05 септември 2015

Дойде време! Срещу безобразията - с 'доматите' на Кольо-Босия! 09.09.2015 г.!



Манол Глишев: ***
Снимката е от 09.09.2015 г. пред Парламента, преди арестуването им от МВР

В сряда, 9 септември, от 08:30 ч. сутринта Димитрин Вичев, Kiril Chukanov, Георги Мишев и Manol Glishev отиваме да придружим и активно да съдействаме на г-н Николай Колев-Босия в неговото вече станало традиционно хвърляне на домати по народните представители. Каним всеки, който поиска да мята домати, гнили круши и яйца специално по депутатите, да се присъедини към нас.

Ако някой евентуално пожелае да заснеме скромните ни действия за личния си архив - нека заповяда.
*
Съвсем изрично: НЕ КАНИМ никого, който смята да закъснее или просто да си прави сеира.
*
Причините да се присъединим към импровизираната Томатина на г-н Колев са:
- мнението ни, че той е прав в крайно грозната си оценка за работата на народните представители; 


- конкретно промените в Закона за НСО и провалът на съдебната реформа с позорния т. нар. "исторически компромис" (който също се провали) са особено нетърпими за всеки свободен човек;
- най-сетне, чисто човешката ни солидарност с последователните действия и несломимия дух на г-н Колев, когото неправомерните препъвания на т. нар. "полиция", т. нар. "прокуратура" и т. нар. "съд" на територията на т. нар. "държава" очевидно не могат да сплашат. Радваме се, че има такъв човек, жал ни е, че досега е бил сам и смятаме, че е редно повече да не бъде така. Всеки свестен човек, попаднал в ареста, трябва да има добра компания за срока на престоя си там.
*
Припомняме, че съществуват вече взети съдебни решения, чиито текстове са лесно откриваеми, в смисъл, че точно тези действия, предприемани от Николай Колев, са съвсем нормален израз на гражданска позиция.
*
Убедени сме, че тези, които отново ще започнат да умуват и да мъдруват, са или заслепени хора, или страхливци. Тяхното умуване и мъдруване по никакъв начин не ни интересува. Вече не вярваме в лъжата за "стабилност" и "реформи".
*
На евентуалната възможност от арест и/или обвинения гледаме с присмех и презрение, както по принцип вече сме свикнали да се отнасяме към по-голямата част от "работата" на т. нар. български "институции".
*
Впрочем, смятаме доматите за нелош символ, просто напомняне на нуждата и от по-твърди предмети.
*
*
Димитрин Вичев , Kiril Chukanov, Георги Мишев, Manol Glishev
*
‪#‎Томатина‬ ‪#‎Тиквотина‬ ‪#‎Дивотино‬ ‪#‎Калотина‬


-----------------------
-----------------------
*** Поетът Манол Глишев тук беше публикуван за първи път - от неговия блог http://mglishev.blog.bg/zabavlenie/2013/02/24/praseta-jaliat-za-buda-narodna-pesen-ili-nai-dobriiat-plakat.1057264 с адаптация по народна песен: "Прасета жалят за Буда" http://politkovskaya-bg.blogspot.bg/2013/02/blog-post_25.html

02 август 2015

Георги Марков: Мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира

Георги Марков до Л. Левчев: "Моята позиция и фактът, че мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира, ми дават възможност, която нито един в държавата под твоята стълба няма."


Поетът Любомир Левчев получил отличието на Столичната община „Почетен гражданин на София“. Предложението е било на кмета Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, председателя на съвета Елен Герджиков от ГЕРБ, председателя на комисията по култура и на групата на ГЕРБ Малина Едрева и на секретаря на местната управа Ралица Стоянова от ГЕРБ. http://sofia.topnovini.bg/node/599128

Нищо не е забравено ... от Свободните българи, но НЕ! от ГЕРБ-истите.

***************
 http://www.budnaera.com/201502/150422249540.html

Георги Марков: Писмо до Любомир Левчев, поет

Георги Марков

“Ако един ден историята
потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб.” 
Писмото е написано на 8 април 1974 г. Пълният му текст, сверен с оригиналния машинопис на писателя, се публикува за първи път.

Драги Любо,
Много мислих дали въобще да ти пиша това писмо, защото не храня никакви илюзии, че то може да промени нещо. Зная, че известни неща са отишли толкова далече, че връщането назад е равно на смърт. Зная също, че опитът да направиш равносметка на чужд живот, те поставя в положение на съдия, който се е самоназначил, и че съденето е далеч по-лесен процес от разбирането. Зная, че освен инфлацията на парите, нашето време ни предлага жестока инфлация на думите. Зная каква ще бъде реакцията ти, когато това писмо, записано от монитора, бъде поставено една сутрин на бюрото ти – леко ще потръпнеш, ще ти стане неприятно, ще се изчервиш… и дълго време няма да се решиш да го прочетеш. Зная какъв ще бъде отговорът ти – американското, английското или китайското разузнаване са ми платили да “ударя” по авторитета ти (въпреки че аз няма да ти задам глупавия въпрос: “Кое разузнаване ти е платило, за да бъдеш това, което си?”). И независимо от ясното ми съзнание за безполезността на това писмо, аз мисля, че все пак някой трябваше да ти го напише, за да ти покаже или окаже вниманието, което заслужаваш.
Това писмо не е отправено към един председател на Националния съвет на Отечествения фронт и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. А към един поет, с когото ме свързват дългогодишни спомени. Ако поетът е мъртъв, аз му дължа надгробно слово, ако е жив – дължа му честитка за рождения ден.
Вярвам, че в редки моменти на внезапна трезвеност си спомняш нещо от времето, когато бяхме заедно. Например, нашето четене в Ловеч или нашите смешни уроци по италиански, или онези приказни нощи в Боровец край камината и Луис Армстронг, чиято музика ни беше по-близка от цялата партийна идеология, и ако тогава някой се опиташе да ти каже, че той е идеологически диверсант, ти би го ударил. Това беше времето, когато критиците-ветропоказатели не желаеха да споменават името ти, а те поставяха в “и други”. Това беше времето, когато ти беше далеч от дяволската стълба на Христо Смирненски. Аз не ще ти припомням други моменти от тези години, когато много неща ни сближаваха и съвсем малко разделяха. Знам, че част от твоята драма е добрата ти памет. Но аз не ще се въздържа да спомена две картини от твоето преображение, на които бях свидетел. Знаменитото гласуване в Съюза на писателите на 12 април 1968 г., когато ти застана на трибуната заекващ, пламнал от срам и неудобство, за да спасяваш кауза, в която дълбоко не вярваше. Трябва да ти е било много тежко да изпълниш поръчението. Съмнявам се дали пребогатото заплащане след това те е компенсирало. И другата картина, когато в края на същата година двамата отидохме на високопоставената вечеря в Боровец, където сякаш посоките ни бяха предопределени. Аз направих много лошо впечатление на нашия високопоставен домакин с невъздържаността си, а ти спечели – с благоразумието си. Тази нощ, в която избраха Никсън срещу Хъмфри, аз видях как дяволската стълба се спусна пред тебе и ти без колебание сложи крак на първото стъпало. А дяволът от върха се смееше. После вече не те видях. В мое отсъствие дойде главното ти редакторство на “Литературен фронт”, дойдоха стъпало след стъпало, но не стихосбирка след стихосбирка. Критиците се надпреварват да те превъзнасят, вестници и списания са залети от хвалебствия, писани от хора, които не желаеха да те признаят. Хора, които никога нито са те разбирали, нито са имали необходимата интелигентност да отидат отвъд лозунгите в поезията ти.
Не зная какви са били личните ти мотиви, за да се откажеш от дървото на поета и да се прехвърлиш върху стълбата на кариерата (искам да кажа – асансьора). Може би си смятал, че имаш нужда от простор и че властта ще ти го даде. А може би и ти като всеки простосмъртен си решил, че животът се живее веднъж и че е за предпочитане да бъдеш богат кмет, вместо беден поет. Това си е твоя работа. Въпрос на избор. Или на предопределеност. Мъча се да си представя как ли изглеждаш сега. Сигурно си понапълнял, гласът ти е понатежал, но лицето ти си е запазило детските черти. Може би си придобил онзи професионален навик на някои наши ръководители да гледаш хората, без да ги виждаш, и да ги слушаш, без да ги чуваш. Защото това идва от закона на Стълбата. Не съм сигурен и не зная много неща около тебе. Но има едно-единствено нещо, в което съм сигурен – че ти не си щастлив. Това ясно личи от последните ти стихове и от статиите ти, които по повод или без повод пишеш, това личи от експлозията на гняв и безсилие, на болезнено съзнание и тъпо самодоволство, на бунт и на раболепие. Би ли могъл да си представиш Христо Ботев като доверен камериер на Мидхат паша?
Преди време ми казаха, че неотдавна си правил опит за самоубийство. Прощавай моята жестока нетактичност да спомена това, но аз искам да бъда напълно обективен и да нарисувам образа ти такъв, какъвто е. Моята позиция и фактът, че мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира, ми дават възможност, която нито един в държавата под твоята стълба няма. Така че ако един ден историята потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб. И сега вече стигам до сърцето на твоя конфликт и на нашия конфликт. Въпросът е за вярата. Наистина.
И нека ти кажа, че поводът за това писмо за съжаление не е последната ти поема, а статията ти във вестник “Народна култура” под заглавие Верую на новия човек”.
Първото ми впечатление от тази статия е, че ти не си пишеш статиите, а си имаш човек да ги пише, а ти само ги подписваш. И веднага щях да ти дам съвет да го замениш този твой служител с някой, който би имал поне малко уважение към читателите, защото все пак, макар и много рядко, някой прочита тия вестници и тия статии. Бих искал за момент да ти заема моите очи и да те накарам да прочетеш това произведение, бих искал за момент да ти върна твоите очи отпреди десет години, за да почувстваш знака за равенство между поета Любомир Левчев и журналистическия еквивалент на Рачко Пръдлето. Един поет може да вярва в едно или друго, може да приема една вяра и да я отхвърля, да бъде герой или предател, да отстоява или да изменя, да бъде защитник или нападател, да обича или да мрази – все едно какво и колко пъти. Един поет има право да бъде всичко с изключение на едно – няма право да не бъде поет!
Но въпросът е преди всичко за вярата. И позволи ми да те запитам направо – наистина ли вярваш в това, което си написал. Защото за съжаление статията си я писал ти. Защото в равната локва от безсмислени думи, която уморен партиен агитатор е излял, използвайки всички умопомрачителни клишета на провинциалните вестници, аз видях капки от собственото ти мастило, думите на луд защитник на отдавна превзета крепост, който, свършил патроните, крещи срещу чуждите войници. Но те не му обръщат внимание. Никой не го взима насериозно. И това съвсем го влудява.
Или да вземем думите ти, че “Солженицин е белогвардейска отрепка”. Аз не ще разисквам с тебе дали оценката ти за Солженицин е вярна, защото ти знаеш много добре, че той не е нито белогвардеец, нито отрепка. Но онова, което ме порази, беше тази експлозия на омразата ти спрямо човек, който е това, което ти не си и не можеш да бъдеш. Ти не можеш да понесеш съществуването на един честен човек, защото той става еталон на собственото ти безчестие и напълно искрено, дълбоко ти го мразиш. Той е твоето отрицание. Той не те познава, нито ще те познава, но неговото присъствие на този свят смачква болезненото ти самолюбие и превръща “Чайката”, в която се возиш, в твоя катафалка. И ти крещиш с думи, които дори последното чираче на Кочетов или остатъкът от някогашен махленски стражар не би си позволил. А аз зная, че ти би дал всичко скъпо за теб, за да бъдеш на негово място, за да бъдеш непокорната, гордата съвест на цял един свят. Ах, как би желал да бъдеш на негово място! Затова твоята омраза към него е лична и съвсем глупаво се опитваш да се прикриеш зад брадата на Карл Маркс, като се изкарваш за най-предан защитник на социализма и по този начин караш твоето общество да ти хонорува личната омраза. Впрочем това е много характерно за хората около теб. Те искат предаността да им се плаща, искат “идеализмът” да им се плаща, искат “героизмът” да им се плаща, искат да им се плаща загдето “вярват”, забравяйки простото правило, че един вярващ не е повече вярващ, след като му се плати за вярването.
Но тъй като ти не вярваш в нищо, твоето заплащане се предявява по параграф “омраза”. Наистина, ти си все същият “неверник”, който сега пише за “Веруюто на новия човек”.
Моля те, прочети това, което си писал. Или искаш аз да ти го прочета. Ти говориш, че буржоазията нямала никакъв морал. Бих те посъветвал да попиташ майка си, ако поне вярваш на нея. Далеч съм от мисълта да защитавам буржоазията, но нима ти смяташ, че не си буржоа? Нима думите на Маркс, които цитираш, че буржоазният морал бил покупко-продажба, не важат главно за тебе и за твоето общество, което е прекопирало всички дяволски черти на буржоазния свят, без да запази нравствените задръжки на морала му. Ти знаеш много добре за какво говоря. Ние нямаме друг случай в историята на целия буржоазен свят като този, който ти си забравил да категоризираш в твоето “Верую”. Хора, които по заповед се кланят на едного и го смятат за вожд, след което по заповед го оплюват, предават и убиват, след което по заповед го реабилитират и му издигат паметник, след което по заповед го забраняват и след което по заповед изпращат големи венци на гроба му. Знаеш ли къде е улица “Трайчо Костов”? Тя е в квартал “Лозенец” и е една много стръмна улица. И затова на мен ми звучат така странно и весело твоите думи, че “буржоазната идеологическа диверсия се стреми да руши нашите морални ценности”. Какво каза? Чии морални ценности? Какви морални ценности? Казват, че къртиците край Панагюрище измрели от смях.
Но аз пак се връщам на въпроса за вярата. Беше време, когато ти наистина вярваше, беше време, когато ти би се потресъл от статията, която десет години по-късно ще напише твоят двойник, беше време, когато твоята вяра не се разхождаше по страниците на нечистоплътни вестничета като “Народна култура”, а стоеше в кръга на твоята интимност, беше време, когато ти произнасяше думите социализъм и комунизъм със свещенодействието, с което Солженицин днес се прекръства. Беше време, когато ти вярваше, че всяко голямо обществено преобразование започва с личния пример, че не партията прави комунистите, а комунистите правят партията и че обществото не е уплашено инстинктивно стадо, а хармонична структура от високо съзнаващи личности.
Къде отиде всичко това? Къде отиде твоята вяра? И въобще вярваш ли в нещо, тъй като веруюто ти е доказателство за отчаяно бездънно недоверие.
Или може би аз преувеличавам, може би просто съм те сбъркал. Може би ти просто като всички други систематично и трудолюбиво си разигравал играта на думи и званието “поет” да е било само най-ниското стъпало на блестящата ти кариера… Не, това не вярвам.
Знаеш, че винаги съм бил фанатичен оптимист. Не защото съм вярвал, а защото съм искал да вярвам. И сега искам да повярвам, че един ден, една най-обикновена сутрин ти ще се пробудиш, поетът ще се пробуди, ще издържи сътресението на първия действителен контакт със себе си и шокът, който ще последва, ще го накара да скочи от стълбата, за да се върне там, където му е мястото, където никой не ти плаща за вярването, а за невярването си плащаш ти!
Твой: Георги Марков
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г. излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа”. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил” печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.. /kultura.bg/

28 юли 2015

Буда отказа Европейска прокуратура да дойде!

  http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=7179&g=

Министерски съвет, 08.07.2015, Точка 29. ДОКЛАД ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В НЕФОРМАЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ „ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ”, КОЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 9 И 10 ЮЛИ 2015 Г. В ЛЮКСЕМБУРГ
Внася: министърът на правосъдието

Директорът на ОЛАФ Джовани Кеслер

"По време на заседанието в ЕС ще бъде разгледано и предложение за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред.
Страната ни многократно се е изказвала против включването на ДДС измамите в обхвата на директивата, главно поради липсата на пряка връзка на този вид престъпления с финансовите интереси на ЕС, и намираме за неоправдано изземването на компетентност за наказателно разследване на този вид престъпления от държавите-членки и предоставянето й на бъдещата Европейска прокуратура. Считаме, че ДДС е основно национален проблем на държавите-членки и че поради тази причина не е целесъобразно Европейската прокуратура да разследва всички дела за измами с ДДС."

Каква ти съдебна реформа, какви 5 лева !!!

21 юли 2015

Пуяк и пуйки – или как Бай Ганьо стана премиер и вече е положителен герой

Когато един журналист, писател, някой шоумен, нарече в коментар или предаване репортерките пуйки, това може да мине за остра шега.
Но ако това направи един министър председател?
Точно това направи премиерът Борисов. Усмихнат и щастлив каза, че журналистите крякали като пуйките на съседа му. После допълни към заобиколилите го репортерки „Не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, ами просто точно така – прлъ, прлъ, прлъ…“
Всички около него се усмихваха щастливи. Щастливи като пуйки, наистина.
Е, нямаше ли поне една, един да се засегне, да възрази нещо? Не. Хилеха се на шегите на Борисов, както навремето се хилеха на шегите на т. нар. Тато – Тодор Живков. И сравнението не е в полза на сегашния Тато. Онзи селянин от Правец без образование беше по-въздържан и възпитан, в сравнение със сегашния инж. д-р, генерал лейтенант.
Не се забелязаха и никакви коментари по случая в медиите, не възрази и някоя професионална организация. Иначе крякат, ако употребим терминологията на премиера, точно като пуйки по много по-маловажни поводи.
У нас няма кой да каже – „Царят е гол“. Очевидната истина, всекидневна, се лее от екраните – литературният герой на Алеко Бай Ганьо се е появил от плът и кръв и е станал премиер. И вече е положителен герой.
Емблематичните му изказвания в този дух се посрещат с радостно одобрение. Демагогията му се възприема като успешна политика и той е желан коалиционен партньор.
Лъжите му и противоположни твърдения по един и същ въпрос не са нещо лошо, а просто гъвкавост, политически нюх. Самохвалството му е шик, натюрел.
На този фон дебелашките му шеги са най-малкият проблем.
И няма кой да нарече нещата с истинските им имена. Сякаш живеем в някакъв фарсов спектакъл.

15 юни 2015

НАГЛОСТ: Кметът на Монтана се самообяви за почетен гражданин!

Парадокс: Кметът на Монтана се самообяви за почетен гражданин!

Жената на политически затворник №1 спечели дело за дискриминация срещу Златко Живков


Монтана, България
Кметът Живков е отличен и като дарител на Видинска епархия.

Кметът на Монтана Златко Живков бе награден с Почетния знак на града, който… управлява!?! Отличието било предложено от Общинския съвет, който се ръководи от самия Живков! В поздравителния адрес на общинския сайт „Монтана днес” пише: „Не са много действащите кметове, които могат да се похвалят с най-високата награда на своя град” . Е, да, ама каква е причината?! Дали защото единствен е заслужил високата чест, или защото малцина като него ще се самопредложат?!, коментира "ШОУ". Живков е кмет вече 4 мандата – цели 16 години. Вечно усмихнатият градоначалник смени няколко партийни знамена, но се задържа на поста си и с хитрост и любов към спорта и циганите второ десетилетие успешно лавира в политическата джунгла. Тези дни се прави на ощипана мома, че още не бил взел решение дали ще се кандидатира за пети път за кмет на предстоящите местни избори.

Живков има

забележителна кариера за човек, тръгнал по пътя към властта от учител по физкултура в местно училище

Забележителна ще остане и сцената с т.нар. лайняна атака при посещението на Николай Бареков в града, за която и до ден-днешен не се разбра от кого беше организирана.

Една от върлите врагини на кмета е местна жителка, бивша работничка в завод „Алумина” - Зоя Рангелова, спътница в живота на покойния дисидент Константин Иванов-Коци, обявен от „Амнести интернешънъл” за политически затворник №1 в България. От години Рангелова води битка с Живков заради къща от общинския фонд. Къде ли не се жали Зоя, включително и пред „ШОУ”, но колкото повече пишехме, толкова повече общинарите си отмъщаваха на вдовицата. Настаниха в дома й две умствено изостанали жени, спряха й водата, пратиха й писмо, че трябва да напусне къщата и я тормозеха всячески. Въпросът с нарочната липса на вода в жилището на жената стигна чак до омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация. През миналия декември Зоя осъди кмета Живков и отскоро най-сетне има вода. Най-удивителната част от дълголетната битка между Зоя и общинарите бе, когато на адреса на къщата жената получи данъчни известия за неплатен данък смет на нейния Коци

за години, в които той отдавна вече се „отчита” на „данъчните” в гробищата

Когато разровихме фактите и попитахме защо тормозят Рангелова и я гонят от къщата, получихме писмо от пиарката на община Монтана Петя Димитрова, че сградата била определена за събаряне заради строеж на улица. След тогавашната ни публикация, за отмъщение, пред дома на жената се изсипаха няколко полицейски автомобила и общински служител, който й представил заповед за принудително извеждане. Багажът на възрастната жена беше изхвърлен на двора. Зоя отново ни потърси за помощ и ни показа настанителна заповед в жилището на ул. „Иван Хаджийски” от далечната 1985 г. „При мен е ужас! Кметът на Монтана Златко Живков ме подлага на убийствен тормоз, иска да ме изхвърли на улицата, но преди това - да ме умори”, каза тогава Зоя Рангелова. И въпреки че днес изпитва известно удовлетворение от малката си победа над кмета, не си е променила мнението за него. „Какво ли не изтърпях от тоя човек - настаниха ми цигани, разделиха ни водата, взеха ми вещите, спираха ми тока, посред зима съм ходила по съседи за вода, пребивана съм от един хермафродит, който пратиха за наемател нарочно.

Златко Живков е безпардонен и отмъстителен човек!” - категорична е тя.

Не така обаче описват кмета на общинския сайт: "По-добър кмет от него не сме имали... Всичко, което е направил, е добро, единствено работни места не е осигурил... Което е направил, го е направил с чужди пари, иначе е хубаво... Навсякъде в Монтана личи почеркът на Златко Живков, единственото което все още търпи и той, са незаконните гаражи... Кино може би трябва да се направи, а на кмета пожелаваме успех на местните избори...", пише там. Е, ако съдим по разказите на Зоя Рангелова и други, жалващи се от Живков, то „филми” в общината има, предимно - екшъни. А като има „филми”, ще му дойде времето и на киното!...



Едва ли има друг град, дето кметът да е запазил 
табела с името на престъпника Г. Димитров - 
но това става и пред предизборния щаб на поддръжниците му от мутренската ГЕРБ...
"Главната" в Монтана бе една от първите преименувана след демокрацията - "Трети март" се казва!

07 май 2015

Становище за втората/старата процедура по ОВОС за Хранилището за радиоактивни отпадъци в Козлодуй



Изх. № 05-07/07.05.2015

До Министерство на околната среда и водите

 

С Т А Н О В И Щ Е

Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, с адрес за кореспонденция: e-mail: p_p_trojanski@yahoo.com

Относно: ОВОС на актуализирано инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци на площадка Радиана в землището на с. Хърлец, община Козлодуй, област Враца, с възложител Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”
 


     Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Национално движение „Екогласност” представят следните мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение, формирани след подробното запознаване с актуализираните Инвестиционно предложение и Доклад за ОВОС за него относно изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци(НХРАО) на площадка Радиана в землището на с. Хърлец, община Козлодуй, област Враца, с възложител Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” и настояват Министерстото на околната среда и водите(МОСВ) да ги вземе предвид при издаване своето решение съгласно Закона за опазване на околната среда(ЗООС) за прилагане на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС(Наредба).
    
     1. Незаконосъобразно е в представените за обществено обсъждане актуализирани документи, след отхвърлянето им преди това от Съда, да не се изпълни разпореждането на Държавния екологичен регулатор Министерството на околната среда и водите в негово писмо № Ж-320/19.12.2013 г. до Държавно предприятие Радиоактивни отпадъциза съобразяване с мотивите от решенията на съда при актуализация на документацията по ОВОС.
     2. Поради горното, ние сега ще се въздържим от най-подробно излагане на всички забелязани от нас достатъчно на брой съществени несъответствия в представената документация с мотивите от решенията на съда, за да оставим правото/задължението на експертите на МОСВ да отбележат тези конкретни незаконосъобразни постановки. В случай че те бъдат затаени, ние си запазваме правото за обжалваме отново в съда. Тук ще се спрем само на някои незаконосъобразни действия.
     3. Предписаното от Конституцията и законите действие на държавните органи и организации след постановяване на влязло в сила решение на съда, призван да осъществява контрол за законност на актовете им, е да съобразят указанията по прилагане на закона. Вместо това, въпреки отхвърлянето от съда, отново държавната фирма ДП “РАО” в случая като Възложител по най-категоричен начин в ‘уж’ актуализираното задание определя незаконосъобразно без направена оценка на въздейстие - НХРАО да бъде от приповърхностен тип, като с това противоправно действие отнема възможността за изпълнение на чл. 83, ал. 1 ЗООС при възлагането на колектив от експерт тази оценка да не е предопределена, а да бъде в резултат от експертизата на членовете на колектива, изготвили оценката. Поради тази незаконосъобразност заключенията и в този доклад по ОВОС не са обективно базирани на принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие, с което е нарушен чл. 81, ал. 2 и ал. 5 от ЗООС.
     4. Незаконосъобразно е основаването в актуализираните документи по ОВОС върху чл.18 от новата Наредба за безопасност при управление на РАО, в която след решението на съда  за отмяна на първата процедура по ОВОС за НХРАО отпадна препоръчаният дотогава тип “геоложки” за РАО-“2а”, но новият текст е без категоричност за РАО-“2а”: “Чл. 18, т. 4. радиоактивните отпадъци от категория 2a трябва да бъдат погребвани в повърхностни инженерни съоръжения за погребване на РАО; т. 5. радиоактивните отпадъци от категория 2б и от категория 3 трябва да бъдат погребвани само в геоложки съоръжения за погребване на РАО. За сведение в отменената на 23.08.2013 г. Наредба текстът е: “Чл. 22. (2) В съответствие с категоризацията по глава втора твърдите РАО от категория 2а се погребват повърхностно или геоложко, а РАО от категория 2б и 3 - само в съоръжения за геоложко погребване.
     В новата редакция на Наредбата обаче от граматическия и логически анализ следва разлика между формулировките в т. 4 и т. 5., като според последната разпоредба РАО категория 2б и 3 трябва да се погребват само в геоложки съоръжения, докато според т. 4, РАО категория 2а трябва да бъдат погребвани в повърхностни инженерни съоръжения, но  за РАО-“2а” липсва императивът “само в”. Естествено, че най-сигурният и безопасен за живота и здравето на хората метод за погребване е дълбочинното погребване. Затова и последователността на точките на чл.18 е от най-нискоактивните към най-високоактивните РАО, от най-малко опасните към най-опасните. Естествено, че предвидените форми /начини/ на погребване са минимален стандарт, който не пречи да бъде приет по-висок стандарт. Затова и в т. 5 е употребен изразът „само“, докато в т. 4 не е употребен. Това е така, тъй като не е допустимо най-високоактивните РАО да се погребват в никакво друго съоръжение освен геоложко. Очевидно действията на сегашното ръководство на ДП “РАО” са чрез промяна на нормативите работи на всяка цена хранилището да бъде приповърхностно - или тук равният порок е чрез противоправни действия да се извличат лични ползи от корупционни практики при изграждането на НХРАО от определени фирми, което обаче в случая носи риск от вреди за здравето на гражданите в следващите повече от 300 години.
     5. Прегледът на цитираната в доклада за ОВОС като важен норматив Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19.07.2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци сочи надделяващия извод: “Всяка държава-членка следва да има моралното задължение да избягва прехвърлянето върху идните поколения на неоправдана тежест, свързана с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително всякакви радиоактивни отпадъци, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации. Чрез изпълнението на настоящата директива държавите-членки ще покажат, че са предприели разумни стъпки, за да осигурят постигането на тази цел.
     6. Конкретни са препоръките на Международната агенция за атомна енергия - от сайта на МААЕ https://www.iaea.org/sites/default/files/Pub1396_web.pdf може да се види документа “Политики и стратегии за управление на радиоактивните отпадъци”, в който за РАО-“2а” изрично се сочи тип на ‘междинна дълбочина’ или ‘геоложко хранилище’ като препоръчителен и се отхвърля “приповърхностното” погребване. Следователно не е вярно твърдението на Възложителя в своето задание(стр. 53/212), че препоръките на МААЕ са за приповърхностния тип на хранилище за погребване на РАО-“2а”. Неопровержим извод става, че възприетият подход от ДП “РАО” и лично на директора Дилян Петров е да се бори всякакси да не се изпълнят влезли в сила решения на съда, само и само за да ‘прелее’ милиони евро в джобовете на фирми от ‘неговия кръг’ за изпълнители на приповърхностно хранилище – най-пресното доказателство е взетото решение на 25.06.2014 г. от Министерския съвет за актуализация на Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г.(Стратегията), приета в началото на 2011 г., без законовонеобходимото обществено обсъждане  съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, в това число и без становището на Компетентния орган Националният ядрен регулатор Агенцията за ядрено регулиране. С мотив “преодоляване на съдебното решение” МС отмени т. V.2.4 „Оценка на нивото на устойчивост в управлението на РАО“ и на Приложение № 6 „Преглед на препоръчаните крайни етапи за управление за специфични потоци РАО“ на Стратегията, които документи като текст са в дословно съзвучие с горецитирания документ на МААЕ. От документите по делото в съда по предишното инвестиционно предложение(което бе отхвърлено като незаконосъобразно поради нашата жалба) е видно, че финансовите разходи по двата типа хранилище – “геоложки тип на междинна дълбочина” и “приповърхностен”, са от един порядък и следователно няма сериозни основания за тази ‘привързаност’ на г-н Дилян Петров към “приповърхностния” тип, особено на фона на решенията за “геоложки” тип на НХРАО от предишното ръководство на ДП “РАО” в продължение на цели пет години, преди назначаването на сегашния директор.
     7. Считаме като незаконосъобразно липсата в писмо № Ж-320/19.12.2013 г. на МОСВ на важното указание - актуализацията на отхвърлените от съда документи по ОВОС да бъде възложена на нова фирма, поради допуснатите от същия стар/нов колектив груби закононарушения при изготвяне на некачествения в цялост предишен доклад по ОВОС, в резултат на което е съмнителен фактът на възлагане от ДП “РАО” отново на същата фирма и същия колектив – това обстоятелство е обосновано предположение за порочни зависимости/корупция на най-високо ниво при съмнителното усвояване на значимите финансови средства от първата и втората разработки на ОВОС, за което новият Министър на околната среда и водите е длъжен не само да не одобри в цялост представените документи – нещо повече трябва да сезира компетентните органи за извършване на законовонеобходимите проверки за съмнителните действия на Възложителя при усвояване на значими средства за този иначе важен за десетки поколения на хората проект. Или отново ставаме свидетели на правния абсурд – правонарушителите да ползват блага от своето противоправно действие, при това със значими финансови загуби поради некачествената тяхна предишна разработка.

     Накрая отново бихме заявили, че намерените от нас в актуализираните документи достатъчен брой повтарящи се груби несъответствия със законодателството заедно с порочно манипулиране на данни спрямо изнесеното в предния доклад за ОВОС, ние ще ги внесем направо в съда, ако експертите на МОСВ не намерят сили да ги поставят пред министъра на околната среда и водите за неприемане преди това на процесното инвестиционно предложение. 


     Ние сме принудени да изразим това наше недоверие, защото при изнесените по-горе факти за  незаконосъобразните ходове на директора на ДП “РАО” за неспазване или най-лесна промяна на нормативите като порочен метод за преодоляване на решенията на съда по нашата жалба срещу предишното инвестиционно предложение и разработените документи за него – по-горе изложихме факти как след съда настъпиха промени на Наредбата и Стратегията в частите, които бяха наши базови нормативи когато представихме нашите забележки и незаконосъобразни обстоятелства за предишното инвестиционно предложение, то при огласяването в този ранен етап от процедурата всяка друга освен горните наша забележка може да бъде последвана от най-лесна отмяна на нови и нови нормативни текстове в Стратегията, законите и наредбите, което очевидно е една предпоставка за недоверието на гражданите в представителите на държавата.
 
     Водими от гореизложеното,

     Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Национално движение „Екогласност” ПРЕДЛАГАТ на МОСВ да вземе решение съгласно Закона за опазване на околната среда да приложи чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС
ДА  НЕ  ОДОБРИ осъществяването на инвестиционното предложение,
с мотиви: не са предложени или приети от възложителя други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, с които се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда, както и са депозирани мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение.
  
         С уважение,
 
                            Инженер-математик Петър Пенчев
Член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и
Зам-председател на Национално движение „Екогласност”

04 март 2015

Петър Стаматов за убийството на Борис Немцов

Главният редактор на сайта „EuroChicago“ и член на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ Петър Стаматов в интервю на Силвия Великова по програма „Хоризонт“ на БНР, 04.03.2015 г.

Самото изпълнение показва, че убийството на Немцов е показно. Това е демонстративно политическо убийство в центъра на Москва и тези, които са го направили, са били сигурни,че няма да бъдат наказани, каза в предаването „Преди всички“ Петър Стаматов, главен редактор на сайта „EuroChicago“ и член на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“.
Путин държи много здраво властта и не виждам какво може да се направи. Немцов не беше най-успешният лидер, но поне беше най-популярният. Опонентите на Кремъл оредяват и това може да създаде желание на хората за промяна. Но не виждам кой знае колко оптимизъм там. Реакциите (на световните лидери- бел.ред. ) са отдавна закъснели. Ако имаше реакция, тя трябваше да бъде веднага след влизането в Крим. Видя се, че на Путин не му влияят някакви размахвания на пръст. Напротив, той става по-агресивен. Моите версии за това кой е убил Немцов са две. Днес Русия е обхваната от ненавист, има хора, които са готови да направят нещо, само за да се похвалят. Втората версия е за олигарси, притеснени от санкциите. И те искат да се освободят от гайките, които Кремъл постоянно им навива. Защото Путин държи няколко олигарси около себе си и на тях им е разрешено да правят всичко, коментира Стаматов.
 

28 февруари 2015

Борис Немцов: Ако се страхуваш от Путин, не трябва да живееш в Русия!



Путин умело отглежда у масите робска, крепостническа психика, умело насажда гнусен цинизъм и патернализъм, умело обяснява на народа: стойте си тихо, аз съм най-умният, знам как да ви помогна и най-главното - не ми пречете. Това е катастрофален сценарий за страната. Вместо да подкрепя инициативността и да даде на хората възможност да се реализират, той омота всичко в бодлива тел.

Борбата с Путин не е спринт, а маратон. За маратон са готови само онези, които вярват силно, а такива има малко. Аз имам един проблем - не искам да напускам страната. Обичам Русия. При това без патос. Напук на това, че понякога в Русия е и неудобно, и мръсно, и гадно.

Путинизмът се крепи на скъпия петрол и цензурата. Премахнете ли едно от двете, още на следващия ден ще живеем в друга страна.

Руската власт се страхува от собствения си народ, руската власт до смърт се бои от масови протести. 

01 февруари 2015

С цената на живота си и бъдещето на децата си отстояваха правото си да се наричат свободни


1 Февруари 2015

Държавният глава: Нито лагерите, нито смъртните присъди на комунистическия режим успяха да сломят свободата на човешкия дух в България

Против 7-ми ядрен блок в Козлодуй - когато България мълчи, Крайова говори...

На 31.01.2015 г. в Голямата зала на Университета в Крайова, Румъния, се състоя дискусия по повод организирания местен референдум против строежа на нов ядрен реактор на р. Дунав.



Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” благодари за поканата да дойде на гости в Крайова с думите: - Ние се чувстваме като у дома си при добри съседи от другата страна на Дунава, защото човек не избира съседите си, а трябва да живее заедно с тях. Дошли сме да подкрепим референдума против изграждането на нов ядрен реактор в Козлодуй с нашата съпротива срещу Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за 7-ми блок, който бе одобрен на 27.01.2015 г. от министъра на околната среда от кабинета Борисов-2, без да се съобрази с разкритите от нас данни за премълчаването на истината от алчното за пари ядрено лоби за сметка на здравето на населението.
Не можем да мълчим, когато АЕЦ ”Козлодуй” работи по стари руски норми от 1983 г. при оценка на изхвърлянията в атмосферата на канцерогенните за човека радиоактивни аерозоли, газове и Йод-131, вместо да изпълни предписанията от 2001 г. на Агенцията за ядрено регулиране да се работи съгласно новите норми от Научния комитет за действие на атомната радиация към ООН. Нашият анализ на тези измерени през 2003 г. замърсявания на въздуха показват, че АЕЦ ”Козлодуй” е “първенец” не само в Европа, а и в света, по световния стандарт за нормализираните радиоактивни емиции в атмосферата – един козлодуйски реактор е 4730 пъти по-зле от подобен в Германия, само че в “бялата” държава мислят за хората и спряха всички ядрени централи, докато у нас срастналата олигархия с правителствата и парламентите заедно с всички партии без “Зелените”, поддържат продължаването на този геноцид. Последното тяхно престъпление е случилиото се на 22.01.2015 г. оттегляне на кмета на Козлодуй от неговата жалба в съда срещу решението на министъра на околната среда от последния ден на правителството на Орешарски, постановил да не се прави доклад по ОВОС за удължаването с 20-30 години експлоатацията на старите 5-ти и 6-ти ядрени реактори, съобщи в Крайова Петър Пенчев.
Той цитира данните от доклада по ОВОС за 7-ми блок, че периодът на полуразпад само на един от компонентите Уран-235 на отработилото ядрено гориво, което вече ще се връща от Русия за вечни времена в България, е 704 милиона години и като се изчакат задължителните 10 полуразпада, излиза скриваната от неинформираното население истина, че милиони потомства на човека за 7 милиарда години ще трябва да се опасяват от влиянието на оставената им в наследство радиация, вследствие на алчността за днешни печалби от ядрена енергия само за 50-60 години живот на един реактор.

10 януари 2015

"Преклонената главичка" или защо България не е Франция?

9 Януари 2015
  
Йожен Дьолакроа. Свободата води народа. Детайл
 
Слушам, гледам, чудя се и мисля… Как така се пръкнаха толкова вярващи и кротки хора, които след кървавата драма в редакцията “Шарли ебдо” взеха да наставляват благо: Всяка критика трябвало да има мярка, особено тази с религията?! Защо да предизвикваме когото и да е? Религията била тънко нещо? Не трябвало да се прекалява? Брей, аланкоолу, пак изпълзя недоубитата ти преклонена главичка! Поотърси се малко, поотупа се от историческата прах и отвори мижавата си вредоносна устица! Че кога стана ти толкова религиозен, бе господине?
Първо критика и сатира са две доста различни неща, благовернико. Второ, още от времето на Франсоа Вийон и Франсоа Рабле, та до наши дни, французинът подлага на смях и подигравка всичко, що му попадне пред свободолюбивото око и има шанс да се превърне в някакъв натрапен фетиш. Всякакви крепители на фалшиви ценности са подложени тутакси на барикаден огън в името на пълната човешка свобода на действие и мислене. Затова точно Франция става реалната територия на човешкият идеал за Република.
Още в генезиса на тази свята дума република, res publica, е заложен живецът, който е втъкан и в “Шарли Ебдо”, а именно буквално преведено „обществени дела”. Имаме си ние ош беш със свободата у нас и по френско още преди 11 века. Затова именно Франция приютява катарите и до днес съхранява великият им идеал за истински свободния човек, който няма нужда от посредници в общението си с Бога!
Катарите, наследниците на великите богомили, които пак ти, аланкоолу, изгони от българските земи, приютил се в безволевия цар Петър. Каква е тази наша българска злочеста съдба векове наред да си посича гениите, да не ги търпи, да ги унижава и да ги счита за луди? Ето това го нямат французите. Те поемат като хляб божий катарството и малцина вече знаят, че девизът на Френската революция: “Свобода, равенство, братство” е катарски девиз, демек богомилски!
Та да си дойдем на думата. От векове свободолюбието крепи и въздига Франция през реки от кръв и морета от клади и ешафоди. Златни букви изписват в човешката история френските хуманитаристи, революционери, философи, в това число и гениите на словото, което руши всяка догма, идол и фалш. и знаеш ли, аланкоолу, че Франция и до ден днешен НЯМА ГЕРБ!
Има само емблема. Защото не понася дори бегла следа от монархия на челото си! А нашият революционен гений, чистият светец на свободата Левски в гроба си неизвестен и свят се е обърнал когато в Република България дойде някакъв си Симеон Кобургготски да ни стане министър председател, да ни върне години назад в историята, да си вземе имотите и дим да го няма.
Ти, праведнико, който палиш свещи на уважението към религиозните догми днес, колко пъти назова този човек “Ваше величество” ?! Колко пъти му се поклони и ръка му целуна, а той те назоваваше: Ганев?! В Република България, ти, праведния крепител на религиите по света, приветства митрополит Николай да каже миналата година пред хиляден народ в Рилския манастир: “Тук е негово величество царят на българите Симеон Втори. Вашето присъствие е знак, че когато царят на българите е тук, това означава, че и държавата е тук. Уверявам ви, Ваше Величество, че църквата разбира статута на царя и винаги се молим за вас, но други не го разбират”
Ти разбра ли го, аланкоолу?!
Поклони ли се за сетен път на верското си силно “чувство”, което днес ни пробутваш така сиромахомилски?! Къде си ги сложи думите на този митрополит Николай, оня, с ролексите и мерцедесите?! До думите на Левски за чиста и свята република ли ги сложи?!
Ето това не може да стане във Франция. Никога! Не може и никога не е било да бъде търпяно от загиналите ни колеги от седмичния сатиричен вестник Charlie Hebdo. Сатирата им геройски и талантливо държи будни сетивата, руши догми, срутва идоли, измита фанатизми, стряска заспалите в благоговение да им падне благодат отнякъде. Както ние чакаме тази благодат-все някой да се зададе откъм Орлов мост и да ни спаси от нас самите, с магическа сила и заклинания, я за осемстотин дни, я до следващия милиарден заем, а пък ние си знаем: ще го посрещнем с викове “да живее ” и с дежурните цветя, хляб и сол.
Обаче политическа сатира, аланкоолу, може? Тя си е в реда на нещата, даже и може да окепази който си иска. Тогава нашият благоверен герой се смее до припадък, защото всички са маскари! Дотук добре. Ама защо пък религиозна сатира да не може, бе защитнико на религиозната толерантност?! Като се има предвид, че откакто свят светува, всички църкви и религиозни организации са в любовен чувствен валс с властта, с тираните, с управляващите, с всеки, който държи парите и юздите на манипулацията.
Далече съм от проповядване на атеизъм. А и самата аз не съм атеист. Творецът на вселенските процеси е зрим в своето великолепно могъщество и величие във всяка проява. Кой от нас не го усеща-от квантите през галактиките до тази чудна и загадъчна мъдрост на универсума и до стремежа на духа към еволюция? Кой и как ще го чества, в какви религиозни форми и ритуали ще го облича и почита и как ще му благодари за великото чудо живот е личен избор. Ала този избор може да ни прави живи само ако имаме свобода именно на избора.
Великото чудо на Свободата, чийто факел носи Мариана, чиято гръд Дьолакроа пророчески е оголил в уязвимост и красота. Затова смъртта на тези колеги потресе целия свят. Всеки ден загиват хиляди невинни хора в срамни за днешния век войни, това сякаш стана статистика и ние гузни мълчим пред телевизорите. Ала от тези изстрели подскочи всеки истински човек на земята и нещо невидимо запламтя в единодушие. Поискаха да уцелят сърцето на Свободата, възможността да сме хора с избор. Шапки долу!

08 януари 2015

05 януари 2015

Кабинетът Борисов наруши евродиректива в угода на олигарха Ковачки срещу здравето на населението


   Днес бяха внесени две жалби във Върховния административен съд с искане за отмяна на издаденото на 17.12.2014 г. комплексно разрешително от МОСВ и на решението на ДКЕВР от 19.12.2014 г. за продължаване с 5 години на лицензията на ТЕЦ “Бобов дол”. Обжалването е по инициатива на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права "Златен гълъб".

     В жалбите се акцентира върху констатациите на МОСВ от 13.12.2014 г., когато Държавният екологичен регупатор е информирал писмено ДКЕВР, че експлоатацията на горивната инсталация към ТЕЦ "Бобов дол", включваща едновременна работа на три блока от 2015 г., трябва да бъде разрешена при разпоредбите на Глава шеста и Глава седма от ЗООС, при условие че блоковете бъдат приведени в съответствие с изискванията за нова инсталация на Директива 2001/80/ЕО. Правозащитниците изтъкват, че тези изисквания задължават МОСВ да проведе нова цялостна процедура по ОВОС, а ДКЕВР да издаде нова лицензия, а не както е оспореното решение с продължаване на срока на старата лицензия от 2001 г.

     В същото писмо МОСВ информира ДКЕВР, че в Националната програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи инсталации, приета с решение № 216 от 04.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България, по отношение на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД са заложени мерки за извеждане от експлоатация на трите енергийни котли с краен срок 31.12.2014 г. Мерките съответстват  на записаното в Договора за присъединяване на България към ЕС (АА 19/3/65 REV 3, Акт за присъединяване, Приложение VI, раздел 10 "Околна среда", част Г "Промишлено замърсяване и управление на риска"), където за топлоцентралата е договорена дерогация(неприлагане на изискванията на Директива 2001/80/ЕО по отношение емисиите на серен диоксид и прах) в посочения краен срок 31.12.2014 г.

     В двете жалби се сочи от писмото на МОСВ от 13.12.2014 г. неизпълнението на горецитираните законови изисквания:
- МОСВ информира ДКЕВР, че ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД не спазва емисионните норми по показател "азотни оксиди" при експлоатацията на Енергиен котел(ЕК) 2, независимо от извършената реконструкция и модернизация, както и по показател "прах" при експлоатацията на ЕК 3.
- От представената справка за стойностите на показателите "азотни оксиди" и "прах" е видно, че за ЕК 3 са констатирани ежемесечни превишения на допустимите емисии по показател "прах" за 2013 г и 2014 г.
- В писмото МОСВ посочва, че дружеството нееднократно и за продължителни периоди от време е извършвало и продължава да извършва нарушения на определените норми за допустими емисии, както и на други изисквания на действащото законодателство.
- Съгласно представената от МОСВ справка са наложени ежемесечни глоби и/или санкции на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД във връзка с наднормени емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2013 г и 2014 г., като последният Акт за установяване на административни нарушения(АУАН) е от 19.11.2014 г.

     Вносителят на двете жалби Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, коментира: - За най-голяма изненада, на 17.12.2014 г. МОСВ издава Комплексно разрешително на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, което става само 4  дни след писмото на екоминистерството вх. № Е-ЗЛР-ПД-92 от 13.12.2014 г. по описа на ДКЕВР със затаяване на истината по изложените от МОСВ само 4 дни по-рано факти и обстоятелства за системното замърсяване на околната среда с риск за здравето на населението. Без това Компексно разрешително ДКЕВР нямаше да може да удължи лицензията от 01.01.2015 г.

     В жалбите се настоява и за подвеждане под съдебна отговорност на ръководствата на МОСВ и ДКЕВР за престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс за: потвърждаване неистина или затаяване истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години, във връзка с чл. 313, ал. 3 от НК: който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

     От Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” са информирали днес председателя на Европейския парламент Мартин Шулц и са внесли петиция при председателя на Комисията по петиции при ЕП Сесилия Уикстром, за крещящото срастване на новото правителство на Бойко Борисов с един от най-изявените политически олигарси в България Христо Ковачки при тези действия в нарушение на евродиректива 2001/80/ЕО и на Договора за присъединяване на България към ЕС, с резултат продължаване доказаното замърсяване на околната среда и срещу здравето на населението.




Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Борислав Сандов – географ, Павел Антонов – доктор по социална география, Великобритания, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър СтаматовГл. редактор на www.Eurochicago.com - САЩ