21 юли 2017

Днешните власти срещу децата на България!

       Актуален изпит на днешната журналистика по тема: 
"Свестните у нас считат за луди ..."(Христо Ботев)



До Антонио Таяни
Председател на Европейския парламент

До Румен Радев
Президент на Република България

До Димитър Главчев
Председател на Народното събрание 
Вх. № ПГ-706-01-42/21.07.2017 г.

До Бойко Борисов
Председател на Министерския съвет

До Комисията по правните въпроси на НС
Вх. № ПГ-706-01-42/21.07.2017 г.

До Комисията по околна среда и води на НС
Вх. № ПГ-706-01-42/21.07.2017 г.

До медиите




Отворено писмо - СТАНОВИЩЕ


от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност” и
от Огнян Цеков, секретар на първото в България Независимо дружество за защита правата на човека с патрон Илия Минев





Относно: Становище относно законопроекти № 754-01-43 за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и № 754-01-16 за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
                  Околната среда е дадена на всички по равно днес, при това “в заем” от нашите деца – и нито Правителството, нито Народното събрание имат правомощия да се разпореждат с нея и да забраняват нашия исконен граждански дълг да правим всичко за да не допуснем да оставим в наследство на човешките поколения грижи заради днешни безхаберие и алчност на съмнителни мафиотски структури.


     Уважаеми господа,

     Бихме искали като представители на гражданското общество да заявим пред Вас нашия протест срещу обсъжданите в Народното събрание промени в Административно-процесуалния кодекс и Закона за опазване на околната среда.
     
     Не сме съгласни да се ограничава броят на съдебните инстанции, до които можем да се обърнем, когато не ни харесва някое решение на държавата, особено по отношение на въпросите по Оценка на въздействието върху околната среда. Длъжни сме да Ви припомним, че околната среда е дадена на всички по равно днес, при това “в заем” от нашите деца – и нито Правителството, нито Народното събрание имат правомощия да се разпореждат с нея и да забраняват нашия исконен граждански дълг да правим всичко за да не допуснем да оставим в наследство на човешките поколения непосилни грижи заради днешни безхаберие и алчност на съмнителни мафиотски структури.


     В продължение на много години и по-специално на Съвета в Гьотеборг през 2001 г. лидерите на ЕС признават, че защитата на околната среда е право на гражданите.
     Бихме искали да Ви напомним задължението на Република България да спазва международната Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда(Конвенция от Орхус), ратифицирана със закон, приет от 39-то Народно събрание на 02.10.2003 г.
     
     Не сме съгласни да се увеличават съдебните такси от 45 до 900 ПЪТИ в административните съдилища. България е на първо място сред страните на Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт отделян за правосъдие и не считаме за правилно, освен тези огромни средства взети от данъците ни, гражданите да плащаме и допълнително големи държавни такси. Направете така, че и българските граждани, както тези на Франция, Швеция и Люксембург да не плащат съдебни такси. Припомняме на народните представители от Коалицията 'Обединените патриоти', че в тяхната предизборна програма ясно беше написано “Намаляване на съдебните такси”.
     Не сме съгласни да се въвеждат пропорционални съдебни такси в административното производство и да се определя материален интерес на актовете на държавата. В 90 % от страните на Европейския съюз съдебните такси са нулеви или символични, за да се гарантира достъпа до правосъдие. В последната държава, която се опита да въведе пропорционални такси - Испания, те бяха отменени от техния конституционен съд точно заради защита правата на гражданите и гарантиране достъпа до правосъдие. Напомняме Ви, че нито в Царство България, нито в Народна република България имаше пропорционални такси за административните съдебни спорове.
     Не сме съгласни да задължавате нашите жалби до съда да се преподписват от адвокати. Не сме съгласни да разглеждате законопроекти, писани от собственици на адвокатски кантори, които да ни задължават да ползваме услугите на техните кантори. Напомняме Ви, че свободният гражданин ползва услуги, само когато иска и счита за правилно.
     Не сме съгласни да разглеждате законопроекти, които са мотивирани с желание за намаляване на работата на съда и увеличаване на таксите, които съдът взима от гражданите. Работата на съдиите е да съдят, а не да получават заплати без да работят и комуто не харесва да работи в съда или се счита за много натоварен - може да потърси другаде позиция с малко работа и голяма заплата.


    В заключение бихме искали да напомним на народните представители:

     Вие се заклехте в Конституцията, която защитава гражданските права и не е допустимо да действате за тяхното ограничаване.
    Законодателната и съдебната власт трябва да обслужват гражданите и да ги подпомагат в труда им за по-добър живот и грижа за поколенията, а не да ги затрудняват и ограничават.




С уважение:

                   
Инженер-математик Петър Пенчев
Огнян Цеков




17 юли 2017

Горни Лом: Когато държавата не я е еня за живота на гражданите...

 http://www.eurochicago.com/2017/07/190-hil-protivopehotni-mini/

 

190 хил. противопехотни мини още стоят в гръмналия завод в Горни Лом. Сигнал до институциите

2017.07.17 
Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ и Първото в България Независимо дружество за защита правата на човека са изпратили до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, българския президент Румен Радев, премиера Бойко Борисов, председателя на ВКС Лозан Панов, главия прокурор Сотир Цацаров, Дирекция “ООН и сътрудничество за развитие” на МВнР, Службата на ООН по въпросите на разоръжаването (UNODA), Международната кампания за забрана на противопехотните мини, областния управител на Видин, кмета на Чупрене и др. сигнал  относно 190 614 бр. противопехотни мини, които още стоят в гръмналия на 1.10.2014 г. завод „Миджур“ в с. Горни Лом, в който загинаха 15 български граждани. В Сигнала се казва:
„НАСТОЯВАМЕ за НЕЗАБАВНОТО премахване от територията на България на тези 190614 противопехотни мини, за спазване на Отавската конвенция и за незастрашаване на Националната сигурност, поради риска за здравето и живота на голям брой български граждани.
НАСТОЯВАМЕ Прокуратурата да привлече към лична отговорност всички държавни служители от най-високите нива на властта, за продължаващо престъпление съгласно чл. 282 от Наказателния кодекс:
“Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици…”.
Следва целият текст на Сигнала, който е подписан от инж. Петър Пенчев от АСС „Анна Политковская“, Огнян Цеков от Независимото дружество за защита правата на човека и Димитър Димитров, баща на загиналия при взрива в завод „Миджур“ Михаил Димитров.
001
До Антонио Таяни
Председател на Европейския парламент
До Румен Радев
Президент на Република България
До Димитър Главчев
Председател на Народното събрание
До Бойко Борисов
Председател на Министерския съвет
До Лозан Панов
Председател на Върховния касационен съд
До Сотир Цацаров
Главен прокурор
До Дирекция “ООН и сътрудничество за развитие”
Министерство на външните работи
До Службата на ООН по въпросите на 
разоръжаването (UNODA) 
Ню Йорк
До Звеното за подпомагане изпълнението 
на Конвенцията за забрана на 
противопехотните мини към 
Женевския международен център по 
хуманитарно разминиране 
Женева
До Международната кампания за забрана на 
противопехотните мини,
носител на Нобелова награда за мир, 1997 г.
Женева
До Албена Георгиева
Областен управител – Видин
До Ваньо Костин
Кмет на Община Чупрене
До медиите

Сигнал

от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
от Огнян Цеков, секретар на първото в България Независимо дружество за защита правата на човека с патрон Илия Минев
от Димитър Димитров – баща на загиналия на 26-годишна възраст Михаил на 01.10.2014 г. като работник в завод “Миджур”

Относно: България – 190614 бр. противопехотни мини безхаберно стоят в гръмналия на 01.10.2014 г. завод в с. Горни Лом, при което загинаха 15 български граждани. Съдът – не иска да чуе, Прокуратурата – не е видяла, Изпълнителната власт – знае, но мълчи.

Уважаеми господа,
Бихме искали да представим пред Вас един факт, който е заплаха за Националната сигурност в България, защото представлява риск за “за сигурността на гражданите, които се намират в околните места” (от Стенографски протокол) – заявено пред органа на Министерския съвет – Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, на 08.07.2015 г., от Валентин Порязов в качеството му на заместник-министър на външните работи.
Видно от сайта на Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите, на 25.04.2017 г. е бил открит обществен достъп до документи по чл. 112, ал. 3, т. 1-3 за издаване на решение за одобрявяне на актуализиран доклад за безопасност по чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда за разрешаване изграждането и експлоатацията/експлоатацията на предприятие с висок рисков потенциал: Завод „Миджур“, с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин, с оператор: „ВИДЕКС“ АД, гр. София.
На стр. 72 от този Доклад за безопасност са дадени количествата гръцки противопехотни мини,останали и до днес в складовете край с. Г. Лом – 190614 броя със съдържание в тях на 74 тона тротил и няколко тона хексоген и тетрил.
Тук възникват най-малко две закононарушения: едното е за заплаха на  Националната сигурност, другото – нарушаване от Република България на международен договор:
  • Риск за нов несравнимо по-голям взрив, защото в горепосочената стенограма от 08.07.2015 г. пред органа на Министерския съвет заместник-министър на външните работи Порязов, показвайки снимки от състоянието на складовете, запазено непроменено (съгласно всички констативни протоколи на контролните държавни комисии) след взрива, съобщава: “…мините са на две и три нива, нещо което е абсолютно недопустимо като цяло, тъй като е възможно падане на палетите. Някои от тях са изгнили и има нарушени връзки между сандъците. Освен това се виждат на преден план сините чували и двата кашона. Това са взривни вещества от процеса на утилизация. Гръцкият екип беше много учуден да види подобно съхранение на мини с взривни вещества на едно място, тъй като знаете, че вероятно една от причините за инцидента е именно мини и взривни вещества на едно място.”
  • Нарушаване на Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (Отавска Конвенция), съгласно заявеното от заместник-външния министър Валентин Порязов на 25.02.2015 г. пред Междуведомствения съвет при Министерския съвет: “…фирма ‘Видекс’ АД не е в състояние да изпълни договора за утилизация на противопехотни мини, собственост на Република Гърция, като в същото време Република България се явява в нарушение на чл. 1 от Отавската конвенция. Нарушена е забраната в чл. 1 на конвенцията, според която всяка държава се задължава при никакви обстоятелства да не складира противопехотни мини и да не ги задържа.”

Събраните от нас за девет години документи по Закона за достъп до обществена информация разкриват необхванати нито от Обвинителния акт, нито от досегашните прения в съда, нови факти и обстоятелства, които са в пряка причинно-следствена връзка с трагичния инцидент. За съжаление на 12.07.2017 г. във Видинския окръжен съд по делото за взрива с 15 убити български граждани на 01.10.2014 г. в завод “Миджур” край с. Горни Лом, въпреки че бе призован като свидетел инженер-математик Петър Пенчев (разпитан в Националната следствена служба веднага след взрива, поради активните му граждански действия пред институциите от 2008 и 2009 години за спиране вноса на тези 1568159 противопехотни мини, съгласно забраните на Отавската конвенция от 1997 г.), но съдът прекрати неговото изслушване в съдебното заседание поради протест от адвокат Васил Василев-защитник на обвиняемия собственик на завода Валери Митков. Съдът не пожела да приеме и върна представените от свидетеля документи, въпреки заявеното съгласие от Обвинителя – Прокурор Костов, за приемане на новите за следствието документи, обосновавайки се с чл. 13 от Наказателно-процесуалния кодекс: “Съдът е длъжен да осигури разкриването на обективната истина.” Съдът, вслушвайки се в протеста на адвокат Василев: “Тоя кой го допусна като свидетел!”, наруши и чл. 120, ал. 1 от НПК като не позволи на призования от НСлС свидетел “да изложи всичко, което знае по делото”.
Само се учудваме на фатално закъснялото Решение № 62 от 29.02.2016 г. на Министерството на околната среда и водите, с което поради допуснатия взрив със загинали 15 български граждани, е отнето Разрешителното за експлоатация на завода № 67 от 26.07.2007 г. Може да се предполага какво ще е решението на Върховния административен съд по обжалването от “Видекс” АД на такава непрецизна по нормативна обосновка, невлязла в сила, забрана – дело № 6295/2016, насрочено за 02.10.2017 г.
Имайки предвид гореизложеното и няколкократното безхаберно обсъждане на проблема от Правителството и други държавни органи и институции:
НАСТОЯВАМЕ за НЕЗАБАВНОТО премахване от територията на България на тези 190614 противопехотни мини, за спазване на Отавската конвенция и за незастрашаване на Националната сигурност поради риска за здравето и живота на голям брой български граждани.
НАСТОЯВАМЕ Прокуратурата да привлече към лична отговорност всички държавни служители от най-високите нива на властта, за продължаващо престъпление съгласно чл. 282 от Наказателния кодекс:
“Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици…”.

С уважение:
Инженер-математик Петър Пенчев
Огнян Цеков
Димитър Димитров

27 юни 2017

Властта срещу гражданите! - с ОТВРАЩЕНИЕ...




Увеличаване на таксата в административните съдилища  по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения:
- за гражданите 18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), 
- за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.)!

Гражданите и техните организации са "ЗЛОУПОТРЕБИТЕЛИ"
с правата и спокойствието на съдиите, които не заслужават друго, освен скъпо правосъдие, което да намали шансовете им за справедливост. 
****

Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите

26.06.2017 г.
Александър Кашъмов

Наскоро обществеността с изненада узна, че на 1 юни 2017 г. група депутати от управляващата партия ГЕРБ са внесли в парламента проект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Обществено обсъждане на проекта не е обявявано и провеждано, но въпреки това преди няколко дни той бе приет на първо четене от Народното събрание. Преди това текстът, предвиждащ сериозни изменения и допълнения, е бил скоростно изстрелян през пет парламентарни комисии, които са разгледали документа в обем от 97 страници в късия период от 7-ми до 21-ви юни 2017. На 22 юни законопроектът вече е приет на първо четене в пленарно заседание. 

 Боян Магдалинчев - зам.-председател на Върховния административен съд, 
съавтор на Законопроекта

Засягане защитата на всички основни права
Обратно на твърденията в мотивите, планираните изменения са съществени и не се „запазва философията, концепцията, основните принципи, структурата” на АПК (вж. стр.1 от мотивите). Това обяснение вероятно е предназначено да омаловажи липсата на обществено обсъждане. Законът обхваща огромна част от защитата на основните права на гражданите срещу възможен произвол от страна на изпълнителната власт и други държавни органи, които осъществяват публични функции. Тук попада защитата на всички Конституционно гарантирани права, като например правото на труд (държавни служители и др.), пенсионно осигуряване, личен статут (бежанци), гаранция срещу 24-часово полицейско задържане, жилище и личен живот (настаняване, изваждане, събаряне на жилища), право на собственост (отчуждавания), защита на децата, защита на личните данни, право на достъп до информация, защита на чиста и здравословна околна среда, образование, здравеопазване, хора с увреждания, политически избори и много др.
Закъде бързат народните избранници, кой е изработил проекта, защо не е проведено никакво обществено обсъждане и защо текстът е публикуван на сайта на парламента в pdf снимка формат (така че да е затруднено четенето и търсенето в него)? Тези въпроси напират и като че ли не намират достатъчно ясен отговор в публично достъпната информация. А този отговор е важен, тъй като е сериозно нарушена подобрената само преди 7 месеца процедура по обсъждане на законопроекти (предвидена в Закона за нормативните актове). 

Липса на обществено обсъждане
От мотивите на проекта става ясно, че са взети предвид единствено становища, постъпили по предходни законопроекти. Това се потвърждава и от липсата на данни да е провеждано обществено обсъждане по настоящия проект. Този подход разбира се, е недопустим и не може да се приеме за съобразен със закона. Липсва какъвто и да е анализ как проектът ще се отрази на защитата на основните права и достъпа до правосъдие. Липсва и анализ какви проблеми са констатирани при цялостното прилагане на АПК, които да налагат предложените промени. Е, някои проблеми са изложени, като например това, че „таксите [за касационно обжалване] са символични … и не отговарят на икономическите условия в страната”, а косвената последица била „създаване на предпоставки за злоупотреба с правото на жалба” (стр.3 от Доклад за оценка на въздействието). Вероятно в една развита демокрация заявката, че ще се ограничи достъпът до правосъдие в името на борба със „злоупотребата с правото на жалба” ще е достатъчна, за да бъде незабавно отхвърлен споменатият проект. Като друга причина за промените е посочено наличието на противоречива съдебна практика, без анализ на различните решения (от които е посочено само едно – вж. стр.4, т.4 от мотивите). Коментира се и бавното правосъдие, без да се адресира въпросът, че то е най-вече във ВАС и че едни отделения разглеждат делата много по-бързо от други, който повдигнахме миналата година.
При тези обстоятелства, който е успял, спешно и набързо е внесъл становище. Това са сторили организации като Стопанската камара и Националното сдружение на общините, а също така и три от министерствата, които е следвало да бъдат консултирани предварително, както повелява законът и разумът, но очевидно са били поставени в положение да изразяват позиция пост фактум наред с гражданските структури. Всички представени становища са критични. В становището на Министерството на правосъдието (което, да подсетим народните избранници, подготвя например становищата относно конституционността и законосъобразността на проектите на закони) се изтъква на първо място, че проектът предвижда „значителни промени в действащия АПК“ и „се срещат положения, които следва да бъдат подложени на допълнителен дебат“. В становището на Министерството на икономиката пък направо е заявено:“ Считаме, че предвид значимостта на предложените законодателни промени и тяхното съществено отражение върху множество нормативни актове от различен ранг, същите следва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и да бъдат формулирани след задълбочен експертен анализ“. След като видимо е нарушена процедурата по обществено обсъждане на значителни промени със съществено значение, и от това са удивени и представителите на изпълнителната власт, какъв друг извод да си направи обществото, освен за лобистки промени?
Кой е работил по проекта?
Ясен отговор на този въпрос няма. Преди внасянето на проекта, според официалната информация, е действала група юристи, която не става ясно дали го е подготвила, обсъдила или и двете. От текста на проекта с мотивите (стр. 80 от общия файл) узнаваме, че проектът е „разгледан с положителни препоръки“ от комисия към Върховния административен съд (ВАС), председателствана от заместник председателя на ВАС, с участието на двама от осемте председатели на отделения във ВАС, съдебен помощник (забележително!?), двама професори по административно право и адвокат, представен като академичен деятел. Проектът е бил докладван пред комисията от двама от собствените й членове, което засилва съмнението за неясна разделителна линия между изработване и обсъждане на проекта. От друга страна, изрази като „производства по частни жалби, направени в касационното производство” (чл.235а от проекта) показват ясно, че едва ли върховните съдии дори са поглеждали, камо ли преглеждали текстовете, след като проблемът е с българския език, а не с правно-техническата издържаност”.
Отделно от това, следва да се отбележи, че е крайно проблематично промени в законодателството да се обосновават единствено с това, какво смятат определени съдии или адвокати. Това е не само защото много други съдии, адвокати, прокурори, държавни експерти, граждански организации, фирми и граждани могат да мислят и вероятно мислят точно обратното. По начало според Конституцията съществува разделение на властите. Не е редно едновременно да пишеш законите и да правораздаваш по тях, защото това съсредоточава огромна власт в ръцете на едни и същи хора. Неразбирането на това от страна на народните представители – вносители на промените, говори за зле научен урок по демокрация. 

Естеството на промените
Водещи в проекта за изменение на АПК са две линии – драстичното повишаване на таксите и разходите за административно правосъдие във вреда на жалбоподателите и митичното електронно правосъдие. Относно държавните такси се предлага „съвсем умерено увеличаване на размера”. Под „съвсем умерено” вносителите имат предвид увеличаването на таксата по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите 18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.). Така разбираме и кои, според вносителите, са основните „злоупотребяващи с правото” на административно правосъдие – това са неправителствените организации и гражданите.
Така става ясно и къде основно „удря” законопроектът – по защитата на основни човешки права. Проблемът не спира дотук. При дела с интерес държавната такса става максимум 3400 лв. при интерес до 10 млн. лв. и максимум 9 000 лв. при интерес над 10 млн. лв. Дотук добре, можем да кажем, че е редно съдебната система да бъде финансирана от жалбоподателите с такива интереси. Пропуска се обаче дребният проблем, че според практиката на ВАС неправителствени организации (НПО), които се опитват да защитават гражданите от „тъмни” проекти като АЕЦ „Белене” и други схеми в областта на ядрената енергетика например, са осъждани да плащат разноски по делата на базата на цената на съответния обект. По дело, в което НПО-та дръзнаха да поставят въпроса , не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължаване на експлоатацията на два ядрени реактора, (след като за изтеклия срок на млечни продукти се водят шумни медийни дебати), бяха осъдени да платят на инвеститора хонорари в размер на десетки хиляди левове (срв. Решение по адм. дело № 8370/2016 г. на ВАС, Седемчленен състав). Лесно можем да си представим какъв ще е ефектът, като се постави и предварителна преграда във формата на такса по касационно обжалване или отмяна.
В допълнение към увеличената по този начин такса се добавя изискване касационната жалба и молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъдат подписани от адвокат. Тоест, въпреки че гражданите не са длъжни да знаят закона по административните дела, а съдилищата следва да разгледат от всички страни законосъобразността на обжалваните административни решения, действия или бездействия, при касационното обжалване и отмяната на влезли в сила съдебни решения изведнъж ще поемат изцяло защитата на своята кауза. Следва да се отбележи, че смисълът на административното правораздаване е не само жалбоподателят, но и цялото общество да се ползва от плодовете на съдебния контрол. Затова съдилищата са длъжни да обсъдят изцяло законността на административните актове, в делата участва прокурор, а участието на жалбоподателя е евтино и без задължително участие на адвокат. Това решение е характерно и за развитите демокрации, а не само за България. И после в мотивите ще ни уверяват, че не се променяла „философията и принципите” на закона!
Под благовидния предлог за въвеждане на електронно правосъдие, вносителите предлагат да се въведе уведомяване по електронна поща, където гражданите, които имат такава, да получават съобщения за решения, които засягат съдбата им. В текста на проекта изрично се подчертава, че засегнатият ще се смята за получил съобщението „независимо дали същото е било прочетено от получателя”. Следва да се обърне внимание, че и сега редица съдилища имат добрата практика да обменят документи по електронна поща, без обаче от това да следват негативни за страните по делата последици. Практиката обаче показва, че нерядко електронните съобщения не се получават поради технически или административни проблеми. В проекта не са предвидени гаранции за сигурност на електронната комуникация, което е съществен пропуск от гледна точка на защитата на основните права. Излиза, че при техническа грешка или пропуск административен акт с неблагоприятни последици ще се смята за влязъл в сила поради уж изтекъл срок за обжалване. Така без да знае, че е издаден неблагоприятен за него акт, гражданинът ще бъде лишен от възможността да го обжалва.
В допълнение се предвижда възможността за устно уведомяване (за решения, които засягат основни права), а като капак на всичко се въвежда всеобщо задължение за адвокатите, които практикуват по административни дела, да си набавят електронни подписи. За сравнение трябва да осведомим вносителите, че например Европейският съд по правата на човека, който е започнал пилотно електронна комуникация с адвокатите по дела, я осъществява постепенно, след получаване на изричното съгласие на адвоката и в специално създадена за целта платформа, а не чрез несигурна ”електронна поща”.
В текста има още много предложения, които времето не стига да бъдат коментирани. Когато промените са без истинска оценка на въздействието, основана на анализ на цялостното прилагане на закона и широко обсъдена с всички заинтересовани, тогава не можем да очакваме и качествени текстове, адресиращи реалните проблеми. И във всеки случай имаме пълното право да се отнасяме с максимално подозрение към промени, вдъхновени от възгледа, че гражданите и техните организации са „злоупотребители” с правата и спокойствието на съдиите, които не заслужават друго, освен скъпо правосъдие, което да намали шансовете им за справедливост.

10 юни 2017

Шишманци: „Бог високо, от Брюксел безхаберни!"



 Пожарът в депото край Шишманци отделя опасните диоксини и фурани, МОСВ крие от населението – Брюксел оправдава безхаберието


Вече повече от седмица горящите пластмаси в склад на депото за отпадъци край с. Шишманци, представляват опасен риск за сериозно заболяване, в това число и рак, на населението в района на Пловдив. В същото време екоминистерството заблуждава с изявления по медиите, че щом с неговата мобилна станция се измерват ниски нива за 26 броя показатели, то нямало опасност за живота и здравето на хората. Истината е, че в системата на Изпълнителната агенция за околна среда(ИАОС) не се извършва измерване на емисии в околната среда на диоксини и фурани, поради липса на такава апаратура.

Науката отдавна доказва, че диоксини и фурани се образуват от термични процеси, включващи органични вещества и хлор, в резултат на непълно изгаряне или химични реакции. Диоксините и фураните са неизбежни при изгарянето на пластмаси при температура под 1200 градуса. Диоксините и фураните се отделят във въздуха под формата на газ, пари или свързани с отделените в отпадъчните газове частици – капки, прах, сажди, пепел. Времето на полуживот на диоксини в повърхностния слой на почви варира от 9 до 15 години, а в приземния слой може да достигне от 25 до 100 години.

Познати са 75 представители на диоксините, като някои от тях по класификацията на Международната агенция по изследване на рака (IARC) са включени в Група 1 – доказан канцероген за човека, като фураните са класифицирани в групи с възможен канцероген.

Постъпили в човешкия организъм със замърсените въздух, вода и храни, съдържащи дори много ниски концентраци, диоксините и фураните не се отделят с урината, а се натрупват в мастната тъкан, кръвта и майчиното мляко. Най-чувствителни групи са бременните жени, плодът в майчиния организъм и новородените бебета, които са изложени индиректно на въздействието на диоксини и фурани, посредством плацентата и майчиното мляко. Те могат да предизвикат малформации даже и при нищожни количества, попаднали в майчиния организъм.

Според Американската национална агенция по околна среда (USEPA), 1994 г., диоксините са по-токсични от арсена и вредят на човека, като могат да предизвикат ракови заболявания, полиневропатия, хепатит, алергия, увреждане поколението, намалено количество на сперматозоидите, спиране на пубертетното развитие, кожни изменения, феминизация у момчетата, потискане на имунната система, хронични фарингити, бронхити и ангини, ендометриоза, хлоракне, неврологични смущения, най-честите от които са: главоболие, депресия, раздразнителност, замаяност, безсъние, тремор, анорексия, апатия, умора, забавено мислене, алиенация, проблеми с концентрацията, изменения в половата самоопределеност и поведение, отслабване на мускулатурата, намалена скорост на нервните предавания, проблеми с ерекцията и т.н.

Типичен пример за дермалната токсичност (хлоракне и хиперпигментация) е отравянето на президента на Украйна Виктор Юшченко с диоксини.

За жалост, след подобно премълчаване на истината точно преди 5 години – при обгазяването на жилищните квартали на гр. Враца от горящ склад с пластмаси от софийския боклук, от Национално движение ‘Екогласност” и Асоциация на свободното слово ‘Анна Политковская’ след безуспешно сезиране на съдебната система в България, уведомихме с петиция Европейския парламент и Еврокомисията, а едва преди година се получи отговор, в който обаче от Брюксел заявяват че „българските органи не са нарушили правото на ЕС, като не са гарантирали наблюдение, анализ и оценка на концентрациите на тези два замърсителя в атмосферния въздух”. Правното основание било, че Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, „не изисква от държавите-членки да наблюдават, анализират и оценяват нивата на диоксини и фурани”. Нещо като в хумореската „Мирча Кришан и краставицата” – ИАОС измерва само и само това, което не е фатално за здравето ... за да не се плаши населението.

И ние протестирахме това безхаберие на Еврокомисията с писмо до ЕП, като написахме до Брюксел категоричното си недоволство:
„... въпросите за здравето и живота на хората и опазване на околната среда и дивата природа не могат да служат като разменна монета при констатираното от нашите дългогодишни контакти с Европейската комисия(поради което ние прекратихме в последните години тези контакти) - наложен чадър от Генерална дирекция “Околна среда” над българското Министерство на околната среда и водите, чийто министър не пожела даже да ни подкрепи в нашия призив още през първия ден на пожара по Радио “Видин” към населението на областния град Враца през време на 4-дневното сериозно обгазяване от дима на горящи пластмаси – гражданите да бъдат информирани, докато министърката заявяваше непрекъснато по всички медии, че няма никакви опасни компоненти във въздуха...”.
Не бяхме изненадани, когато от председателя на Комисията по петиции при ЕП в Брюксел Сесилия Уйкстром вчера дойде гневно писмо: „На основание член 14, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията Ви информирам, че няма да има друга кореспонденция по този въпрос.”
                                                

И така ... „Бог високо, Брюксел далеко!” –  след Враца, за кой ли път и Шишманци си диша отровния въздух ... с добро поведение, както искат властниците в Европейския съюз.
Това обаче не става за хумореска.



**************
За контакти: тел. 0887525032
Инженер-математик Петър Пенчев
член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” -
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб” и
зам.-председател на Национално движение “Екогласност”                                                                                   

15 април 2017

Историята в България с "копи-пейст": След свалянето му с протести преди четири години, Буда отново на власт






Едно интервю от преди 4 години http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/petar-penchev-prokuraturata-prikriva-uchastieto-na-borisov-v-narkotrafik-8175

Петър Пенчев: Прокуратурата прикрива участието на Борисов в наркотрафик

Вместо да бъдат съдени, номенклатурчици обикалят на бял кон и ни обещават светло бъдеще
Лицата на протестите трескаво се оглеждаха как и с коя партия да станат депутати
От най-високо политическо ниво смачкаха прокурор, готов да прати в съда кражба на 90 млн. евро

Петър Пенчев работи в Софтуерна къща. Като син на николапетковист, хвърлен за 6 години по комунистическите концлагери, чувства завещанието на баща си да бъде свободен гражданин и след 1989 г. завежда съдебни дела за екологични безобразия в България, а от 2004 г. излиза и на улицата. Протестира срещу горенето на ракетите СС-23, радиоактивните отпадъци в с. Смоляновци и гр. Вълчедръм, балирането и горенето на софийския боклук в циментовите заводи,  разширяването на хранилището за радиоактивните отпадъци в с. Нови хан край столицата, замърсяванията на Софийското поле от Кремиковци, заболеваемостта на децата от Гълъбово, незаконната подмяна на ядреното гориво в АЕЦ “Козлодуй”,  плана “Рила-буфер”, боклука от Австрия в завода с. Бели извор и др. В съда продължава делата срещу нов ядрен реактор в ЖК “Младост”- София и национално хранилище от приповърхностен тип за радиоактивни отпадъци.
Въпреки активните си граждански позиции Петър Пенчев отказва всички предложения  за кариера от политически централи, защото не иска да бъде по никакъв начин участник в разграбването на държавата. 

Интервю на Стойко Стоянов 
- Г-н Пенчев, покрай Асоциация на свободното слово „Анна Политковская” и НД„Екогласност” сте един от неспирно протестиращите граждани през последните 10 години, как си обяснявате появата на новите „лидери” на улицата – изпълниха ли си мисията, оправдаха ли очакванията?
- Протестите от края на зимата 2013 бяха по своя зародиш нещо ново за България, на мен ми приличаха на онзи ентусиазъм, който бе обхванал гражданите след падането на Тодор Живков. Имаше ведри лица с надежда и много усмивки по лицата на всички хора на улиците. За съжаление обаче разочарованието този път дойде много скоропостижно. Както след дворцовия преврат от ноември 1989 г. и сега синдромът на активната “номенклатура” се появи още в първите дни на протестите. Стана така, че хората, носещи на рамото си мегафоните или качили се на камион с доста богато озвучително обурудване, бяха излъчени като “лица” на недоволството – но не от множеството, а от медиите. Тези господа не даваха микрофона на обикновения човек, а единствено на няколко повтарящи се свои приближени. По този начин не се получи дискусията, от която бяхме лишени 45+23 години на партийната плутокрация.
- Имате  ли подозрения, че лицата, които някои медии упорито налагаха, са имали и  задкулисна мисия, от къде се дърпаха конците?
- За мен доказателство за успешното наместване отново на кукловодите от изминалите пагубни години за България и нейното изоставане с десетилетия спрямо “белите” държави е фактът, че всички – без изключение, “лица на протестите” трескаво се оглеждаха как и с коя партия да тръгнат за депутатство. Те не искаха да чуят най-силния вик от улицата в столицата пред Парламента, Министерския съвет, Президенството, Съдебната палата: “Всички вън!”. Аз виждах в очите на многобройното гражданство копнеж за истинска промяна – най-после адекватно гражданско представителство да замени партийното. Защото нито Батман-и, нито Командир-и, нито какви ли не нагли с лъжите си партийни вождове и техните послушковци, чакащи да се облажат от държавната баница с държавни служби, успяха за 23 години да изведат България по-близко до нивото на държавите с утвърдени демокрации.
- Защо не се появиха истински водачи, имате ли усещане, че сякаш нацията е интелектуално и духовно скопена – лош материал, както казва Борисов?
- В никакъв случай не приемам да слушам мутренски приказки. Те са атрибут на мафията, принадлежност към която има същият господин с миналото си, за което съществуват сериозни документи. Аз виждам точно обратното – както всеки народ, така и българският, има в себе си достолепни граждани. Лошото е, че богатият партийно-олигархичен модел на управление е купил значима част от високо образованите българи и чрез богатоплатеното медийно облъчване ги нарича “интелектуалци”. У нас “телевизорът” е най-важният за масовия зрител и който се показва там, е най-истинският и на него се вярва пред избирателните урни. А такива говорители от екрана не могат да бъдат свободни граждани, защото те са се потопили в един мръсен, от морална гледна точка, поток от всякакви фондации и така наречени неправителствени организации, в които, чрез писане на никому-ненужни проекти и издаване на хвърчащи диплянки и доклади, най-легално се усвояват милиони пари. За жалост, обаче, това не се съзира ясно и от Европа.
- След изборите ще се случи ли промяната на системата, както искаха гневните граждани?
- Ще се повторя, но с тези избори не може да се случи промяна на статуквото. Стотиците хилядите гневни граждани по улиците, които бяха поддържани от милиони хора, останалите вкъщи, искаха тези, които ни наложиха това дередже на държавата, да бъдат подведени под углавна отговорост. А сега какво виждаме преди изборите - същите партийни номенклатурчици са яхнали по един “бял кон” и шетат из страната, и обещават светло бъдеще. Тук аз обвинявам президента Плевнелиев, който побърза да ускори идването на нови избори, за да услужи на известните на цялото общество политически кукловоди, с една единствена цел - да не може гражданското общество да се наложи с исканията си за промяна на изборния модел. Защо не и за прилагане на исландския модел за изработване на нова конституция само от граждани – без участието на каквито и да са партии, зависими от вождове и олигарси.
- Очаквате ли след изборите нечестни съюзи в името на статуквото и личните интереси, какви са вариантите?
- Не искам да коментирам очевадното. Тук само ще определя и служебния кабинет на Плевнелиев като продължаване на гербаджийското управление със задкулисната поддръжка на компрометираните вече партии, които са готови за “кокала” да се съюзят и с дявола. Не мога да премълча възмущението, което предизвика  служебният премиер Райков, като нарече досиетата “чалга на прехода”. Той сам се разкри като верен син на баща си – доказан мръсен агент от най-висок ранг в КГБ и ДС, изложил България още в миналия век в Париж. Чудно ми е как се е осмелил Марин Райков да отиде посланик точно пак там, в една от най-старите демокрации – Франция. Не питам и кой го е изпратил, защото е ясно че кадрите на ДС дърпат конците до днес.
- Години наред много от вашите прояви и акции бяха табу за официалните медии, сега се наблюдава едно леко отваряне и проветряване. До кога ще продължи тази съмнителна гласност, защо политиците и медийният слугинаж са в симбиоза?
- Стара истина е, че парите са всесилни. Неслучайно в Уикилийкс и Биволъ бяха публикувани доклади на посланиците на САЩ в София – те са написали отговорът на Вашия въпрос, а той е известен на свободните граждани. Не само Бойко Борисов е чисто и просто медиен продукт, но и всички известни на публиката политици без медиите щяха да бъдат невзрачни, защото единици са тези, които са правели преди депутатството си нещо в защита на обществения интерес. Медиите и по-специално националната и другите телевизии, могат и магаре да направят министър-председател, камо ли депутат.
- Сега всеки говори срещу Бойко Борисов и ГЕРБ, но вие с Атанас Чобанов методично от 4 години се опитвате да докажете пред различни институции криминалното му минало и обвързаности със сенчести структури – до къде стигнаха сигналите в прокуратурата и ЕК?
- Бързам да кажа, че нямаше да излагаме пред цяла Европа България като управлявана от човек с тъмно минало, меко казано, ако българската прокуратура не ни беше отговорила, че не може да събира обяснения за наркотрафика през Турция до Европа. Ние, като свободни граждани с информация по въпроса, не можем, поради собствената ни съвест, да си позволим да мълчим за това “колко души е изгорил живи” всеки наркотрафикант, още повече, когато става въпрос за босовете на това преследвано с най-голямата строгост на закона по целия свят, престъпление срещу здравето на хората. В подкрепа на нашата убеденост за участието на “Генерала” – “Големия брат”, в канала Турция-България-Германия, дойде писменият документ от Баварското следствие от 13.10.2004 г. И понеже е логичен въпросът - как сме получили достъпа до този оригинален документ, само ще ви съобщя, че документът се намира и днес в архива на Софийски градски съд по дело, гледано от Георги Колев, днес председател на Върховния административен съд. До къде сме стигнали със сигнала – до Комисията по петиции в Европарламента. 
- Как си обяснявате факта, че сякаш на голяма част от обществото темата за миналото на Борисов им е безинтересна, къде е проблемът?
- Знаете ли, така беше и с досиетата. Когато 13 понеделници бяхме на улични протести, на площад “Независимост” в София под прозорците на Президенството, с искане за моралната оставка на Г. Първанов, заради доказаното му агентурно минало в ДС като агент “Гоце”, тогавашният премиер Сергей Станишев заяви недоволно в медиите: “Кой нормален човек у нас се интересува от досиетата?”. Но всички видяхме, че палачинката се обърна – тия дни гражданите в Обществения съвет към МИЕТ недвусмислено предявиха искане за напускането на последния новоразкрит агент в ДС - зам.-министър на енергетиката Божан Стоянов. Така ще стане, убеден съм, и с Борисов като участник в мафията.
- А промени ли се самият Борисов след това народно отрицание, демитологизиран ли е образът му, ще бъде ли вече толкова самоуверен и циничен?
- Тук бих си позволил цитирането на народната поговорка: “Вълкът козината си мени, ала нрава – не”. Нима който и да е човек може да забрави какви ги е вършил и колко ли хора са постарадали със здравето си от неговите наркотици. А нашият народ е мъдър, стига да се отърси от лъжливите му внушения на продажните медии – доказаха го най-масовите протести през февруари. Особено след разкритията на Биволъ за “Буда” като обект на разследване от службите, разбира се преди медиите да го направят герой, който гонел бандитите.
- През 2006 г. вие пръв подадохте сигнал в прокуратурата за кражбата на 90 млн. евро от износ на електроенергия, реализиран от близки да властта лица, въпреки, че сега Яне Янев си прави актив и биография от вашите действия. До къде стигна възобновеното дело, наясно ли сте, кой е оказвал натиск върху трима  от прокурорите, за да смачкат делото? 
- Яне Янев има наглостта даже да ме заплаши със съд, когато на протестите огласих тази му наглост да си приписва днес мои няколкогодишни действия за търсене на истината за износа на чист ток от мафията, при оставяне на радиоактивните отпадъци на АЕЦ “Козлодуй” от това производство, за тежест на бъдните над 3 000 поколения в България. Иначе очаквам Главният прокурор да не се изметне, както с Роман Василев последните дни и да оневини зам.-главния прокурор и другите трима прокурори, които са изпълнили поръчка за скриване на откраднатите милиони от енергийната мафия. Аз видях натиска, оказан от най-високо политическо ниво – на следващия ден след съобщението за готовия за внасяне в съда обвинителен акт, ДСБ публично заявиха, че трябвало към този акт да се присъедини и разследването за цената на въглищата в Източно-маришкия басейн. А след три дни сам премиерът Бойко Борисов отиде на място в Стара Загора и оттам даде подобни указания към Прокуратурата. Елементарен е въпросът: Къде са въглищата, къде е износът на ток без проведени търгове?
- Продължавате да посещавате хората в палатковия лагер до парламента, какви лица останаха там, сякаш никой не ги забелязва, какво искат и на какво се надяват тези хора?
- С голямо внимание разговарях отново онзи ден с моите нови приятели от Палатковия лагер до Народното събрание в София и се радвам, че са заредени с такъв чист и честен ентусиазъм. На медиите и на всички софиянци бих препоръчал да отидат в градинката зад паметника на Будителя и се запознаят с автентичните борци за истинска промяна на блатясалото политическо статукво – двама от тях са Живко и Драго. Те, като участници във всичките протести 2013 г., преди две седмици обединено са се разграничили от медийното “лице” на протестите Янаки Ганчев-човекът с мегафона, защото последният е тръгнал на присламчване към разни партии, само и само да стане депутат. От Палатковия лагер “Орлов мост” искат бъдещ Парламент с мнозинство от необременени с участие в прехода депутати. И аз затова ще ги поддържам, доколкото мога.
- Предусещате ли идването на нови граждански бунтове след изборите?
- Че ще има продължаване на негодуванието на гражданите, за мен е сигурно, защото лъжите в торба не стоят. И народът не може след ранната пролет на 2013-та вече да бъде излъган. 68 години стигат! Само се учудвам защо европейските партийци не виждат по-далеч от пъпа си, когато тия дни цял файтон шефове от ЕНП бяха дошли да подкрепят своя висш съпартиец и партията му, от които чакат единствено да им понапълни партийната група с евродепутати.