05 май 2016

Признание извън България на български журналист! А защо у нас "ги считат за луди"...




Сръбският сайт KRIK и Биволъ взеха тазгодишната награда за разследваща журналистика на Независимото сдружение на журналистите в Сърбия и на Американското посолство в Белград. 

Призът е за разследващия материал, разкрил скритото имане на белградския кмет Синиша Мали в България - 24 апартамента в курортния комплекс Св. Никола до Черноморец. В Сърбия дори вече има нов виц: "Седнал Синиша Мали в кафене, хвърлил си ключовете на масата и я строшил."  Синиша Мали се оплете в лъжи, че подписът му бил фалшифициран. Сагата не е приключила, защото според него имало разследване за фалшифицирания му подпис, а българският Търговски регистър още не е вписал последните документи за офшорките му. 

ЧЕСТИТО на Атанас Чобанов - Член на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" !

Тази година на 113-то, догодина на 131-во! За което Пеевски няма да е виновен...

Не си мислете, че само Пеевски е виновен

Българската журналистика е в това състояние не само заради Пеевски. Виновна е по-скоро средата, която направи възможно неговото медийно нашествие, пише Татяна Ваксберг по повод Международния ден на свободата на словото.
“Над какво работиш в момента?” - попита ме един колега преди пет години. Като чу, че пиша за поредното пропадане на България по отношение на свободата на словото, остана изненадан: “Свобода на словото ли? Та това интересува твърде малко хора. Защо не видиш онзи скандал в икономиката, например? Повече ще те четат.”
Прав беше. Достатъчно е да погледнем колко души четат публикациите за “онзи скандал в икономиката” (десетки хиляди) и колко души четат за липсата на свобода в медиите (няколкостотин), и картината става пределно ясна – читателят иска злободневна информация и не се интересува от механизмите, които правят същата тази информация невалидна. Казано грубиянски: не му пука, че го лъжат, важното е да пише нещо по темата на деня.
Татяна Ваксберг Татяна Ваксберг

Като в черна дупка
В този безобиден разговор е заключено всичко, което може да се каже за българските медии. Например това: че те са отгледали невзискателни читатели, като по пътя са забравили да бъдат взискателни и към самите себе си. А ако свободата на словото наистина интересува “твърде малко хора”, това би следвало да е позор за медиите. Но те съвсем свободно говорят за черната дупка, в която оперират, а много от тях дори успяват да го правят еманципирано. Все едно казват нещо такова: положението е наистина тежко, но то не засяга нито мен, нито моята медия. Голямо нахалство, колеги!
И най-гениалният измежду нас, журналистите, е поставен тази година под един етикет, на който пише само едно: 113. Това е мястото, което “Репортери без граници” отрежда на България по отношение на медийната свобода. Измежду 180 възможни. Ето още една цифра: за 15 години влошаването е тройно! Макар че и тогава, преди 15 години, състоянието на българската журналистика изглеждаше плачевно.
И не, този път не става дума (само) за Пеевски. Вярно е, че той групира медии така, както се групира армия за настъпление към чужди територии. Вярно е, че по този начин той прокарва финансов интерес и смазва опоненти, превръщайки медията в корпоративна брошура, подправена със сталински сироп. Само че има подозрително много други действия, към които Пеевски няма никакво отношение. Първо, той не пише. Някой друг прави това и този някой се нарича журналист. Второ, той не държи пистолет до слепоочието на пишещия. Този, който пише, сам е избрал да го прави и продължава да се нарича журналист. Трето, той не управлява всички медии, а само част от тях. Но дава ли ни това основание да кажем, че във всички останали медии свободата на словото е на по-предно място от посоченото 113-о? Май не беше на Пеевски онази медия, която изгони карикатурист, за да достави радост на премиера. Не са на Пеевски и всички онези медии, които получават милиони от правителствени източници, за да подкрепят правителствената политика в дадена област. Не знам как точно ви звучи думата “всички”, но в “Репортери без граници” са я чули във вярната тоналност.

Като за 113-о място
Калният терен, в който виреят българските медии, съвсем разбираемо изтласква надалеч думата “свобода”. Ако тя беше тема на дебат, щеше да е ясно какво стои зад нея. Например, парите. Заплащането на журналистите извън частните телевизии е толкова ниско, че е по-добре читателят да не го знае. Защото ако узнае, едва ли би се доверил и на една написана дума - все би си спомнял за уязвимата позиция на автора. Свободата има отношение и към статута на пишещия. В огромната част от случаите журналистите пишат без договор или с подобие на договор. Нещо като положението на карикатуриста Чавдар Николов - може да бъдеш уволнен за секунди и това да е съвсем легално. Впрочем, покрай Чавдар Николов онова 113-о място вече хич не е гарантирано. Догодина ще има нов срив в класацията, която “интересува твърде малко хора”.
Свободата има отношение и към още две неща - професионализма и професионалната среда. Първото се оказа постижимо, но второто така и не възникна. Във всяка медия има поне един професионален журналист, който устоява на нечуван натиск, докато спазва правилата на играта. Той почтено събира факти и гледни точки, помни, че работи за обществото, а не за правителството, познава границите на свободата и знае къде е разликата между това да представиш един расист като коментатор или като гледна точка на участник в дадено събитие. Няма да вземе пари под масата, да “пипа мускула” на премиера или да препише чужда статия. Но и над него тегне числото 113. Просто защото е част от същата тази професионална среда, в която авторите на Пеевски и сие се ползват с названието журналисти. И където не съществува нито неформален съюз, нито ефективна организация, която да отстоява и професионалните стандарти, и журналистическите права. Именно тази среда направи възможно нашествието на Пеевски, а не обратното. Дотук - като за 113-о място.

Татяна Ваксберг
Източник: DW

26 април 2016

Проф. Босевски: Аз имам един грях!!!! Преди 30 години ЧЕРНОБИЛ ...


"В началото на май 1986 г. активността на млеката особено във високопланинските райони на България, достигна до колосални неприемливи за нормалния разум стойности. При норми от 2000 бекерела на литър мляко, там ние открихме норми от порядъка на 80-100 хиляди бекерела на литър (40-50 пъти над нормата!!!!).

В Русия при наличие на йод 131, което повишава на литър активността, т.е. 3700 бекерела, автоматично се оформяха конвоите за евакуация на деца. Безхаберието, плиткоумието на шепа хора доведоха до състоянието наречено „българският Чернобил”."

Организмът не може да различи радиоактивния от нерадиоактивния йод - когато Йод 131 попадне в организма на едно дете или един човек, той се депозира в щитовидната жлеза и там облъчва тъканите на щитовидната жлеза(водещо до рак!!!!).

* Проф. Валентин Босевски по това време е директор на Център по радиационни изследвания и защита във Военномедицинска академия (ВМА) и ръководител на програма „Радиощит”. Босевски е член на секретния екип, който започва да изследва земята, водата и въздуха в България.
http://nakratko.bg/category/31/110505/

14 януари 2016

Съдия № 1: "Ако ние не кажем своята позиция, ще станем мълчаливи съучастници на всичко онова, което се случва."



Съдия № 1 на България - Лозан Панов:

"Ако ние не кажем своята позиция, ще станем мълчаливи съучастници на всичко онова, което се случва.
Защото съм на твърдото становище, че онова, от което човек трябва да се страхува, е самият страх. А мълчанието прави от хората страхливци."


http://legalworld.bg/49906.shte-prodylja-da-izkazvam-mnenieto-si-nezavisimo-ot-proverki-zaplahi-medijni-operacii-respekt.html 



****************
Вместо Борисов, думата взе Незабравка Стоева, която по следния начин обясни на Панов да не забравя кой го е избрал: "Който ходи на пръсти далеч не стига. Призовавам ви да започнем да ходим на земята. В последните два месеца се държите така все едно сте телепортиран извън България - звезда светеща и по никакъв начин не зависеща от процесите, които се случват в България."

Бойко Борисов я прекъсна с въпроса: "За мен ли говорите?"
http://legalworld.bg/49911.borisov-kym-lozan-panov-atakuvate-me-politicheski-minete-na-drugiia-teren-i-me-bijte-na-izbori.html

13 декември 2015

Моника Маковей: За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет!

  Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани


Моника Маковей е най-известният съдебен реформатор в бившия източен блок. Постът министър на правосъдието поема през 2004 година, след като 7 години е била извън системата на правораздаването. Бившата прокурорка напуска съдебната зала през 1997 г. и става преподавател и консултант в неправителствени организации.
Като правосъден министър променя из основи съдебната система в Румъния по модела на Европейския съюз. Първата й стъпка е да разпусне тайната служба към министерството, наследена от времето на румънската държавна сигурност "Секуритате".
Моника Маковей въвежда модела, по който работи службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, чийто първи "клиенти" са и министри от правителството, чийто правосъден министър е самата тя и политици от партията, която я издига.
Реакцията е мигновена и бурна - бившите й политически партньори изливат срещу нея реки от омраза, започва пропагандна война, а малко след приемането на Румъния в Европейския съюз, Маковей е свалена от поста.

Първо да ви благодаря, че се включвате в предаването. Кажете ми защо е толкова трудно и изглежда толкова трудно изчистим съдебната си система в България?
Да изчистиш която и да е правосъдна система в региона е най-трудната задача, ето защо е и най-важната. Причината е, че когато една съдебна система бъде изчистена, тя автоматично започва да чисти всички останали сфери - политика, бизнес и всички области от жизненоважно значение за една държава. Ако съдебната система е корумпирана тогава всичко пропада.
Защо е толкова трудно? Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани.
Спомням си един румънски депутат от социалистическата партия, който беше изпратен в затвора за седем години. Той публично призна, че има мрежа за влияние и каза на глас: "Аз имам мрежа в полицията и органите на правосъдието и дори ако не мога да стигна до дадено дело мога да окажа влияние върху самата присъда".
Това показва как мислят и действат политиците, когато притежават съдии, които са непочтени и некомпетентни. Затова всички наши усилия трябва да са насочени към подкрепа на почтените хора в системата.
Във Вашия случай, първата Ви стъпка е проверка на миналото на съдии и прокурори, за да се установи дали са били част от разузнавателните служби "Секуритате". Защо това е необходимо също и в българския случай?
Това е важно за всяка държава, не само за нас или за вас. Аз прокарах закон, който забранява съдии и прокурори да продължават да са такива ако са били сътрудници на старите секретни служби. Включително, ако са информатори и на настоящите разузнавателни служби. Направих това с цел да пресека изнудването върху хора от системата. Съдии и прокурори не трябва да са зависими от разузнавачи.
Между другото, в Румъния се случва нещо, което е изключително съдбоносно. Млад прокурор се самоубива на 29 години, смазан от натиска на корумпираните си началници. Може ли само накратко да разкажете на нашите зрители защо Кристиян Панаит отне собствения си живот, защото не пожела да изпълни политическа поръчка?
За съжаление, Кристиян Панаит не издържа на напрежението и натиска. Кристиян работеше за главната прокуратура и беше изпратен да арестува свой колега, прокурор. Когато започна разследването си Кристиян разбра, че неговият колега не е престъпник. Той просто е започнал разследване за контрабанда, което е засягало висши политици.
След като разбира това Кристиян отива при шефовете си и казва, че този човек не е виновен и отказва да го арестува. След този случай Кристиян отказа да изпълни поръчката на политиците. Върху гърба му се стовари огромен натиск, включително и от страна на министъра на правосъдието.
Ако си спомням добре, преди да се самоубие прокурорът, е получил седем или осем позвънявания на мобилния от този министър. А преди това в дома му са били представители на прокуратурата, които да го натискат.
За съжаление той не издържа...
Да поговорим за България. Виждате ли все още воля тук да се бори истински срещу корупцията и организираната престъпност? И какво бихте казали на премиера Борисов, който не харесва румънския модел много...
Румънският модел е много успешен. С новите ни структури успяхме да изпратим на подсъдимата скамейка министри, включително и такива, които са на власт. Разобличени бяха десетки депутати, олигарси, президенти на футболни клубове. Очевидно е, че моделът работи и той в момента се дава за пример в цяла Европа.
Аз не виждам никаква логична причина защо България да не приеме този модел. Може просто да копирате законовите текстове, с които създадохме нашата Дирекция за борба с корупцията, да гарантирате правомощията, юрисдикцията и финансовата независимост на този орган.
След това трябва да помислите за човека. Прокурорът, който ще оглави тази структура трябва да е най-добрият в страната, да е напълно независим от политиците и да няма допирни точки с тях. Така аз избрах главния прокурор тогава. Сложете един добър човек начело и той сам ще се огради с независими хора. Не е сложно.
Накрая да Ви припомня нещо. Веднъж ви чух да казвате, че бихте станали министър на правосъдието на България ако ви поканят. От началото на седмицата този пост е свободен. Приемате ли да дойдете?
Не, това беше шега. Имам си достатъчно проблеми у дома. Но вие трябва да си намерите правосъден министър, който да е силно ангажиран и силен характер, който да не се предава. Не е трудно. Това се случи в Румъния, защо да не се случи и при вас?
Вземете някого от гражданското общество. Аз дойдох оттам и нямах какво да губя. Не ми пукаше дали ще ме уволнят. Вземете някой такъв и го оставете да си върши работата. Забравете за политик. Подобни промени се правят от хора, които са далеч от политиката. Предлагам ви да направите точно това.
Искам да направя и още един коментар. През седмицата вашият парламент гласува Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две. Моят проблем не е в това разделение или в самият съвет. Проблемът е, че във всяка колегия ще има хора, излъчени от парламента - шестима при съдиите и петима при прокурорите. За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет. Имате си съдии, министър на правосъдието, главен прокурор, но никакви депутати.

05 декември 2015

Преди 3 години в Европарламента: не трябва да мълчим как бандити с тъмно минало и настояща наглост, с опасна и за здравето на Европа алчност и безпардонност, управляват България!

Преди 3 години на Конференция в Европарламента  за организираната престъпност и корупцията с третия доклад заедно с "Биволъ", първият бе на Директора на ОЛАФ Джовани Кеслер с примери за България - актуално и днес.
Уточнение: Всички разходи за пътни и престой в Брюксел бяха за сметка на участниците.
**************

https://bivol.bg/bivol-ep-conf.html

„Не легитимирайте бандитите“

Поради напредналото време Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ не успя да вземе думата. Публикуваме неговото изказване:
Аз искам да акцентирам на аналогията между два силни катаклизъма в днешна България, лежащи в основите на организираната престъпност и корупцията:
На първо място: Това е уродливото наличие на двете съдебни системи в България (ярко отбелязано и от доскорошния американски посланик в София Джеймс Уорлик) – една съдебна система е срещу правата на гражданите и затова сме начело и по дела в Страсбург, друга е за оправдаване на престъпването на закона от олигархията(последният типаж у нас се роди от симбиозата на избраната при манипулативни избори власт със съмнително забогатяли кръгове около всички партии, управляващи или подпомагащи) – модел, свежо пренесен от Русия на Путин.
На второ място: Аналогична уродливост е наложена от властите и при медиите, предполагам еврокомисар Нели Крус го видя и лично наскоро при посещението в България, за жалост обаче без никакво изпълнение на обещанието пред нея за прозрачност от авторитарния режим у нас:
Имаме два диаметрално разположени рупора за информиране на гражданите:
- Най-силният рупор, защото разполага със значим паричен ресурс, е този на днешния премиер Бойко Борисов и платените от него медии (ярко отбелязано и от един по-предишен американски посланик в София Джон Байърли), където държавната машина, особено днес, изсипва много пари. Тези медии са ежедневна възхвала на премиера и политическата олигархия, при което няма и помен за коментари против едрата корупция;
- „Безсребърен“ е другият рупор – на свободните блогъри и социалните мрежи в ИНТЕРНЕТ, където е територията на свободното слово. То е на журналисти и граждани-нежурналисти, от всички кътчета на ограбвана България, на които не се заплаща от никого – пишат се примери и доказателства за корупция само от едната чест и достойнство като свободолюбиви граждани, без да чакат авторите каквото и да е подаяние;
И слава на Бога, има един трети информатор за борба срещу организираната престъпност в България – това са медиите и институциите зад граница, от територията на демократичните държави, какъвто пример е и сайтът „Биволъ“, базиран във Франция.
Накрая искам да подчертая, че тъй като още от времето на комунистическата „желязна“ завеса най-честен за нашите бащи бе гласът, който идваше от чуждите радиостанции, позволявам си да благодаря на днешния Семинар в Европейския парламент за предоставената ни дума – ние искахме днес да се чуе на силен глас в Европа, а оттам и да вдъхнем смелост на нашите съграждани, че не трябва да мълчим как бандити с тъмно минало и настояща наглост, с опасна и за здравето на Европа алчност и безпардонност, управляват България.
БЛАГОДАРЯ.

29 ноември 2015

Истината за 15-те загинали в Горни Лом - от съдебните зали, първо спечелено дело

След първото решение на съда, 
дали Държавата ще продължи да закриля олигарха-убиец в Горни Лом, питат от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"-вносители на жалбата срещу отказа на Министерството на икономиката за достъп до НЕЗАКОННО издадените разрешителни за вноса на 1,6 милиона гръцки мини.

Иначе как ли звучи формалното питане... на тричленния съдебен състав... дали има обществен интерес... когато цяла България бе в Национален траур за 15-те загинали...?!
Съдът: "При постановяване на административния акт задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата ??? на надделяващ обществен интерес." ФОРМАЛНОСТ или НАГЛОСТ !!!

И Прокуратурата 'бави топката' - 2 години 'умува'... 
Добре, че на 03.12.2015 г. в Административен съд-Видин започва първото дело срещу Държавата за нейната вина.