Кой казва че Борисов работел за България?

„Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”
Автор: Едвин Сугарев

Вгледайте се в тази снимка (с автор IPG, публикувана като приложение към прекрасния репортаж на Спас Спасов „Най-прекрасният на Земята! Ура!” в днешния „Дневник”). Вгледайте се и я запомнете добре. Нежно положената премиерска ръка върху рамото на Лужков, широките и непринудени усмивки, топлата (братска?) взаимност, която лъха от двамата, агресивният тарикатлък, който се таи в ъгълчетата на очите им…
Повтарам: вгледайте се и я запомнете добре – а като я запомняте, се опитайте и да си припомните някои неща от не тъй далечното минало. На какво ви напомня тази снимка – не с персонажите, а с цялостното си излъчване – и с парвенюшко-профанското послание, което тази достойна мъжка дружба навира под носовете ви? И ако, както се вглеждате, се вслушате в нейните спотаени гласове – дали пък няма да дочуете ехото от онова правешко „ха-ха-ха…”, което 35 години огласяше България? Или – ако се отплеснете не по звукови, а по визуални реминисценции – дали няма да ви се мерне някоя от сърдечните нявгашни прегръдки, че и целувки между комунистическите лидери – между Т.Ж. и който и да е негов събрат, между Брежнев и Ерих Хонекер?
Ще кажете, че прекалявам. Вероятно е така – но наистина рядко съм бил разтърсван от погнуса в степента, в която това успя да постигне описаната от Спас Спасов дружеска среща. Сама по себе си тя е илюстрация на това кой ни управлява, защо ни управлява и докъде се докарахме с търпимостта и инертността си; е илюстрация прочее на катастрофата, наричана „български преход към демокрация”. И не само е илюстрация, но е и най-категоричната такава – поради простата причина, че самата среща и – което е по-важно – нейното излъчване, биха могли да се случат преспокойно и преди двадесет години.
Съдете сами: Юрий Лужков, несменяем кмет на Москва и една от най-корумпираните и компрометирани фигури в днешна Русия, пристига в България, за да открие комплекса „Радуга“, собственост на дружеството „Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) Камчия“.Пристига кога? На девети септември, разбира се. Срамната дата, която в течение на близо половин век чествахме като национален празник, въпреки че бележеше не друго, а окупацията на страната ни. И докато го чакат да пристигне, всички очакващи го си честитят великия празник.
Сред тях на първо място е Станка Шопова, бивш шеф на димитровския комсомол, а сега изпълнителен директор на въпросното СОК „Камчия”. Ще се запитате сигурно какво е това дружество. Руско, разбира се. Собственост на „град Москва, чрез правителството на Москва, действащо чрез своя орган, Департамент по имуществото на гр. Москва”.
Само че въпросът ви е погрешен. по-добре би било да се запитате що ще въпросният СОК в България – или по-точно в устието на Камчия. Елементарен въпрос с елементарен отговор. Ами там се строи въпросният СОК – за да развива фанфарно огласена руска благотворителност на българска земя. Построен върху около 80 декара, купени през 2008 г. по по 9.72 лв. на кв.м. Вероятно са се оказали малко, тъй като през същата година другарката Станка Шопова купила от името на СОК-а още 20 декара – по 14 лв. кв.м.
Само да не си помислите, че това е някаква си там частна, Станко Шоповска инициатива. Нищо подобно: договорът за изграждането на комплекса е подписан от Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на Сергей Станишев на 17 юни 2009. При това: за да улесни изграждането на този модернизиран вариант на прочутия пионерски лагер „Артек”, българският МС е отпуснал 7.7 млн. лв. за изграждането на 10 450 м магистрален водопровод. Според Лужков от 2011 г. там щели да отдъхват 11 000 руски деца и… около 3500 ветерани годишно. (Ветераните се предполага да бъдат от Великата Отечествена – но нищо чудно, поради измиране на контингента, да бъдат приютени и тези от Афганистан.)
Всъщност нищо странно и неочаквано – такива ги вършеше тройната коалиция. И продължава да ги върши. Пита се обаче какви ги върши сегашното правителство и неговият юначен премиер Бойко Борисов. Ето какви: на връх девети септември тържествено посреща Лужков. Слуша честитенето на празника, слуша тържественото приветствие на Станка Шопова, започващо с „дорогие друзя”, и най-вече слуша своя дорогой друг Лужков, който синтезира българо-руските отношения с повече от знаменателната фраза: „Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”
Извинявайте – тези думи да ви напомнят нещо? Нещо ненарушимо, нещо скъпо и свято, нещо от векове за векове? Да си спомняте покрай тях за едни скъпи на сърцето и на българския президент, и на българския премиер енергийни проекти, които наистина имат потенциала да заробят България от векове за векове? Как реагира на тези думи големият българин Бойко Борисов? Няма защо да ви обяснявам как.
Върнете се към снимката и му вижте усмивката.
Разбира се, той не пропусна възможността да оползотвори тази среща – и да я осребри медийно по най-високия възможен курс. Използва я, за да изплюе камъчето – следващият български президент ще се казва Бойко Борисов. Което най-малкото гарантира известна приемственст в правенето на големи шлемове, но не това е най-важното в случая.
По-важна – колкото и парадоксално да е – е употребената от него стилистика, естетиката на управленските му метафори. Съдете сами: „Като кмет на София ходих на гости на г-н Лужков и тогава той ми каза: „Трябва да станете премиер.” Вечерта го бих на футбол на стадион „Лужники“, а след това станах и премиер. /…/ Догодина у нас има президентски избори. Явно пак ще трябва да отида на гости на г-н Лужков, а той да падне на футбол.”
Както се вика – те това е положението. Факторът футбол и факторът политическа власт в действие. Чалга-политиката като интернационална реалност (в този контекст е редно да си спомним и за друг един голям приятел на Бойко Борисов – Силвио Берлускони). Каква да е власт плюс простащина – равно на (пост)комунизъм от най-дивата възможна порода. Станка Шопова, Юрий Лужков, Бойко Борисов и вся осталная сволоч…

Източник: http://www.svobodata.com/

Путиновата милиция арестува защитници на човешките права

http://www.lenta.ru/news/2010/08/31/detain/

Организатор на митинга на 31.08.2010 г. в Москва е лидерът на Московската Хелзинска група Людмила Алексеева .

"Циганинът с Ленин" пише писмо на американския посланик

Атанас Чобанов
http://www.atanas.fr/

Открито писмо до Негово Превъзходителство посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик

Ваше Превъзходителство,

Преди три дни Вие откривахте мост към ромския квартал в Царево. Стояхте пред публиката между кмета на Царево Петко Арнаудов и областния управител Константин Гребенаров. И двамата са бивши членове на престъпната според българския закон организация БКП и агенти на зловещата комунистическа Държавна Сигурност.

Зад Вас стоях аз с голям портрет на Ленин, на чийто гръб беше написано:

"Уберите посла, верните Вождя. Агент ДС "Гоце" и Агент ДС "Иванов" град Мичурин".

Надявах се Вие лично и присъстващите медии да забележат плаката и да ме попитат защо съм там и какво означава тази любопитна инсталация. Но преди Вас ме забеляза кметът и се възмути: "Кой е циганинът с Ленин?"

Дойдоха полицаи и ме отведоха в районното, където ми написаха предупреждение да не нарушавам обществения ред, макар че аз нищо не бях нарушавал. Конфискуваха ми и надписа. Предполагам, че през това време агент "Иванов" (Петко Арнаудов) Ви е отвел на банкет, където сте вдигали наздравици за ромската интеграция.

Ето защо със закъснение се възползвам от все още свободното интернет пространство, за да отговоря на непоставените към мен и към Вас въпроси.

Защо Ленин? Защото по времето на комунизма на такива масовки задължителен атрибут бяха тълпите от трудещи се, които носеха плакати на вождовете на световната революция. На вашия пърформанс присъстваха почти всички трудещи се в Царево, които са платени от общинската хазна, но си бяха забравили атрибутите. Само ромите се бяха сетили да сложат едно американско знаме, за да отсрамят положението.

Защо този надпис? Защото трябва да се припомни, че България се управлява от най-високото, до най-забутаното място от агенти на ДС. За борбата с тях американските данъкоплатци, които Ви плащат заплатата, отделиха астрономически суми. Агентите на ДС "де факто" работеха за интересите на Съветския съюз, за КГБ и против собственото си население. Конкретно кметът Арнаудов е бил агент на разузнавателния отдел на Гранични войски. Същите тези войски стреляха в гръб и убиваха немногобройните смелчаци решили да избягат от комунистическия затвор, а агент "Иванов", който тогава е бил жител на село близко до границата, е слухтял и донасял за намеренията на бегълците.

Минута преди да ме отведат полицаите видях как се прегърнахте и се разцелувахте с агент "Иванов". Беше покъртително. Ромите ръкопляскаха, общинските работнички дишаха дълбоко и бяха развълнувани.

Признавам, че си тръгнах развълнуван и аз. С Ленин в ръце и с полицейски конвой отзад. Не ми даваше мира дилемата дали се целувате с агент "Иванов" заради протокола, заради непроницаемите интереси на Великия враг на комунизма и тиранията - САЩ, или поради други причини.

Благодаря, че ме прочетохте и ще се радвам ако ми отговорите на последния въпрос.

С почитание,
Атанас Чобанов или "Циганинът с Ленин"

П.С. За репликата "Кой е циганинът с Ленин?" и снимков материал посетете gramophona.com
-----------------------------------
Вместо коментар:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169387
Заплахи, пазарлъци и банкети съпровождат сделката "Корал"
Кметът на Царево и юрисконсултът са ощетили общината
Димитър Николов все пак е замесен

Екип на Mediapool 30 Август 2010

Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа "Корал". В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС – Бургас Димитър Николов, в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това.

Депутат ще съди екоактивисти. Право на отговор: Вярваме само на прокуратурата!

Депутат ще съди екоактивисти

Янка АПОСТОЛОВА , в. “Монт-прес”

След като получа компетентното мнение на юристи, вероятно ще заведа дело срещу заместник-председателя на НД “Екогласност” Петър Пенчев и съпредседателя на ГД “Културно-историческо наследство и мемориални паметници” Пламен Димитров. Това заяви народният представител от ГЕРБ Димитър Аврамов по повод разпространената от Пенчев и от Димитров декларация, в която те обвиняват него и община Монтана в корупция. Депутатът е набеден и за измама със средства от САПАРД. Документът е изпратен до главния прокурор, парламентарната комисия по корупция, Инспектората на екоминистерството, генералните дирекции по здравеопазване и околна среда на Европейската комисия и до ОЛАФ.

Предприятия на Аврамов замърсяват опасно с животински отпадъци района на Монтана и работят без комплексно разрешително - екоминистерството е отказало да го издаде през февруари, твърдят Пенчев и Димитров. “Безрезултатни се оказаха изпратените от нас до компетентните органи сигнали и документални снимки за незаконосъобразното разположение в селищната среда на град Монтана и доказателства за опасни замърсявания с животински отпадъци от два птицекомбината - един на подсъдимия олигарх Христо Ковачки и друг - на депутата от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов, който е финансиран по САПАРД за неговите фирми “Игал” ООД и “Гала” ООД”, сe казва в декларацията.

Димитър Аврамов отрече напълно обвиненията на Пенчев и Димитров. Не всички обекти на дружествата имат нужда от комплексно разрешително. В процедура на издаване е документът за един обект, (който не е на територията на Монтана) и затова работи с намален капацитет, което може лесно да бъде проверено. Той подчерта, че заради твърденията на екоактивистите ще търси правата си в съда. “Предприятията са проверявани многократно от компетентните органи и нарушения не са открити”, уточни още Аврамов.

Заради строежа на птицеферми в корупция е обвинен и кметът на Монтана Златко Живков. Пенчев и Димитров твърдят, че разрешителното за строеж и за въвеждане в експлоатация на обекта са издадени на една дата с един документ.

При издаването на тези документи са спазени всички законови разпоредби. Разрешението за строеж на “Игал” ООД, което се отнася до преустройството на две бивши сгради в някогашния стопански двор на кв. “Кошарник” извън регулацията на Монтана, е No 65 от 12 април 2005 г. То е издадено след предварително съгласувани и одобрени проекти на отделните части - архитектура, ВиК, електроконструктивна, вътрешна газопроводна инсталация и др., информира заместник-кметът Румен Ангелов След повече от година и половина (на 3 ноември 2006 г.) е постъпил доклад за съответствия на фирма “Стив”, с който да се издаде удостоверението за ползване. Точка 2 от него започва с изречението “Спазени са хигиенните и санитарните норми и обектът отговаря на изискванията на наредба No 7, (която засяга всички отстояния до съответните жилищни зони). Фирмата носи пълната отговорност за качеството на строителството и за съответните изисквания към обекта. Въз основа на доклада, главният архитект на общината е длъжен в седемдневен срок да издаде съответното удостоверение за ползване. То е No 82 от 8 ноември 2006 г. Комплексните разрешителни не са приоритет на нито една община в България и се издават от МОСВ, уточни Ангелов. (Посоченият в декларацията на екоактивистите документ на общината с номер 65 от 2006 г. е разрешение за газификация на частен апартамент в Монтана и няма нищо общо с разрешението за строеж на обекта).

Право на отговор в. “Монт-прес”

Вярваме само на прокуратурата

“Ангажирани сме с работа единствено и само в обществена полза и винаги се опираме само на оригинални, истински документи. Това е причината, поради която намираме изявлението на заместник-кмета Румен Ангелов и народния представител Димитър Аврамов по повод наш сигнал за измама по САПАРД като опит за уронване на престижа ни и очерняне на имената ни”. Това заявиха заместник-председателят на НД Екогласност Петър Пенчев и съпредседателят на Културно-историческо наследство и мемориални паметници Пламен Димитров по повод публикацията във в. “Монт-прес” “Депутат ще съди екоактивисти”.

“Ние работим само с документи. Тези, с които разполагаме, доказват по безспорен начин, че птицефермите на фирма “Игал” ООД край Монтана са в селищната среда на града”, категорични са двамата екоактивисти. Освен това те не са съгласни с пояснението на заместник-кмета Румен Ангелов, че за нужното преустройство общината е издала два редовни документа, съобразени със законовите изисквания, от различни дати и години. “Ние вярваме на прокуратурата и смятаме, че тя е единственият орган у нас, който се произнася по истинността на документите. А в писмото до нас на Районната прокуратура в Монтана с изходящ номер 2342 от 9 май 2010 е цитирано разрешителното за строеж и за въвеждане в експлоатация с една и съща дата - от 8 ноември 2006 г.”, подчерта Петър Пенчев.

Георги Касчиев в подкрепа на Георги Котев

Из интервю на Георги Касчиев за в. "Гласове" - 23.07.2010 г.

Накрая искам да ви помоля да коментирате протеста на българския ядрен физик Георги Котев в Брюксел. Преди две години той направи скандални разкрития за използването на опасно гориво в АЕЦ „Козлодуй”, на които българските институци не обърнаха почти никакво внимание.

Българските институции направиха каквото могат, за да замъглят картината и да я представят в грешна светлина. Позволиха си още в началото да казват откровени лъжи. Котев твърди, че това гориво е направено не от естествен, а от рециклиран уран. На първата пресконференция след разкритието шефът на държавния регулатор Агенцията за ядрено регулиране и шефът на централата казаха една лъжа, че видите ли в Русия не се произвеждало гориво от рециклиран уран. Една седмица след това казаха нова лъжа – че те знаели, че в завода, който изработва горивото за реакторите тип ВВЕР, не е постъпвал рециклиран уран и че рецеклираният уран бил някъде другаде. Като че ли те са хората, на които руснаците докладват къде, колко и какви количества рециклиран уран отиват. Така че те направиха каквото могат, за да замажат този случай.

От своя страна и прокуратурата прекрати разследването по този случай.

Ама разбира се, какво очаквате вие от българската прокуратура – тази прокуратура, която проспа всички престъпления на прехода. И сега някой очаква от същите тези прокурори изведнъж да се намесят като едни рицари в доспехи на страната на правото. Ами те също са купени, те също са платени. И тази тема се отбягва старателно и от Министерството на икономиката и енергетиката, и от Агенцията за ядрено регулиране и т.н. Аз мисля, че Котев е прав, че тук има една гигантска корупционна афера, в която просто са замесени твърде много хора и от енергетиката, и от други структури, които имат властовата и финансовата възможност да дирижират нещата. И се казва: „Абе той този човек май не е съвсем нормален”. И за съжаление тук никой не обръща внимание на това, че един човек отива да си рискува живота, за да потвърди своята правота, а някакви циници и подлеци, нагълтали се с пари от тази афера, казват: „Вижте го, този е ненормален, кой отива да гладува в нашия век, той просто е откачен, не го слушайте”. Просто невероятно!

Физикът от АЕЦ Георги Котев: „Временно прекратявам гладната стачка“

2010.07.29

В редакцията на Eurochicago.com пристигна изявление от ядрения физик от АЕЦ „Козлодуй“ Георги Котев, който както вече писахме тук (линк) стачкува пред сградата на Европейската комисия в Брюксел срещу „недосегаемите“ в българската енергетика. Ето текстът на изявлението, публикуван и на неговия блог:

Временно прекратяване на гладната стачка

Претегляйки всички ЗА и ПРОТИВ продължаването на подновената на 19-ти юли т.г. гладна стачка, в крайна сметка реших временно да я прекратя, като продължа да се храня минимално и ежедневно да посещавам за около 1-2 часа сградата на Евро-комисията, в Брюксел.
Тази форма на моя протест ще продължи до края на месец август т.г. След това възнамерявам да подновя гладната стачка, ако дотогава не се намери друг, по-благоразумен вариант за изход от задънената улица, в която и българските и европейските институции натикаха едно уникално криминално престъпление.

Аргументите:

Болшинството от членовете на гражданския комитет в моя защита, настояват за такова решение;
Лятната ваканция на всичкото чиновник, по света и у нас (лично аз не приемам това за аргумент, защото същите тези чиновници не са свършили и един грам обществено-полезна работа, а тъкмо обратно. Със серия съзнателни действия и бездействия те препятстват извършването на подобна дейност от другите хора, не чинивници, като тях. На какво основание тогава първите ще почиват и то за сметка и с парите на вторите? Пълен абсурд или казано по-точно ДИКАТАУРА на слугите над господарите);
Елементарната логика сочи, че ако продължа да гладувам още над 30 дни, то тялото ми няма да издържи и още преди края на август ще се окажа в болница или в още по-сложна ситуация. Един „доброжелател”, мой колега от Италия, ми намекна, че ако ме вкарат в болница, след гладен шок, можели да ми „боцнат” нещо, след което да съм станел по-послушен. С оглед на вече случилото ми се в Брюксел, този вариант вече не ми изглежда толкова невероятен;
Един допълнителен месец за събиране и осмисляне на нова информация, която да хвърли още повече светлина по случая, а защо не и да подскаже вариант за неговото приключване.
Да, да, да, да…. Знам, че веднага ще се намерят присмехулници, които да се изсмеят на поредния обрат в развитието на ситуацията. Нека се смеят. Те определено са от групата на слугите, в буквалния и преносен смисъл на думата. Нека, обаче, и те да използват следващия месец, щото да се запознаят, от историята, какво се случва със слугите, които лъжат и крадат господарите си. Незаконната диктатура, която тези слуги са установили, не ще може да продължи дълго. Наближава времето за плащане на сметката.

На всички онези, които ми вярват и под една или друга форма подкрепят действията ми, искам да кажа, да не приемат тази моя стъпка като стъпка назад или пък предателство. Няма такова нещо. Аз нямам намерение да се отказвам, още повече, когато абсолютно всички доказателства единствено и само подкрепят тезата, че такова престъпление е извършено, продължава да се извършва и реализаторите му използват небивал по мащабите си ресурс за да го прикриват.

Георги Котев

В Русия заплашват правозащитници

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
Изх. № 07-22/22.07.2010

До Съвета при Президента на Руската федерация по съдействие развитието на институциите на гражданското общество и правата на човека

До Катрин Аштън – Върховен представител/Зам.-председател
на Европейската комисия
　
Д Е К Л А Р А Ц И Я

Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” - България, ПОДКРЕПЯ Обръщението от 20.07.2010 г. на Съвета при Президента на Руската федерация по съдействие развитието на институциите на гражданското общество и правата на човека, до президента на Руската федерация.
Скандални са заплахите за убийство срещу сътрудниците на Правозащитния център «Мемориал» и неговия председател Олег Орлов, обявени за “врагове на народа, врагове на закона, врагове на държавата” от Рамзан Кадиров, президент на Република Чечня.
Българските правозащитници подкрепят гражданското общество на Русия в неговата борба за защита на член 31 от Конституцията на РФ, човешките права на войнишките майки и спасяването на езерото Байкал.
ИСКАМЕ от властите правосъдие за вдъхновителите и убийците на Анна Политковская, Наталия Естемирова и другите правозащитници, загинали за демокрация.
СОЛИДАРНИ сме с оценката и действията, изразени от г-жа Катрин Аштън, Върховен представител/Зам.-председател, в отговора на 31.03.2010 г. от името на Европейската комисия пред Европейския парламент, за оказаната значителна подкрепа на редица руски неправителствени организации в областта на правата на човека, включително свободата на сдружаване и свободата на събрания.
Това становище на г-жа Аштън ни бе изпратено в отговор на петицията до Европейския парламент от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” - България, в която изразихме тревога от бруталното нападение над дойаена на руските правозащитници 82-годишната Людмила Алексеева, председател на Московската Хелзинска група.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – докторант по социална география, Open University, Великобритания, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – Софийски Университет „Климент Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър Станчев – инженер в Нигерия, Петър Стаматов – редактор на http://www.eurochicago.com/ - САЩ