07 октомври 2008

Москва забранява митинг за Анна Политковская в София

Foto: Reuters


Днес в 12:37 ч. организираният от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, с участието на Интернет-Форум „Де-зората”, митинг в София бе разтурен по нареждане от Москва. Митингът бе по повод втората годишнина от убийството в Русия на световно известната журналистка и правозащитничка и бе при спазване на българския закон за събранията, митингите и манифестациите, с обявен краен час до 13:00 ч. Лозунгите, които издигаха защитниците на свободното слово, бяха „Две години от убийството на Анна Политковская – символ на свободното слово”, „Опасна е политическата полиция (ДС) – в МВР и ДАНС”, „Европейският съюз – политически борд за България” и портрети на Георги Марков, Анна Политковская и Огнян Стефанов.
Представител на МВР уведоми коменданта на гражданската проява Петър Пенчев, че директорът на „Дом на Москва в София” се е разпоредил да бъде премахнат портрета на Анна Политковская, подпрян на стената на сградата -„частна собственост”. Този портрет бе окичен с бели хризантеми след изнасянето му от състоялата се преди това панихида в Базиликата „Света София”.
Участниците в митинга посрещнаха с освиркване съобщението, дошло от службите на Путинова Русия – корпорация на КГБ. С тази безпардонност в България, Москва на Путин отново демонстрира, че нищо не е променено от съветския диктат върху продажните български управляващи, които са съгласни да бъдем днес „троянският кон” на Путин в Европейския съюз.

На митинга бе подписано Обръщение до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо със следния текст:
Ние, български граждани ‘от всякоя възраст, пол, занятье’, две години след убийството на руската журналистка и правозащитничка Анна Политковская, събрани в София,
Протестираме срещу пълзящата и към България Путинизация - убиец на свободното слово и демокрацията.
Настояваме за международно разследване на убийството в Русия на Анна Политковская.
Настояваме за наблюдатели на Европейската комисия при ракриване на заговора за покушение върху разследващия журналист Огнян Стефанов, опита за забрана на свободното слово в ИНТЕРНЕТ и подслушването телефоните на журналисти в България от политическата полиция в МВР и ДАНС.

За повече информация:
Петър Пенчев - 0887525032




02 октомври 2008

Панихида и протест за Анна


Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” организира на 07.10.2008 г. от 11:30 ч. в базиликата “Света София”
Панихида


Две години от убийството на руската журналистка


Анна Политковская


-------------------------------------------------------------------------------------------
След панихидата от 12:00 ч. ще се състои
ПРОТЕСТ

пред „Дом на Москва в София” (ул. “Раковска” № 92), на площад-триъгълен пред паметника на Иван Вазов и ДСК


Протестът е срещу пълзящата и към България Путинизация - убиец на свободното слово и демокрацията.
Ние настояваме за международно разследване и съд за покровителите и извършителите на убийството в Русия на журналистката и правозащитничката Анна Политковская.
Ние протестираме срещу политическата полиция в МВР и ДАНС за заговора за покушение върху разследващия журналист Огнян Стефанов, опита за забрана на свободното слово в ИНТЕРНЕТ и подслушването телефони на журналисти в България.

На Протеста ще подпишем Обръщение към Европейската комисия.

За повече информация: Петър Пенчев - 0887525032
p_p_trojanski@yahoo.com

01 октомври 2008

В памет на Константин Павлов


Из неговите "Записки 1970-1993" :


Не вярвам, че дискусията между палача и жертвата ще доведе до нова истина.

* * *

Ако част от интелигенцията е пасивна, тя е "пасивна", защото не иска да навреди на конюнктурния демократичен процес, на ежедневната политика, не иска да посочи грешките на демократичните сили, защото това веднага ще бъде използвано от реакцията. А да говориш половинчато не е честно; или да се правиш на глупак - прекалено глупаво е. Този вакуум (мълчанието) веднага беше попълнен от огромна "тълпа интелектуалци". Някога пращаха Моцарт на бригада за картофи, сега се иска Айнщайн да крещи от площада: "Долу правителството!". А и никоя от политическите сили не желае да се обвързва с прекалено честни интелектуалци, защото не им е нужна съвест по-голяма от собствената им.


* * *

Човек разказва най-добре за себе си, когато възпроизвежда случки и състояния, а когато почне да оценява състоянието си почти винаги греши. В този смисъл аз съм за отворен финал, за липса на поука, на хепиенд. Изповедта трябва да бъде гола, тогава тя е искрена. Ако се иска облага от Бога, това е магия за битово оцеляване, а не състезание със Създателя.

* * *

Сред Временното Време плуват малки частици от Вечното Време - като консерви-послания от всякакви хилядолетия - минали и бъдещи.

* * *
Временното Време подлежи на бърза развала - иначе то е чудесен (и единствен) хранителен продукт за временните гении, които бързо го изяждат и още по-бързо го изхождат във вид на поеми, симфонии, картини... На мен са ми по-вкусни консервите на Вечното Време. Аз самият произвеждам такива консерви за менеподобни от бъдещи или минали хилядолетия.

П.П. Може да се направи траен продукт и от Временното Време, ако преодолеем консумативния си манталитет към него - Временното.

* * *

Най-добрите художествени резултати, независимо какъв е жанрът, притежават някаква мимикриционна способност да изглеждат рожби на всяко следващо време, да обявяват всяко време за свой баща. Това е някаква извратена форма на вечност.


* * *
Мнозина разбират стремежа за съвършенство като опит за наподобяване на еталона. За мен съвършенството е в униката. А често пъти това е в противоречие с нормите за приета хармония. Тоест, красивото за мене е нещо невиждано. То може да има пропорции, отричащи златното сечение, но в никакъв случай не е произвол. То е плод на непозната закономерност.

* * *
Прогресът, развитието, колкото и изключителни да са те, парадоксално се оказват дефекти на паметта. Появяват се малки неточности, които наричаме напредък, но всъщност това е само нюанс на повтарящото се минало, което възприемаме като нещо ново. Пророците са хора с много богата памет, която "вижда" задаващото се повторение и в този смисъл те предричат...

* * *
Отказът от някакъв емпиричен резултат не е отказ от собствена душа, а точно обратното. Създавам нови климатични, хигиенни условия за отглеждането на порасналия дух, на изменения дух, на мутиралия дух. Отказът от предишното творение е опит за по-съвършен изказ на същото... Трябва винаги да съществува отказ, но когато съществува едно познание. Иначе отказът е излишен.

* * *
Обвиняван съм бил в оригиналничене, когато съм бил естествен.

* * *

Нашето семейство беше изключително бедно и преди, и след девети септември. Село Попово, преименувано на с. Витошко бе едно от най-загубените села. По въздушна линия сигурно е на 15 км от София, а като исторически път сигурно е век. Баща ми има първо отделение образование. Нищо, което да ме е провокирало за творчество - нито генетично, нито като среда. От хаосно смесване е станало. На две и половина - три години четях и пишех. По-късно (края на 1935-36 г.) се преместихме в Курило, където имаше сравнително интелигентни семейства с богати библиотеки. До прогимназията всички тези библиотеки ги бях прочел: химия, биология, популярни студии - как се отглеждат пчели, разбира се, и романи. Натрупах много знания: гимнастика, тренинг на съзнанието. Съзнанието в удобен за него момент избираше едно или друго тълкувание, познание. Дори съучениците ми мислеха, че имам някаква енциклопедия. Баща ми почина и някъде от 1947-48 г. аз сам се справях. Изключиха ме от Трета мъжка гимназия, отидох в Перник, учих в Павлово (Пето единно училище "Иван Рилски", 1951 г.). През 1952 г. кандидатствах литература. На приемния изпит получих единица. Видях се в списъка на право, без да съм кандидатствал там. Завърших семестриално, без да вземам държавен изпит.

Грубо мога да очертая няколко етапа: годините между 1955-1957 г. бяха експериментално търсене на самия себе си и отказ от академичните или школски правила за това как се прави литература. Тогава дойде една лекота, по-скоро духовна (механиката на творческия процес оставаше както преди трудна), не като морално предписание, а като чиста съвест - че пиша стихове, без да насилвам себе си, че съм поет, защото се отказах от представите си за поет.

Вторият условен етап бих го нарекъл дивашки реакции спрямо лъжата, лицемерието, всичко това, с което човек се сблъсква за първи път и физически, и душевно. Това беше изтълкувано като нагла политическа съпротива от моя страна. По това време се отдръпнаха хора, които би трябвало да бъдат съюзници с мен, обвинявайки ме, че съм конфликтна личност, че съм неуправляем, че така не бива. Третият период - началото на 70-те години. Реших, че така повече не може и трябва да избера или смъртта, или някакъв друг начин на себеосъществяване. Реших да живея, защото себеунищожението ми се видя безсмислено. Това беше състояние, в което има две гледни точки, които съществуват обаче в едно време: едновременно си мъртъв и жив. В един и същи миг се гледа в тези две точки, така както преди смъртта тялото вижда астрала и астралът вижда тялото. Това не е образ, това е мое буквално преживяване.

Четвъртият период са последните 4-5 години. А може би той започна по-рано, от 1985 г., когато започнаха промените. В началото се съпротивлявах да излизам от моя полусън. Към такава съпротива ме поощряваше истеричният крясък на съмнителни хора: имах чувството, че площадни крадци ограбват сънищата ми. Възможността да печатам ме показа на хората сякаш за първи път. Преди бях известен на враговете ми и на тайните служби. В този четвърти кръг хора, които претендираха да имат съдба, сходна на моята, проявиха изключителна ревност спрямо моето поредно събуждане, не го назовавам възкресение, защото ще ги ядосам още повече.

Сега съм в петия кръг... Всичко е много по-леко, тревожно безсмислено. Тревожи ме, че пиша с лекота, че хората харесват мои неща, които аз постигам с някаква сръчност на духа. Плаши ме мисълта, че мога да получа богатство от починал роднина в Америка, който навремето е внесъл някаква сума на мое име в банката на доверието...


* * *

Аз съм убит поет - пиша от отвъдния свят - с един крак в живота.

* * *

Някои думи не изговарям нарочно.

Убивам ги чрез премълчаване.

http://liternet.bg/publish3/kpavlov/index.html

http://www.bgnes.com/index.php?o=view&m=news_rub&rubid=17&id=621774

БЪЛГАРСКАТА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА СПОТАЙВАНЕТО - НЕПОНЯТНА ЗА ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ

Глени изненадан от пасивността на българското общество
by newswriter on 30/09/2008 9:44 AM

http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4844728


Британският разследващ журналист Миша Глени изрази изненада, че българското общество и журналисти не протестират в защита на своите интереси и права, които са накърнявани всекидневно от властите и организираната престъпност в страната.

В интервю за "Новинар" Глени казва, че са били извършени повече от 100 показни убийства и нито едно от тях не е разкрито, което поставя доста голяма въпросителна дали България е способна да се справя по законов път с престъпността.

Според него, хората които стоят зад тези убийства са си разработили такава система, че да не се притесняват, което подсказва съвсем ясно, че тук има реален политически проблем.

Глени заявява, че е шокиран от нападенията върху журналисти и пишещи хора. Това е много сериозен проблем за страната, казва той, като изразява изненада, че журналистите не правият "ярки демонстрации, изисквайки защита за свободата на словото".

Според британския журналист, българското общество трябва да се противопостави на престъпността с "перманентни публични демонстрации, кампании, които настояват за отговори".

Аз не се сещам за друга държава с толкова много публични екзекуции и нито един осъден. Подобно нещо навсякъде би съборило едно правителство. Бих се радвал, ако видя повече надигане на глас сред вашия народ. Защото хората ви имат засилено чувство за реализъм, казва Глени.

Организараната престъпност и корупцията бяха в центъра на критиките на ЕС в последния доклад за България, в който властите бяха предупредени, че ако не вземат спешни мерки, ще загубят финансирането със средства на блока.

Посегателствата срещу свободата на словото станаха обект на критики от международни организации, след като известен български журналист беше пребит от неизвестни лица. През пролетта беше застрелян писател, описал зараждането и развитието на българската мафия.

29 септември 2008

Траурно шествие в защита на правата на гражданите организира клуб "Електронни граници"

Богомил Шопов: Българската Конституция е невалидна, нарушават се основни човешки права

http://www.focus-radio.net/?s=5&do=n186262

27 септември 2008 | 11:05 | радио "Фокус" - Велико Търново
Велико Търново. Траурно шествие в защита на правата на гражданите организира клуб "Електронни граници", който защититава човешките права в цифровия свят и в Интернет. Това съобщи в обзорно-публицистичното предаване "Метроном" на радио “Фокус” – Велико Търново Богомил Шопов, председател на клуба. По време на шествието, което ще се проведе в София, ще бъде “погребана” българската конституция, защото тя вече е невалидна и основните норми и човешки права, посочени вътре, са постоянно нарушавани и то от други закони, посочи Шопов. Шествието ще започне от храм-памeтника “Св. Александър Невски”, ще премине през “последния дом на покойницата” – Народното събрание и ще стигне до “лобното и място” – Сградата на Европейската Комисия. Целта е да се покаже, че всички ние имаме право на лична свобода, че не искаме да бъдем наблюдавани.
Шествието ще е многонационално. Ще протестират хора в САЩ, Австралия, Южна Корея, Аржентина и много държави в Европа. Шествието ще се проведе на 11 октомври.
Даниел ИНКОВ

ДЕПУТАТЪТ МАРТИН ДИМИТРОВ СРЕЩУ НЯКОИ ПРОМЕНИ В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

Промените в семейния кодекс са грешни

Изказване на Мартин Димитров пред парламента относно промените в семейния кодекс

Уважаеми дами и господа, искрено се надявам този, бих казал, изключително най-малкото спорен, но и опасен законопроект, да не мине тихомълком през тази зала. Надявам се критичните бележки, които ще бъдат казани от мен и от другите колеги, наистина да бъдат чути. Защото този законопроект може значително да влоши, вместо да поправи, съществуващото положение в България.

Предлага ни се създаване на фактическо съжителство. Госпожа Касабова от тази трибуна говори доста минути, аз внимавах по време на нейното изказване, и тя в никакъв случай не можа да ме убеди в смисъла от една такава институция. Тя каза следното нещо - в момента много хора живеят без брак, дайте това да го узаконим и да го запишем. Ясно е, че го има. Въпросът е следният: каква е ползата за обществото от тази работа? Нека вносителите на този законопроект да станат и да обяснят каква е ползата за обществото, тъй като не виждам такава? Мисля, че разумните хора в България не виждат ясно измерима полза от тази работа.

И да кажем какъв ще бъде ефектът, ако се приеме една такава разпоредба. Стимулите хората да сключват граждански брак ще намалеят. Обезценява се целенасочено институтът на гражданския брак, който е важният, и това се прави целенасочено от вносителите на този законопроект. Тук се носи една много тежка отговорност от всички тези хора, които досега подкрепят направените предложения.

Искрено възразявам, а и смятам, че моите колеги, особено от Съюза на демократичните сили, също ще възразят срещу института на фактическо съжителство. Той просто трябва да отпадне! Няма нужда от такова нещо. Няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота. Няма нужда да има описание и закон за всяко нещо в този живот. Именно затова имаме насреща си свободни хора със свободен избор и със свободна воля. Когато те решат, могат да сключат граждански брак. Но гражданският брак е нещо изключително важно, което не следва да бъде обезценявано по този, бих казал, наивен и неправилен начин от това Народно събрание.

И другият много важен е следният: госпожа Касабова до известна степен подведе Народното събрание, че интересите на децата при разваляне на фактическото съжителство са защитени. Това е много сериозна заблуда, няма такова нещо. Аз прочетох няколко пъти закона. Нека и колегите юристи да кажат тук, тъй като все пак моят прочит е на човек, който е икономист, но не виждам защита на децата в една такава ситуация. Не виждам при разваляне на фактическото съжителство как интересите на децата са защитени, как се урежда издръжката? Това не е уредено по никакъв начин. Вероятно юристите ще кажат, че в едно фактическо съжителство, ако бащата желае, може да излезе много лесно от тези задължения.

Другото нещо, което е още по-скандално. Няма пречка човек, който има действащ граждански брак, да сключи фактическо съжителство в момента. Няколко пъти чета законопроекта и такава пречка и такова ограничение няма. Това най-малкото е деморализиращо. Това е много неправилно. И какво послание носи на обществото? Тук има една много тежка отговорност. Тъй като колеги от Национално движение Симеон Втори, които в момента не виждам – виждам само проф. Герджиков, който, надявам се, ще вземе думата, обясняваха – между първо и второ четене ще внесем тази поправка. Не става въпрос за някаква малка поправка. Въпросът е защо законопроектът влиза в този вид, в който не е казано ясно, че който има сключен граждански брак, не може да влиза във фактическо съжителство.

Но решението е едно. Пак ви казвам, виждам едно-единствено решение и то е по посока на категоричното и ясно отпадане на фактическото съжителство.

Сутринта се опитаха да ни представят статистика. Аз също ще ви представя някои данни. В момента хората, които живеят без брак заедно – става въпрос за мъж и жена, разбира се, тук надявам се няма никакво колебание за какво говорим, 70% от тези хора впоследствие сключват граждански брак. Впоследствие 70% от тези хора се женят. Ако бъде възприета новата правна уредба, която вие предлагате, този процент ще намалее. По този начин се стимулира несключването на гражданския брак. Това се получава, което ще бъде лош сигнал към нашето общество.

Големият въпрос е: защо българският парламент да приема такава промяна? Аз се надявам с една категоричност Народното събрание да отхвърли това предложение.

Иначе в законопроекта има и положителни моменти. Те са няколко.

На първо място, улесняването на осиновяването. Да, това е правилна стъпка и можем да я подкрепим.

Другото положително е предвиждането на брачен договор. Да, това е нещо смислено, което го има в целия цивилизован свят и е възможност за уреждане на имуществени отношения между съпрузите.

Оттам нататък, дами и господа, надявам се да не се подвеждате по призивите, включително и на президента Георги Първанов, който необяснимо за мен излиза в пресата с призиви за бързото приемане на новия Семеен кодекс. Моля ви се поне тези въпроси да бъдат дълбоко обсъдени преди тяхното приемане, а не с лека ръка да бъде допусната грешка с трайни последствия върху развитието на нашето общество без особено дебат, тъй като дебат по темата до момента не съм видял.

Между другото беше ми беше предоставен от страна на Гражданско сдружение „Асоциация Общество и ценности” – първо, събрали са 2000 подписа тези хора с предложение за отпадане на фактическото съжителство, и, второ, анализът, който те са направили, трайно подкрепя и дава много добри статистически доказателства, че създаването на фактическо съжителство ще намали стимулите за сключване на граждански брак в България. Това правят вносителите на този законопроект. Не си го признават, не са честни със залата, но фактически точно тази работа правят. Това ще бъде резултатът. Този резултат ще бъде много негативно тежък по развитието на тази страна.

Моля ви, колеги, тези предложения да не бъдат приемни с лека ръка в никакъв случай. Благодаря за вашето внимание.