9 Януари 2015
Слушам, гледам, чудя се и мисля… Как така се пръкнаха толкова вярващи
и кротки хора, които след кървавата драма в редакцията “Шарли ебдо”
взеха да наставляват благо: Всяка критика трябвало да има мярка, особено
тази с религията?! Защо да предизвикваме когото и да е? Религията била
тънко нещо? Не трябвало да се прекалява? Брей, аланкоолу, пак изпълзя
недоубитата ти преклонена главичка! Поотърси се малко, поотупа се от
историческата прах и отвори мижавата си вредоносна устица! Че кога стана
ти толкова религиозен, бе господине?
Първо критика и сатира са две доста различни неща, благовернико.
Второ, още от времето на Франсоа Вийон и Франсоа Рабле, та до наши дни,
французинът подлага на смях и подигравка всичко, що му попадне пред
свободолюбивото око и има шанс да се превърне в някакъв натрапен фетиш.
Всякакви крепители на фалшиви ценности са подложени тутакси на барикаден
огън в името на пълната човешка свобода на действие и мислене. Затова
точно Франция става реалната територия на човешкият идеал за Република.
Още в генезиса на тази свята дума република, res publica, е заложен
живецът, който е втъкан и в “Шарли Ебдо”, а именно буквално преведено
„обществени дела”. Имаме си ние ош беш със свободата у нас и по френско
още преди 11 века. Затова именно Франция приютява катарите и до днес
съхранява великият им идеал за истински свободния човек, който няма
нужда от посредници в общението си с Бога!
Катарите, наследниците на великите богомили, които пак ти, аланкоолу,
изгони от българските земи, приютил се в безволевия цар Петър. Каква е
тази наша българска злочеста съдба векове наред да си посича гениите, да
не ги търпи, да ги унижава и да ги счита за луди? Ето това го нямат
французите. Те поемат като хляб божий катарството и малцина вече знаят,
че девизът на Френската революция: “Свобода, равенство, братство” е
катарски девиз, демек богомилски!
Та да си дойдем на думата. От векове свободолюбието крепи и въздига
Франция през реки от кръв и морета от клади и ешафоди. Златни букви
изписват в човешката история френските хуманитаристи, революционери,
философи, в това число и гениите на словото, което руши всяка догма,
идол и фалш. и знаеш ли, аланкоолу, че Франция и до ден днешен НЯМА
ГЕРБ!
Има само емблема. Защото не понася дори бегла следа от монархия на
челото си! А нашият революционен гений, чистият светец на свободата
Левски в гроба си неизвестен и свят се е обърнал когато в Република
България дойде някакъв си Симеон Кобургготски да ни стане министър
председател, да ни върне години назад в историята, да си вземе имотите и
дим да го няма.
Ти, праведнико, който палиш свещи на уважението към религиозните
догми днес, колко пъти назова този човек “Ваше величество” ?! Колко пъти
му се поклони и ръка му целуна, а той те назоваваше: Ганев?! В
Република България, ти, праведния крепител на религиите по света,
приветства митрополит Николай да каже миналата година пред хиляден народ
в Рилския манастир: “Тук е негово величество царят на българите Симеон
Втори. Вашето присъствие е знак, че когато царят на българите е тук,
това означава, че и държавата е тук. Уверявам ви, Ваше Величество, че
църквата разбира статута на царя и винаги се молим за вас, но други не
го разбират”
Ти разбра ли го, аланкоолу?!
Поклони ли се за сетен път на верското си силно “чувство”, което днес
ни пробутваш така сиромахомилски?! Къде си ги сложи думите на този
митрополит Николай, оня, с ролексите и мерцедесите?! До думите на Левски
за чиста и свята република ли ги сложи?!
Ето това не може да стане във Франция. Никога! Не може и никога не е
било да бъде търпяно от загиналите ни колеги от седмичния сатиричен
вестник Charlie Hebdo. Сатирата им геройски и талантливо държи будни
сетивата, руши догми, срутва идоли, измита фанатизми, стряска заспалите в
благоговение да им падне благодат отнякъде. Както ние чакаме тази
благодат-все някой да се зададе откъм Орлов мост и да ни спаси от нас
самите, с магическа сила и заклинания, я за осемстотин дни, я до
следващия милиарден заем, а пък ние си знаем: ще го посрещнем с викове
“да живее ” и с дежурните цветя, хляб и сол.
Обаче политическа сатира, аланкоолу, може? Тя си е в реда на нещата,
даже и може да окепази който си иска. Тогава нашият благоверен герой се
смее до припадък, защото всички са маскари! Дотук добре. Ама защо пък
религиозна сатира да не може, бе защитнико на религиозната
толерантност?! Като се има предвид, че откакто свят светува, всички
църкви и религиозни организации са в любовен чувствен валс с властта, с
тираните, с управляващите, с всеки, който държи парите и юздите на
манипулацията.
Далече съм от проповядване на атеизъм. А и самата аз не съм атеист.
Творецът на вселенските процеси е зрим в своето великолепно могъщество и
величие във всяка проява. Кой от нас не го усеща-от квантите през
галактиките до тази чудна и загадъчна мъдрост на универсума и до
стремежа на духа към еволюция? Кой и как ще го чества, в какви
религиозни форми и ритуали ще го облича и почита и как ще му благодари
за великото чудо живот е личен избор. Ала този избор може да ни прави
живи само ако имаме свобода именно на избора.
Великото чудо на Свободата, чийто факел носи Мариана, чиято гръд
Дьолакроа пророчески е оголил в уязвимост и красота. Затова смъртта на
тези колеги потресе целия свят. Всеки ден загиват хиляди невинни хора в
срамни за днешния век войни, това сякаш стана статистика и ние гузни
мълчим пред телевизорите. Ала от тези изстрели подскочи всеки истински
човек на земята и нещо невидимо запламтя в единодушие. Поискаха да
уцелят сърцето на Свободата, възможността да сме хора с избор. Шапки
долу!
Няма коментари:
Публикуване на коментар