Докога ще злоупотребяваш, Катилина, с нашето търпение?!”, се обърнал някога Цицерон към заговорника, който дори не прикривал плановете си. „Докога ще мъчите обществото и гражданите, о, властници?!”, трябва да възкликне днешният оратор. Десетилетие и половина борбата беше да се установят ценностите и принципите на цивилизацията, гражданското общество, разделението на властите и човешките права. И когато това почти се получи, когато конституцията и законите придобиха един близък до благоприличния вид, всичко започна да се срутва обратно. Алибито е европейските директиви. Те ни караха, според интерпретациите само отпреди година, едва ли не да премахнем правото на свободен достъп до обществена информация! Е, пак тези пусти директиви ни карат сега, както изглежда, да зарежем защитата на личния живот и данни. Какъв е поводът днес?
През миналата седмица, в “Държавен вестник”, бе обнародвана Наредба за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления.
Според издателите на наредбата – Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), с нея се въвежда в българското законодателство Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработвани във връзка с предоставянето на общественодостъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и изменението на Директива 2002/58/ЕО.
Накратко разказано, според наредбата, съответните оператори вече ще бъдат длъжни да пазят в продължение на 12 месеца данни за всички проведени разговори по мобилни телефони, разговори чрез Интернет, е-мейл комуникация, SMS, дори достъп във форуми. Данните наистина не обхващат съдържанието на разговорите или съобщенията (е, при форумите те са малко общодостъпни, ама нейсе!), но пък включват кой с кого е говорил/писал.
Нека наредбата сама ни „заговори”. Става въпрос за: име и адрес на абоната или регистрационния потребител, дата, час и продължителност на връзката. Включени са и така известните като „неприети” разговори, т.е. просто повиквания. Тези данни ще бъдат надлежно съхранявани, както разбираме, и достъпвани от когото трябва.
Може би тук му е мястото да припомним, че мерките по съхраняване на лични данни (data retention) „за всеки случай” са предмет на широк дебат в Европа. Може би прави впечатление, че българските институции се държат по отношение на Европейския съюз като гойно селскостопанско животно, което просто трябва да стигне навреме до приготвената му хранилка. Едва ли подобно поведение прилича на страна – член на Общността, която следва да участва в процеса на вземането на решения, като се основава на ценностите и принципите си и на разума. Да затворим тази скоба, защото в конкретния случай справедливо ще ни отговорят, че въпросната Директива от 2006 г. вече не подлежи на обсъждане и следва да се въведе. И тук възниква въпросът – какво точно трябва да се въведе.
Този въпрос възниква не за пръв път. Да си припомним, че през 2002 г. някой бе включил „обществената идентичност” и „данните на органи на власт, свързани с дейността им”, в дефиницията на лични данни според Закона за защита на личните данни. Друг, и то пак под давление на споменатата ДАИТС, през миналата 2007 година предложи да се въведе „законен интерес” за търсещите информация от публичните институции. И в двата случаи виновни бяха уж европейските директиви, а всъщност – нашенските преводачи и тълкуватели. И в двата случая законите ни останаха в съответствие с ценностите и принципите, но колко усилия костваше това на активната част от обществото, която участва в кампаниите!
В настоящия случай, действително, според Директивата подобни категории данни трябва да се запазват за не по-малко от 6 месеца. И тук идва интересното – какво предвижда тя относно достъпа до тези данни. Какво друго, освен, че държавите следва да гарантират, че запазените данни се предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право. Все пак тук става въпрос за лични данни, защитени от нарочна директива и две конвенции на Съвета на Европа. Да видим какво предвижда нашата Наредба по този въпрос.
Първо, за нуждите на наказателния процес съответните оператори предават съхраняваните данни по писмено искане на разследващите органи, прокурора или съда. Изглежда от деликатност или за улеснение е спестено на читателя на Наредбата препращането към процедурата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложима за тези случаи. Относимата норма на чл.159 от НПК се намира в Раздел „Претърсване и изземване”, а подобни действия се извършват само след разрешение от съдия. Когато предоставянето на данни се равнява на наблюдение и следене на хора, то правото на неприкосновени личен живот и кореспонденция по чл. 32, ал. 2 и чл. 34, ал.2 от Конституцията може да се ограничава само с разрешение на съд. Е, в случая виждаме, че тези деликатни въпроси са разрешени с наредба, а и защо да бъдат занимавани излишно операторите с конституционни права на гражданите?
Второ, следващата група институции с право на достъп са службите за сигурност – в случаите на необходимост, свързана с националната сигурност. Целта е доста обтекаемо формулирана. Отново се спестява и излишно информиране за това какви законови условия трябва да са налице. Остава впечатлението, че според издателите на наредбата, службите си пращат едно писмо, а операторите безпрекословно им дават всичко, като даже запазват в тайна търсещия и това какви данни са предоставени (чл.5, ал.3). Всъщност, тъй като става въпрос за лични данни, редът за тяхното събиране и ползване за цели, свързани с националната сигурност, е уреден в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Очевидно е, че от момента на поискването на конкретни данни, кой на кого, кога и от какъв телефон или компютър е говорил или писал, става въпрос за наблюдение на съответното лице, т.е. приложим е ЗСРС. Дори в настоящата му редакция, обявена от Европейския съд за правата на човека за нарушение на едноименната Конвенция, този закон изисква разрешение от съдия. Но отново защо наредбата да тревожи операторите с подобни условности!
Трето, претенцията да бъдат уредени просто с Наредба въпроси, засягащи основно човешко право, прогласено от Конституцията (чл. 32 и чл. 34), бледнее пред титаничното достижение на нейния чл. 5, ал. 1. С небрежен, почти незабележим жест, се поднася „черешката на сладоледа”. Някоя си Дирекция „Оперативно-техническа информация” при МВР получава „пасивен технически достъп” чрез компютърен терминал за всички съхранявани данни! Е, тук службите за сигурност са просто много изостанали.
Сбъдната е мечтата на тоталитаризма, на сюжети като „1984 г.”, „Фермата” или „Бразилия”. „Гражданите са прозрачни за държавата, а тя за тях – не.” Обикновено обратната е дефиницията за демократичната държава – „държавата е прозрачна за гражданите, а те за нея – не са”. Перманентният „пасивен” достъп до лични данни не може да бъде съответен на никаква законна цел. И къде пропаднаха в превода „специфичните случаи”, за които следва да се дава достъп, не само препоръчани от Директивата от 2006 г., но и задължителни според Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията за защита на личните данни при автоматизираната им обработка и Директивата 95/46/ЕО относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на тези данни. Едва ли е нужен допълнителен коментар!
Нещата отиват далеч, щом вече и с наредби започнаха да отменят Конституцията. Трябва да се отбележи за обективност, че ДАИТС е провела обсъждане на проекта за Наредба на Интернет страницата си през есента и продължава да провежда там дискусии по проекти за актове. Похвално е, разбира се, изпълнението на Закона за нормативните актове, но все пак обществените обсъждания имат за цел да подобрят съдържанието на проекта за акт, а не да осигурят неговата законосъобразност. Това би трябвало да е задължение на институциите, подготвящи акта.
Изводът от коментирания случай е, че норми не се създават просто с четене на Директиви – нужно е и разбиране на принципите. Също както човешка личност не се съчленява с простото събиране на членове в едно тяло – трябва и дух.
