Статия от Едвин Сугарев
Може ли един конспиративен сценарий, лишен от каквато и да било логика и основания, да се превърне в позиция, изразена от един държавен глава. Може. И не е задължително да стана дума за налудни диктатори от типа на Уго Чавес. Имаме и по-близки нам, родни и умилителни примери. Ето най-пресния: "Дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал". Казано едно към едно от българския президент Георги Първанов по адрес на филма на филма на Кейт Блюит от ББС "Изоставените деца на България".
Нека припомним: това е рецидив. Предишното подобно изказване беше по повод Батак, чиято свята памет продажни изследователи и коварни чужди фондации се опитвали да поругаят. Ефектът от президентските думи тогава предизвика такъв батак, че и до ден днешен цивилизованите научни среди стреснато подскачат, когато стане дума за научни проекти в България: защото защитата на националната кауза и свидното нам клане придоби формата на искане дръзналите да кажат истината за една историческа картина да бъдат изпратени „на дръвника”.
Нека припомним и още нещо: филмът за Могилино разтърси цяла Европа. Беше прожектиран и в европарламента – въпреки протестите на българските евродепутати, които би трябвало да се срамуват от реакцията си, тъй като поискаха не друго, а паралелна прожекция с друг откровено поръчков български филм, пожарно скалъпен, за да измие срама от челото ни. Филмът на ВВС не прави нищо друго, освен да показва реалността такава, каквато е. Българските изоставени деца – такива, каквито са, и нашето безхаберие за тяхната съдба – такова, каквото е. Казването и показването само на частица от една страшна истина не може да е „антибългарска кампания”. И не е вина нито на авторите на филма, нито на заснетите от тях деца, че той оголи гузни съвести и предизвика абсурдни в наглостта си защитни реакции – като тази на президента, като тази на министър Масларова. Реакции, които показват яростта за това, че някой е показaл мръсните ни ризи, а не срамът от това, че ризите ни са били мръсни.
Основанията на българския президент за тази – казвам и го повтарям – нагла и срамотна реакция? „В този филм има неща, които ние си ги знаем не по-зле” – бил казал той по време на дискусия в Русе "За децата на България - открито и ангажирано”. Европейско поведение, няма що. Ние бакиите си ги знаем – ама защо трябва да ни ги припомняте. Това припомняне на добре познатите ни бакии очевидно е същината на антибългарската кампания, скалъпена от новинарската централа, мислеща злото ни още от времето, когато изобличи Батето ни в корупция. И понеже президентът освен баща на нацията е и бащица на тройната коалиция, този тип реакция спрямо всички критики към България се мултиплицира едно към едно от българското правителство. Всеки път, когато се олеем така, че и врабците да разберат, че МВР се занимава с логистична подкрепа на мафията или че висшите държавни чиновници откровено вземат подкупи, делят по братски с родните си братя парите от обществени поръчки или пък още по-откровено крадат, почват да валят оплаквания за това, че в критиките от Брюксел липсват основания, че тези липси се дължат на „лошата комуникация” и че еврочиновниците всъщност съвсем не са искали да ни кажат това, което ни казват. И очевидно това, което трябва да ни бъде казано, няма защо да ни бъде казвано – защото ние бакиите си ги знаем.
Знаем си ги, да. Знаем например, че Могилино не е само Могилино – че има 25 дома за деца с увреждания, в които положението едва ли е различно. Знаем, че домовете за възрастни с увреждания могат да предложат не по-малко потресаваща мизерия, безхаберие и пренебрежение към човешкия живот. Че в домовете за нормалните изоставени деца насилието и проституирането са ежедневие, а за отношението към тях говори факта, че деветгодишни момичета бягат оттам през третия етаж, а по-големите момчета си чупят главите с камъни – и това си случва не в затънтените джендеми на България, а в дом за изоставени деца в самата столица. Че когато гръмна скандалът с филма и се заговори за закриването на дома в Могилино, местният общински съвет излезе с решение да не се закрива дома, защото имал социални функции. В него работели над 60 души от живеещите в Могилино. Чувате ли, г-н президент – над 60?! По повече от един на дете. Изгледайте още веднъж филма и вижте какви грижи са се развихрили.
Рекапитулацията от президентското изказване няма как да не ни изправи пред извода, че за българският президент истината е без значение – и че същото се отнася за човешкото страдание. От значение е само да не се вадят мръсните ризи. От значение е какво впечатление правим, а не какви сме. Извод, който само дни по-рано бе потвърден на дело от самия президент, който изрази своята печал от гибелта на деветима българи, изгорели живи във влака за Кардам, като отиде потайно да трепе вълци в горите Симитлийски. След като този факт въпреки старанията на НСО и местното лесничейство придоби публична известност, той излезе с публично изявление по този повод – да, бил около Симитли, но не бил направил нищо, с което да накърни скръбта към жертвите. Интересно – какво ли е правил там, докато близките на изгорелите плачеха пред камерите? Може би е слушал птички? За голям жалост обаче в. „Сега” изпрати журналист в Симитли – и се оказа, че всеки знае и че президентът е бил там, и какво е правил; че местните ловни дружини са вдигнати едва ли не под тревога да напъждат дивеча към пусията президентска, че на място са ги закарали джиповете на НСО и после те дълго чакали някой да ги върне у дома, докато накрая разбрали, че са зарязани. Никакви животно не бил убил президентът? Може би ръцете му са треперили от мъка и друг е гръмнал известната от медиите лисица. Но дори и това за убитите животни не е съвсем вярно – тъй като примамка за вълците е бил доставен цял камион прясно заклани магарета. За лов, забранен според закона, тъй като в забранения период хайка за хищници може да се образува само при депозирено от населението искане до общинската администрация, каквото няма. Магарета, г-н президент! Вие, разбира се, нямате нищо общо с тази работа. И с никакъв лов. Просто сте се помайвали наоколо. Вярваме ви прочее, както и ви вярвахме за Гоце.
