическата власт. Има документални кадри с мое участие във „висящите“ протести на алпинисти на фасадата на Университета и на Студентския дом. Станах член на „Екогласност“. След като заминах за Франция се посветих основно на следването си и до 2000 г. по-рядко следях събитията в България. Проявявам по-активен интерес към българския политически живот от 2000 г., когато България напредна в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Никога не съм бил член на политическа партия и не съм подавал молба за членство в такава (кандидатурата ми за евродепутат в листата на Синята коалиция беше предложена от СДС в така наречената "гражданска квота"). Не съм имал никакви контакти с престъпната комунистическа Държавна сигурност, което е удостоверено и от проверка на Комисията по досиетата. Не съм участвал в ръководни структури на комсомола, в който бях инкорпориран по принуда като непълнолетен. Считам, че сътрудниците на обявения със закон за престъпен комунистически режим не трябва да заемат ръководни обществени длъжности и винаги съм отстоявал публично позицията си за необходимост от ефективна лустрация.

Акция против задължителните здравни осигуровки за българите в чужбина: През март 2005 г. в-к „Парижки Вести“ инициира мащабна подписка сред българите в чужбина за премахване на двойното облагане със здравни осигуровки. Над 10000 души, български граждани от 80 страни подкрепиха подписката. През 2006 г. станах съучредител и секретар на регистрираното в Париж сдружение Съюз на българите по света „Бъдеще“, което си постави за цел да защитава правата на сънародниците ни зад граница. От името на сдружението координирах действията по казуса със здравните осигуровки: писма до институциите, петиция до Европейския парламент, настояване за законодателни промени, съдебни дела, медийни изяви и граждански натиск, чиято кулминация беше присъствен протест на български граждани от Франция, Белгия, Холандия, Германия и Люксембург в Брюксел през зимата на 2007 г. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=115211 Беше отворена специална набирателна сметка в ProCreditBank в София, в която се даряваха средства за заплащане на адвокатски хонорари по заведените дела. Тези организирани граждански действия дадоха резултат в началото на 2008 г., когато несправедливото облагане беше отменено и се създаде законов диспозитив за връщане на платени със задна дата вноски от българи, живели зад граница през периода 2000 – 2007 г. http://www.martindimitrov.com/243/ Общата сума събрана за адвокатски хонорари беше малко над 3000 лв и имаше остатък, който беше дарен за лечение на дете. Подчертавам, че не съм получавал възнаграждение за тази обществена дейност под никаква форма.

Кампанията „Не сте сами“: „Парижки Вести“ участва в кампанията за освобождаването на българските медици в Либия, като отразяваше редовно френските инициативи за български медии и търсеше възможности за по-широко информиране на френската и европейската публика. Това може да бъде потвърдено и от ответникът, г-жа Бозукова, с която се запознах на конференцията за основаването на международна коалиция „Не сте сами“ в Париж през март 2007 г. http://dariknews.bg/print_article.php?article_id=132206. През юни 2007 г. участвах в екипа на френската журналистка Лизрон Будул, която реализира документален репортаж за кампанията, излъчен в централните новини в 20 ч. на най-голямата френска телевизия TF1 на 19 юни 2007 г.

Мониторинг на свободата на словото: От 2007 г. съдействам на международната правозащитна организация „Репортери без граници“ с информация, преводи и мониторинг на българската преса за посегателства срещу свободата на словото. През май 2009 г. заедно с колежката Даниела Горчева организирах дебат за свободата на словото в Червената къща, на който по моя покана присъства директорът на „Репортери без граници“ за Европа Оливие Базил. http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=6903232 От март 2008 г. съм член на Обществения съвет на Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“, носител на награда за човешки права „Златен Гълъб“ и участвам в нейните инициативи, като се подписвам с името си. http://politkovskaya-bg.blogspot.fr/ Подчертавам, че не съм получавал и не получавам възнаграждение за тази обществена дейност под никаква форма.

Кандидатура за Европейския парламент: На европейските избори през 2009 г. бях кандидат от Синята коалиция, на 5-то място в листата. Основен мотив да се кандидатирам беше възможността да получа трибуна и да поставя в обществения дебат темите за прозрачността на институциите, свободата на словото и включването на българите в чужбина в политическия живот в страната, които оформих като раздел от политическата програма на Синята коалиция озаглавен „За реална свобода на словото, на медиите и на комуникациите“. Включих се в инициативата „Гласуване без граници“, имаща за цел да увеличи избирателната активност в чужбина. Тази инициатива получи награда „Човек на годината“ за 2009 г.

2. Клевети и обиди в публикациите

Видно от гореизложеното, мога да докажа с документи и свидетели следното: в професионалния ми път, в имуществения ми ценз, в обществената ми дейност и в журналистическите ми изяви няма абсолютно нищо, което да е противозаконно, съмнително или морално укоримо. Следните твърдения публикувани в статиите за мен са характеризирано обидни и клеветнически:

- Неистина и набеждаване е твърдението във в-к Шоу, че съм извършвал незаконно строителство. За това бях набеден от кмета на Царево Петко Арнаудов, когото уличих в злоупотреби с обществени средства и имоти в подробни журналистически разследвания;
- В публикацията във в-к Шоу Петко Арнаудов ме нарича публично с тежка обидна дума, деяние, което е характеризирано в Наказателния кодекс;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм събирал пари от българи в чужбина, които съм използвал за лични цели;
- Неистина и клевета са твърденията, че имам лична изгода от разследвания за обществени злоупотреби;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм получил с измама права върху „Парижки Вести“ и съм го използвал за спонсорство за собствена издръжка;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм приемал да правя поръчкови публикации и разследвания и съм получавал пари за това;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм сътрудничил с Държавна сигурност, бил съм комсомолски секретар и съм кандидатствал за членство в БКП;
- Неистина и клевета са твърденията във в-к Шоу, че имам извънбрачна връзка с г-жа Ваня Милчева, с която се познавам от социалната мрежа Facebook.

Съдържащите се в двете статии клеветнически твърдения пречат на нормалната ми работа, защото за мен като разследващ журналист доверието на източниците, медиите и читателите са основен капитал.

Елементарно е да се установи, че всички „източници“ на въпросните публикации са мними и се базират на клеветнически текстове публикувани в анонимен блог, базиран в САЩ, и в анонимни форумни коментари. За съжаление, процедурата по установяване на авторството на клеветите е финансово непосилна за мен, тъй като предполага завеждане на скъпо струващ иск срещу американска фирма.

Освен това, статията във в-к Стандарт е обидна и към Френската република, чийто служител се явявам, тъй като поставя под съмнение моя образователен ценз и професионалната ми квалификация.

Всъщност, за сериозността на тази публикация най-добре говори преводът на името на Université Paris Ouest Nanterre La Défense – което екипът на в-к Стандарт е превел като „университет по отбраната в Нантер“. За незапознатите, La Défense е квартал съседен на града Nanterre, където се намира университетът, носещ това име.


3. Петитум

Считам, че публикацията на статиите публикувани от Ответник 1 и Ответник 2 виновно ми причинява вреди, като уврежда личната ми и професионална репутация на независим и обективен разследващ журналист и общественик. В добавка тази публикация наруши емоционалното ми спокойствие и ме принуди да отделя време и финансов ресурс, за да защитя себе си и семейството си от клеветите чрез настоящата тъжба до прокуратурата и завеждане на граждански иск в съда.

С оглед на гореизложеното моля прокуратурата да образува производство по член 147 от Наказателния кодекс за клевета срещу Ответник 1 и Ответник 2 и по член 147 (клевета) и 148 (обида) срещу Ответник 3

4. Приложения

08 април 2012

Асоциация “Анна Политковская” осъди МИЕT - за сумите изхарчени от държавния бюджет за поддържане на положителния образ на българската ядрен енергетика




ЧРЕЗ ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА


ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД



ЖАЛБА
от
Петър Пенчев Троянски

СРЕЩУ
Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 94-П-94/30.11.2011 г. на Главния секретар на МИЕТ

НА ОСНОВАНИЕ
чл. 40 и сл. от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ)

Уважаеми Господин/Госпожо Съдия,

През м. ноември 2011 г. подадох заявление за достъп до обществена информация, по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Със заявлението си поисках достъп до информация, свързана с предходна кореспонденция между мен и Министерски съвет (МС). Като част от тази кореспонденция получих писмо от МС с изх. № 533/20.01.2011 г. Във въпросното писмо на МС до мен бе цитирано становище на МИЕТ, според което действията на ядрения физик Георги Котев и подкрепата изразена към него от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ (член на чийто Обществен съвет съм) костват на бюджета на РБ 2 милиона лева през последните 2 години за поддържане на положителния образ на българската ядрена енергетика. В тази връзка със заявлението си от м. ноември поисках от МИЕТ да ми бъде представено въпросното писмо/становище на МИЕТ и всички документи, свързани с него и направените твърдения за сумите изхарчени от държавния бюджет за поддържане на положителния образ на българската ядрена енергетика.

С Решение № 94-П-94 от 30 ноември 2011 г. главният секретар на МИЕТ – г-н Владимир Туджаров, отказа да ми предостави достъп до поисканата информация. В решението е посочено, че исканата информация не била обществена и по реда на ЗДОИ можело да се иска само достъп до информация, но не и достъп до документи.
…………………………………………..



Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
Изх. № 11-15/15.11.2011

До г-н Трайчо Трайков
Министър на икономиката, енергетиката и туризма


ЗАЯВЛЕНИЕ
по Закона за достъп до обществената информация

oт Петър Пенчев Троянски, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”


Уважаеми господин Трайков,

На основание Закона за достъп до обществената информация(ЗДОИ), заявявам искането си да получа копие на електронен или хартиен носител от следната информация:

1. Писмо на МИЕТ, подписано от директора на дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”, визирано в приложеното към настоящето заявление писмо-отговор до мен изх. № 533/03 от 20.01.2011 г. на Министерския съвет.
2. Копие от всички документи, станали основание за становището и твърденията в исканото по горната точка от мен писмо на МИЕТ, подписано от директора на дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”, визирано в писмо-отговор до мен изх. № 533/03 от 20.01.2011 г. по описа на Министерския съвет, за да стане видно от тези документи как са били изхарчени повече от два милиона лева от държавния бюджет през последните две години, за международни експертизи, анализи на независими експерти, командировки и перманентно ангажиране на експерти на МИЕТ и АЯР с отговори към компетентните институции на ЕК и МААЕ и към различни неправителствени организации, във връзка с изнесените в публичното пространство на 10.07.2008 г. скандални данни от ядрения физик със 17-годишна работа в АЕЦ “Козлодуй” Георги Котев, относно регистрирани от него сериозни аномалии при подмяната на ядреното гориво в 5 и 6 блокове на единствената ядрена електроцентрала у нас, които стоят неопровергани и до днес от единствено компетентния за България по ядрената безопасност - Националният ядрен регулатор Агенцията по ядрено регулиране.

Дължа да Ви уведомя, че по моята лична кореспонденция под горния изх. № 533/03 по описа на Министерския съвет, след цитирането от МС на 20.01.2011 г. становището и твърденията от визираното писмо на МИЕТ, подписано от директора на дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”, последва и заведено от мен съдебно дело по ЗДОИ срещу министър-председателя - заради огромните разминавания в сумите, цитирани от МС и дадените ми преди повече от 6 месеца стойности от МИЕТ(Ваше писмо до мен от 02.03.2011 г.) и от Агенцията за ядрено регулиране, след препратеното ви тогава от МС мое заявление по ЗДОИ. Съдът прие твърдението на представителя на министър-председателя, че исканата от мен по ЗДОИ информация не се съхранява в МС, но знаят къде се намира същата и затова са ме препратили до МИЕТ и АЯР. За мое съжаление, аз лично бях осъден на 08.11.2011 г. от Върховния административен съд да заплатя разноските на МС по делото, защото съдът се мотивира, че възраженията ми срещу непълнотата на получената от тези органи информация е извън предмета на спора.
Коректно е от моя страна сега предварително да Ви насоча, че в отговор на препратеното от МС мое горецитирано заявление по ЗДОИ, с Ваше писмо от 02.03.2011 г. получих от Вас копие на писмо вх. № 92-00-88/21.02.2011 г. от заинтересованата в случая страна - АЕЦ “Козлодуй” ЕАД(техен изх. № 1060/18.02.2011 г.), в което екс-изпълнителният директор Костадин Димитров вече е заявил официално тяхното становище по случая: Така изброените проверки, респективно описаните по-горе производства, извършени от български и европейски институции, не са налагали извършването на разходи от страна на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД. Бяха посочени от ядрената централа три граждански договори на обща стойност 15 000 лв., както и 12 327 лв. за закупуване на софтуер, но тези разходи са направени след разглеждания период в горното писмо на МС. Както и са далеч под цитираните от МС разходи на държавния бюджет по случая.

ЗАЯВЯВАМ, че ако не получа от Вас в пълнота доказателствата по исканата информация с това мое Заявление по ЗДОИ, аз ще заведа веднага наказателно дело от частен характер лично срещу Вас и срещу министър-председателя - за набедяване и клевета за моята репутация, съгласно съответните членове от Наказателния кодекс.
Очаквам да получа Вашето Решение по ЗДОИ в 14-дневен срок.

Приложение: Писмо изх. № 533/03 от 20.01.2011 г. на Министерския съвет до Петър Пенчев – 3 страници.