23 януари 2010

Кой се страхува от Граждански Протести ?

Депутатите на управляващия режим Борисов наложиха времеви и пространствени ограничения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, с което формализираха гражданските права и ограничиха правото на протест, защитено в Конституцията на Република България.

Пламен Димитров - член на обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"
p_dimitrov_b@abv.bg

===========================


А ето какво предизвиква в блоговото пространство поредното нарушаване на конституционното ни право за свободен изказ:


След като депутатите забраниха да протестираме пред парламента, то ни остава само да отидем да им пикаем на парламента, докато те вътре се осират. Всеки който иска може да се присъедини към инициативата и да я подкрепи, като убеди своите познати, близки и приятели да се включат.

Масовото отиване по малка нужда пред парламента е насрочено за понеделник сутринта, но ако закъснеете не е фатално, можете да го направите и по всяко друго време. (Съветваме тези, които са по на зор да си носят и тоалетна хартия, а можете да докарате и четириногите си любимци на разходка около символа на българската законодателна власт. :))

Гражданите, които са харесали инициативата, е нужно да действат по-бързо, докато народните представители не са се усетили и не са забранили и тази исконна човешка нужда със закон...

Първият флашмоб е бил извършен през 1844г. на о-в Тасмания, Австралия от 3 000 жени, разбунтували се във фабриката, в която работят. В двора на фабриката те извършват пикаещ протест.


17 януари 2010

България не е Биг Брадър - национален протест срещу ЗЕС

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Пенчев на митинга на 14 януари 2010г. за "Наглите-3":

video

-----------------------------------------------------------------------------

04 януари 2010

Новият 14-ти януари !

Призив
В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.

КАНИМ всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, граждани, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11:00 часа, под надслов:
„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“


Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста: 14 януари, 11:00 ч., площад „Народно събрание“.

Подкрепящи организации:

ПП Зелените
България е наша
Електронна Граница
Aсоциация общество и ценности
Единна народна партия
БлуЛинк
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
Гражданска инициатива справедливост
Движение “Гражданско действие”
ПП Земеделски народен съюз
ПП НДСВ
Гражданско движение “Културно-историческо наследство и мемориални паметници”
БИП
http://svobodata.org/
------------------------------------------------------------------------
ПОЗИЦИЯ на ЩАБА за протеста:

1. Директива 24/2006 на Европейския съюз е вече приложена в България. МВР не бива да злоупотребява с това като мотив, за да разширява правата си извън Конституцията.
2. МВР и сега разполага с достатъчен по европейските стандарти правен и технически инструментариум за борба с престъпността.
3. Ниската ефективност на МВР се дължи на изтичането на информация от Министерството към престъпния свят, на организационни и професионални дефицити, а не на липса на информация.

Ние ИСКАМЕ:

1. Министър-председателят незабавно да оттегли целия законопроект като ненужен и противоконституционен.
2. Да бъдат публично обявени предприетите от правителството мерки – брой и имена на разкритите и предадени на съд служители „къртици” в МВР – съучастници на престъпниците.
3. Спешни организационни мерки за превръщане на МВР в съвременна европейска правоохранителна институция, която да бъде един от основните гаранти за върховенството на закона, а не заплаха за него и за конституционните права на гражданите.
********************
За нас, от Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", промените в ЗЕС са нарушение на чл. 34 от Конституцията на РБългария и чл. 8 от Хартата за защита правата на човека. Ключови думи в Протеста, за нас са:

Милиционерска държава и диктатура ПЛЮС ксенофобия и див национализъм РАВНО на фашизъм.
Действията на управляващата коалиция ГЕРБ+Атака са Първата проява на зараждащ фашизъм в рамките на Европейския съюз за 21-ви век.

ЗАЕДНО ще победим! За Гражданското общество в България!

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Пенчев на митинга - http://www.youtube.com/watch?v=ay75D6yaUQA

31 декември 2009

Едуард не беше желан в България

Събина Генова: Едуард не беше желан в България
Вторник, 22 Декември 2009

Най-голямата му болка беше, че страната ще изчезне, защото българите бягат от нея, казва съпругата на основателя на Независимото дружество за защита правата на човека 




Вчера, 22 декември в Сакраменто, САЩ бе погребан един от най-автентичните борци срещу комунизма - Едуард Генов. В отвъдното той се пренесе с българското знаме, обвило ковчега му и под звуците на химна “Мила Родино”.


Генов издъхна на 17 декември от сърдечна недостатъчност, на 63-годишна възраст. 

Роден е в София. През 1968 г. като студент по история е арестуван за разпространение на позиви в подкрепа на Пражката пролет. 10 г. прекарва в затвора в Стара Загора, но бунтарският му дух не е сломен. 
През 1986 г. е един от шестимата български дисиденти, които подписват Апел до Виенската конференция в защита на човешките права в България. По-късно заедно с Илия Минев учредяват Независимото дружество за защита правата на човека. Въдворен е от комунистическия режим в село Михалково, а в края на 1987 г. е принудително изгонен от Държавна сигурност от България.



Интервю на Стойко Стоянов 

- Г-жо Генова, обиден ли си отиде от този свят Едуард Генов на България? 

- В никакъв случай, той не беше обиден на България. Живя с идеята и спомена за родината си и посвети целия си живот на нейната свобода от комунизма, и на надеждата, че един ден обикновеният българин ще има възможност да живее нормално и демократично. 


- От какво се вълнуваше последните месеци от живота си, какви теми коментираше? 

- Естествено, вълнуваше го всичко за родината. Смяташе че е направил колкото е било по силите му за България, и твърдеше, че сега е ред на младите да действат и да поемат щафетата. 


-Как коментираше случващото се е нас през годините на прехода? 

- Това, което се случи в България по време на прехода нямаше нищо общо с идеалите, за които младостта му премина по затворите. Беше в известна степен разочарован, като него мислеха и други дисиденти. 

Реално комунистите запазиха за себе си цялата власт, смениха само икономическата структура. Едуард разбираше, че тази промяна е фалшива. Преди години му бяха предложили от България да издигнат кандидатурата му за депутат, но при условие, че си затваря устата. Отговорът му беше категоричен – “Не съм от хората, които си затварят устата”. Това е показателно за случилото се в България – затвориха устите на хората. 


- Споделял ли е съпругът ви, кои са най-големите грешки, които България допусна след падането на комунизма? 

- Казвал е нещо, доказано многократно от историческия опит - първите падат жертви, и се превръщат в попътни камъни, на които могат да стъпят идващите след тях, като си присвояват и заслугите им. Но тази несправедливост не донесе на България добро. 
Едуард казваше с ирония: “Мъдрите се страхуват преди да действат, смелите – след това. Нямаше мъдри между нас”. 

Но за голям проблем той приемаше факта, че в момента около 5,5 милиона българи живеят извън родината си. За съпруга ми това беше огромна болка. Казваше, че ако процесът продължи, неминуемо, ще доведе до изчезването на страната. Някой, от синовете на МАЙКА БЪЛГАРИЯ, които не са забравили за “Мила Родино” и не мислят единствено за собствения си джоб, трябва да спрат това самоубийство на страната. 


- През последните години в България се внушава, че до 10-и ноември 1989 г. в страната е нямало автентична антикомунистическа опозиция, а е била от руски, перестроечен тип. Приемаше ли Едуард Генов такава постановка? 

 - Той знаеше много добре от собствен опит и от този на всичките му съмишленици, че такива твърдения са чиста пропаганда, с цел да унищожат, заглушат и потъпчат историческата истина. Налагането на такава теза цели единствено да се прочисти пътят на новосъздадената ‘демокрация’, под контрола на БКП и Държавна сигурност. За разлика от нея, автентичната антикомунистическа дейност на българската общественост беше призната и отразена, например в книгата ‘Дисиденти и опозиция в комунистическа източна Европа’, издадена от Полак Детлев, както и в други международни публикации. 

Едуард винаги е бил на позициите, че е създадена една погрешна картина за България. Приемаше се, че тя е тиха и кротка страна, че българите приемат съветската власт с удовлетворение. Но това никога не е било вярно. Българските дисиденти не отстъпваха на бунтарите от другите държави от социалистическия блок. Но големият проблем, бе, че българската емиграция не успя да се доближи до активността на останалите емиграции. Борците срещу комунизма в България работеха и действаха без подкрепата на емиграцията си. В същото време полските и чешките емигрантски общности упражняваха натиск върху западните правителства, изнасяха непрекъснато информация в западната преса. В България това не се случи. Журналистът Георги Заркин го удушиха в затвора, но никой по света не чу за това? 

Когато Едуард пристигна в Америка, през 1988 г. се срещна с двата клона на българската емиграция – земеделци и националисти. Молел ги е да забравят за старите разправии и да работят заедно, но те не го чуха и така бе пропилян шансът да се помогне на страната. 

Затова след падането на комунизма, се появиха измислени организации. ДС създаде няколко такива групи. А и в Независимото дружество за защита правата на човека, комунистите отстраняваха хора, за да вкарат свои. 


- Преследваше ли го и в САЩ призракът на комунизма и на Държавна сигурност? 

- Държавна сигурност никога не забрави за неговото съществуване, включително и сега след смъртта му. До ден днешен нито една власт в България не е признала официално, че Едуард и семейството му бяха екстрадирани принудително извън пределите на родината си. 


- Коя беше според него най-голямата лъжа на демокрацията? 

- Измамените надежди на обикновения българин. 


- Обмислял ли е вариант да се завърне някога у дома? 

-До края на живота му неговото присъствие в България не беше желано. Той беше неудобен, защото беше в състояние да говори само истината. Казваше: “Аз съм изгонен и съм в изгнание. Никое правителство не си направи труда да ме извика обратно, а се сменяха най-различни – демократи, царе”.

17 декември 2009

Отиде си Едуард Генов

17.12.2009, автор Петър Добрев
В памет на Едуард Генов (1946 - 2009 г.)


Днес ни напусна Едуард Генов. Вероятно малцина от младите знаят за него, при положение, че в България е наложена тезата, че „автентична опозиция на комунистическия режим до 10 ноември 1989 г. не е имало".

Но делата на Едуард Генов говорят сами по себе си:

През септември 1968-а студентската група на Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров организира протестни акции срещу инвазията на танковете на Варшавския договор в Чехословакия по време на т.нар. „Пражка пролет".

Генов е осъден на пет години затвор. Излежава още седем години вътрешна присъда за „намерение за бягство от затвора". Лежал е общо 11 години като политически затворник. В затвора се сближава с Васил Узунов и Илия Минев, най-дълголежалите политически затворници в България, както и с Петър Бояджиев и Нури Тургут. Впоследствие всички ще имат общи действия срещу режима.

През март 1987 г. Едуард Генов заедно с неговите познати политически затворници замислят нова организирана опозиция. Те предприемат и първите си конкретни стъпки, с които правят впечатление по света. Става дума за т.нар. „Апел на шестимата", в който шестима български правозащитници, един от които Генов, изпращат открито писмо до Виенската конференция за спазването на хелзинкските споразумения.

Френският вестник „Котидиен дьо Пари" пише, че „не за пръв път български граждани се обръщат открито и поименно към международни инстанции или западни медии, за което по общо правило ги осъждат на няколко години затвор по чл.108 от Наказателния кодекс, но сега за пръв път подобна инициатива е подета колективно и най-вече западните адресанти обръщат внимание на инициативата и й дават публичност." Апелът настоява, че конференцията във Виена не трябва да приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи - като право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност.

На 16 януари 1988 г. 16 българи, повечето бивши политзатворници, основават Независимото дружество за защита правата на човека, първата независима организация в комунистическа България. Основна фигура отново е Едуард Генов. По думите му дружеството е първата официална обществена организация от 44 години, която си позволява да държи сметка на режима за неизпълнение на международни договори и да контролира спазването на правата на гражданите.

В последвалата 1989 г. именно Независимото дружество ще причини най-много проблеми на клатещата се комунистическа власт и ще допринесе за нейното окончателно събаряне.
1988 г. властта интернира Генов в с. Михалково, а на 13 октомври ДС му съобщава, че до вечерта на 18 октомври трябва да напусна страната. На 19 октомври Генов вече е във Виена със семейството си. Малко по-късно заминава за САЩ, откъдето продължава да говори по западните радиостанции и да подкрепя акциите на Дружеството до падането на Тодор Живков.

След десети ноември новите лидери на опозицията така и не се сещат за Генов. Днес вероятно ще се сетят, както започнаха да се сещат посмъртно и за Илия Минев.
Но историята ще съди справедливо за всички.

Бог да прости Едуард Генов!

16 декември 2009

Константин Дичев - с награда за Гражданска активност

"БлуЛинк" учреди награда за онлайн гражданска активност
От Б&Е, dnevnik.bg
16:18 - 16 дек 2009

Информационната мрежа за екологични проблеми "БлуЛинк" учреди награда за онлайн гражданска активност. Първият носител на отличието е Константин Дичев от федерация "Зелени Балкани".

Той ще получи преносим компютър, който ще улесни наградения в използването на необятните интернет ресурси за опазване на околната среда.
Дичев получава наградата заради ефективното си участие в проекта "Спаси гората", платформата за избори на "БлуЛинк" и дискусионните листи на организацията, където се обменя експертна информация по всички актуални проблеми на опазването на околната среда.

"Спаси гората" е базирана в интернет система за сигнали за незаконни сечи. Целта й е да даде възможност всеки да се включи в опазването на българските гори. За да я реализира, "БлуЛинк" създаде сайта й, обучи доброволци, организира проверки на незаконни сечи и свърза в партньорска мрежа организации и държавни институции – експерти в опазването на горите. Активно участие във всеки елемент от този процес взе носителят на тазгодишната награда Константин Дичев.

Фокусът на наградата няма да остане затворен само в областта на околната среда. Тя ще поощрява активно използване на онлайн инструменти за реален принос към установяването на демократични практики и прозрачност. Учредяването на приза е част от усилията на "Блу Линк" за обединяване на гражданското общество и намиране наново на допирните точки с държавата.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" и Група ГЕО честитят на Коцето заслужената награда!

В Копенхаген арестуват свободното слово

Гражданският натиск за подписване на споразумение за климата в Копенхаген се засилва
Копенхаген, Дания - 16.12.2009 г.

В Копенхаген гражданският натиск нараства реципрочно на обезпокоителната тенденция за насилствените действия на полицията срещу участници в уличните шествия и акции по време на срещата на върха на ООН за промените в климата.
Набиращото скорост и глобална подкрепа гражданско движение цели да въздейства върху политическите лидери на 192 държави да подпишат обвързващо споразумение и да предприемат спешни и реални мерки за намаляване на въглеродните емисии. От началото на конференцията в Копенхаген обаче датската полиция налага всякакви мерки да осуети мирните демонстрации. Действията се описват като превантивни, но в действителност излизат от рамките на превантивния контрол и могат да бъдат окачествени единствено като репресивни с цел да заглушат гласа на хората по най-важния проблем в света днес при създаващия се безпрецедентен глобален консенсус.
За тази цел органите на реда използват няколко “полицейски” тактики: арестуват се хора още по време на легалното шествие без проявена агресия и провокации; полицията отнема разрешителното на вече разрешени протести в последния момент без предупреждение.
Само в рамките на осмия ден (вторник 15-ти) бяха извършени неоснователни арести на три места при напълно мирни протести, както и при подготовката на голямата акция Reclaim Power на 16.12., когато бяха конфискувани стотици колела по незнайни причини.Броят на арестуваните от началото на демонстрациите досега надхвърля 1500 души. В допълнение на това ООН отне акредитациите на повечето представители на неправителствените организации, които имаха право да присъстват като наблюдатели на обсъжданията, и въведе много строг пропускателен режим. Така на 17.12 от хилядите регистрирани НПО представители ще бъдат допуснати само 1000, а в петък – едва 90. Днес след 9-часово чакане последните регистрирани НПО представители успяха да получат своите пропуски за срещите на 16.12.
Неправителствените организации от цял свят остро протестират срещу репресивното отношение на ООН и датската полиция към представителите на обществеността и настояват пред датското правителство да бъде спрян неоснователния полицейски произвол. Към тях се присъединяват редица датски политически партии. В същото време не се подхожда по същия начин към представителите на големите корпорации и техните лобисти на конференцията, които се допускат безпроблемно до всички важни срещи и преговори. Реалните решения се предлагат не в Bella Center (сградата на официалните преговори), а в KlimaForum – истинската гражданска климатична конференция на хора от всички краища на света (http://www.klimaforum09.org/?lang=en).
Днес в Копенхаген предстои голяма демонстрация под надслов Reclaim Power (Да си върнем властта!). Към нея се очаква да се присъединят и представители на официалните делегации на някои латиноамерикански и африкански държави.
Реакция ще има и в България в сряда, 16.12.2009 г. от 9.30 ч. на редовното гражданско присъствие на “Граждани за Рила” пред Министерския съвет, когато участниците ще зададат въпроса
– Има ли място за нови ски курорти в България в конфликт с природата и при липсата на достатъчно сняг и затоплящ се климат.
На 20.12.2009 (неделя) в БТА от 11.00 ч. ще се състои пресконференция на Коалиция за климата-България и българската група, присъствала на преговорите и демонстрациите в Копенхаген, на която ще бъде направен анализ на договореното от страните членки на ООН и ще бъдат споделени лични впечатления на българските участници от неправителствените организации за всичко видяно и преживяно, както от добрата, така и от лошата му страна.
За контакти:
Георги Стефанов, WWF, Коалиция за климата-България, тел. 0889 517 976

В Копенхаген :
Борислав Сандов, Коалиция за климата-България, тел. + 359 887 096 757
Вера Петканчин, “Граждани за Рила”, тел. + 359 899 38 58 59

--
Кампания "За да остане природа в България!"
http://forthenature.org/