14 октомври 2007

Единадесети граждански протест пред Президенството

Покана
На 15.10.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Единадесети граждански протест пред Президенството
с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС и КГБ
Гражданският протест, организиран от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, продължава с исканията и Подписката от първите десет протеста на същото място, започнали на 06.08.2007 г.

12 октомври 2007

Министър Петков заточва резачката за демоса

Прочетохме в Медиапул:


"Петков иска промени в законодателството за митинги

След като за последните два дни министърът на вътрешните работи Румен Петков громеше проектозакона за Националната агенция „Сигурност”, сега се обяви за “сериозни промени” в нормативната уредба по отношение на митингите и стачките. Неприемливо е да се организират няколко протеста едновременно, заяви той в петък в кулоарите на парламента, ден след като в София се проведе мащабен учителски протест, предизвикал опасването на Министерски съвет и Народното събрание с метални заграждения и полиция като през 1997 г.

Трябва да се отбележи, че според чл.7 ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите – „Събрание, митинг или манифестация не може да се провежда в обозначената зона около Народното събрание, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Необходимо е още самите органи, разрешаващи протестите, да бъдат контролирани по закон, добави Петков. Одобрения за митинги и протести се дават от кметовете на населените места, където се провеждат.

Според министъра не е сериозно да се говори за „безпрецедентно” полицейско присъствие по време на протеста и не е имало „демонстрация на сила”, каквито обвинения хвърлиха от опозицията.Освен това не бива и да се разпространява такава информация, съветва Петков.

В четвъртък МВР извади около 1100 униформени (965 полицаи и130 служители на жандармерията) срещу протестиращите за по-високи заплати учители, които в мнозинството си са жени. Толкова служители на реда охраняват далеч по-рисковите от към безредици футболни срещи между отборите на „Левски” и ЦСКА.

“Крайно неприемливо” е да се организират няколко протеста в едно и също време, при това на толкова голям периметър, тъй като това е предпоставка за конфликти, продължи предводителят на силовото ведомство. Тук Петков съзря „липса на мисъл”. Тази част от изказването му бе по повод три лъча, които зовящите за министерски оставки учители направиха, преди да се слеят в едно огромно множество.

Румен Петков заяви, че само горските работници, които също протестират срещу мизерното си заплащане, не са спазили препоръките за сигурност, тъй като носели със себе си машини за рязане. Освен това лесничеите нямали разрешения за стачка.

Организацията по движението и охраната на учителите била гъвкава, смята министъра, което се дължало на интелигентността на преподавателите. “Вчера напрежението беше много голямо”, трябва да се благодари и на полицията, заключи той."

-------------------------------------------------------------------------------------

"Неприемливо е да се организират няколко протеста едновременно"

Какво да правим, господин Петков, като вашето правителство засяга едновременно интересите на няколко различни прослойки от населението.


"Според чл.7 ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите – „Събрание, митинг или манифестация не може да се провежда в обозначената зона около Народното събрание, както и в непосредствена близост до военни обекти."

Най-добре протестите да се правят около детски градини и болнични заведения, може би дечицата и болните са истинските виновници за беззаконието и мизерията в страната.


"Румен Петков заяви, че само горските работници, които също протестират срещу мизерното си заплащане, не са спазили препоръките за сигурност, тъй като носели със себе си машини за рязане."

Ами такова поведение толерира вашето ведомство и цялото ви управление, г-н министре, толерирате правото на силата, а не правото на закона, затова - заточвайте резачките и вие!


"Организацията по движението и охраната на учителите била гъвкава, смята министъра, което се дължало на интелигентността на преподавателите. "

Излиза , че все пак полицията е хвърлила всичките си сили и е призовала на помощ всичката си интелигентност срещу хората без резачки - защото са въоръжени с интелигентност и мноооооого опасни!

От кого и от какво се страхувате, господа министри?

От всенародната любов?

Барикадирайте се тогава извън София, извън България, най-добре на друга планета и престанете да ни грабите и тормозите!

09 октомври 2007

Слово на Милен Радев в памет на Анна Политковская



Коментар и снимки във форума на Милен Радев

Министърът на вътрешните работи - в Съда, заради двукратен полицейски произвол върху свободата на словото

Чрез Министъра на вътрешните работи
До Върховен административен съд



Ж А Л Б А

от Петър Пенчев Троянски, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Относно: Мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи на Заявление за достъп до обществена информация - вх. 4533/20.09.2007 г. по описа на МВР


Уважаеми господа Върховни съдии,

На 20.09.2007 г. подадох Заявление по Закона за достъп до обществена информация(ЗДОИ) с входящ номер 4533/20.09.2007 г. по описа на МВР, с което поисках да получа копие върху хартиен носител на следната информация:

1. Протокол за полицейско предупреждение, който: Бе съставен на Площад “Независимост” в София от полицай, който не се представи, на 10.09.2007 г. срещу моята личност в качеството ми на съорганизатор и комендант на Събрание на открито, организирано от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите(ЗСММ), за което сме внесли изискуемото се законово Уведомление до Столична община(СО) с входящ № 4900-1094/04.09.2007 г. по описа на СО. Попълненият и подписан от няколко полицаи протокол го видяхме заедно с мои свидетели (в това число и от представения от мен пред полицаите като мой адвокат Иван Груйкин) - бе попълнен с моето име и пълни данни от личната ми карта, но не бях поканен да го подпиша и затова вероятно не ми бе връчен, но той физически съществува в органите на МВР.

2. Протокол за полицейско предупреждение, който: Бе съставен на Площад “Независимост” от старши инспектор Димитър Кикьов, с GSM 0888548055 (записан е на личния ми GSM в 18:04 ч., поради обаждането тогава на полицейския служител да ме търси по време на започналото вече в 17:30 ч. Събрание на открито), на 17.09.2007 г. срещу моята личност с попълнени пълни данни от личната ми карта, в качеството ми на съорганизатор и комендант на Събрание на открито, организирано от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите, за което сме внесли изискуемото се законово Уведомление до Столична община(СО) с входящ № 4900-1145/11.09.2007 г. по описа на СО. Протоколът бе подписан лично от мен, със собственоръчно вписано мое “Особено мнение”, в което аз протестирам за незнанието ми за какво ме притесняват от МВР, като ми се съставя този БЕЗСМИСЛЕН протокол, когато аз като български гражданин познавам и съм спазил ЗСММ, но ми бе отказано да ми бъде дадено копие от същия Протокол, подписан от мен, въпреки че под първия екземпляр (оригинал) бе подложен от полицая (видяно от мои свидетели и от моя адвокат) същият по размер на листа, кочан с инициали МВР и със сложено и налично индиго непосредствено под оригиналния лист.

Тъй като в законоустановения 14-дневен срок не получих отговор с решение съгласно ЗДОИ, обжалвам пред Вас в качеството си на физическо лице този мълчалив отказ, като Ви моля да постановите решение, с което да отмените като незаконосъобразен и порочен мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи на Република България.

Приложение: 1. Заявление по ЗДОИ с вх. номер 4533/20.09.2007 по описа на МВР.
2. Документ за внесена държавна такса – 10 лева.

07 октомври 2007

Десети граждански протест пред Президенството

Покана
На 08.10.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе

Десети граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС и КГБ

Гражданският протест, организиран от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, продължава с исканията и Подписката от първите девет протеста на същото място, започнали на 06.08.2007 г.

Вик от София за Анна - 07.10.2007






Линк към Милен Радев
http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,90.msg4965.html#msg4965
.

05 октомври 2007

1 ГОДИНА ОТ УБИЙСТВОТО НА АННА ПОЛИТКОВСКАЯ


Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

П О К А Н А
На 07-10-2007 г.(неделя) от 11:20 ч. до 12:00 ч. в Руската църква
(до Централния военен клуб) ще се отслужи ПАНИХИДА в памет на

АННА ПОЛИТКОВСКАЯ

1 ГОДИНА ОТ УБИЙСТВОТО Й

След възпоменанието ще се проведе
граждански Протест “Вик от София за Анна”,
пред Дом на Москва в София, ул. “Раковска” № 92.
-------------------------------------------------------------------------

Association for Freedom of Speech “Anna Politkovskaya”

invites

to a panihida /memorial service/ in memory of

Anna Politkovskaya

1 year after her murder

07.10.2007 (Sunday) 11:20 - 12:00h
in the Russian church (next to the Central Military Club)

After the panachida a civil protest “Cry from Sofia for Anna” will take place in front of the Home of Moscow in Sofia, Rakovski str.92
------------------------------------------------------------------------

Vereinigung für das Freie Wort “Anna Politkovskaja”

lädt ein

zu Panichida/Gedenkgottesdienst/ in Memoriam

Anna Politkovskaja

1 Jahr nach ihrer Ermordung

07.10.2007 (Sonntag) 11:20 - 12:00h
in der Russische Kirche (in der Nähe vom Zentralen Militären Klub)

Anschliessend findet bürgerlicher Protest „Schrei aus Sofia für Anna“
vor dem Heim von Moskau in Sofia, Rakovski str.92 statt

02 октомври 2007

FREE BURMA! 4 октомври



Free Burma!

4 октомври:
Международен ден за подкрепа на опозицията в Бирма от страна на пишещите из блоговете.

Международната блогърска общност подготвя акция за подкрепа на мирната революция в Бирма която беше удавена в кръв.
Поставяйки знака "Free Burma", ние искаме да покажем нашата съпричастност с хората, които мирно, без оръжие се борят с жестокия режим на военната хунта в своята страна.

Различни банери можете да свалите оттук.


Можете да научите повече за инициативата, подета от двама студенти в Германия, и за събитията в тази страна,т. нар. Мианмар, доскоро забулени от информационното затъмнение, което военният режим налага.

Още за кампаниите по света в подкрепа на мирните протести в Бирма

От мястото на събитията е този блог http://ko-htike.blogspot.com/

30 септември 2007

Девети граждански протест пред Президенството

Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”
------------------------------------------------------------------------------------

Девети граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС и КГБ


На 01.10.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе

Девети граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите осем протеста на същото място, започнали на 06.08.2007 г.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата - членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

Открито писмо на Едвин Сугарев до председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов

Текста препечатваме от "Mediapool":

"Уважаеми г-н Костадинов,

Като Ви поздравявам за решителността, с която се придържате към закона, бих искал да Ви обърна внимание на едно обстоятелство, което е на път да застраши работата на ръководената от Вас комисия. Става дума за мълчаливия саботаж от страна на изпълнителната власт, която въпреки законовите изисквания не отпуска сграда за архивите на Държавна сигурност и не осигурява нормални условия за работата на самата комисия.

В случая нямам предвид неудобствата, които Вие и членовете на Вашата комисия изпитвате, нито тези на гражданите, които са подали молба да видят персонално свързаните с тях разработки на ДС и нямат практическата възможност да го сторят. Бих искал да Ви обърна внимание върху нещо далеч по-тревожно: върху факта, че Вие и респективно комисията носите отговорност за огромни документални масиви, които не са под Ваш контрол. Вие не знаете дали предаваната от службите за сигурност информация относно проверявани от Вашата комисия лица е автентична и изчерпателна – или предварително пресята и изчистена от уличаващи подробности. Тази ситуация е опасна – защото рискувате комисията да се превърне само в посредник между тайните служби и обществото – или в техен PR.

Известно е, че не споделяте подобни опасения.

В интервю пред в. “Дневник” от 29 юли т. г. заявихте: “Придобивам усещането, че вече не се пипа в архива.” Усещанията са хубава работа, доверието също, ала когато архивът е на ДС и в ръцете на наследилите я служби, само те са категорично недостатъчни. За голямо съжаление тъкмо документацията по случая, който беше и все още е в центъра на общественото внимание – този с агентурното минало на българския президент – съдържа ред преки и косвени доказателства, че някой е пипал в архива и е прочистил предоставената Ви документация до степента, необходима, за да се получи покритие между нейното съдържание и защитната версия на г-н Първанов, изразена още през юни 2006 г. Затова и аргументирайки тезата си, ще се позова именно на противоречията и липсите в неговото досие – най-малкото защото тази документация е изцяло достъпна – и всеки, който поиска, може да я види в президентския сайт.

Преди да започна, би трябвало да Ви припомня, че Вашите думи за съдбата на президентското досие по време на управлението на ген. Киров бяха следните: “Категорично се установи, лично аз съм твърдо убеден дори от разговора и реакцията на ген. Киров, че през този период не е имало интервенция.” Несъмнено след две специализирани школи в КГБ генералът ще да се е научил да бъде убедителен, дори и когато спестява истината. Проблемът е, че и ген. Димо Гяуров, и ген. Бриго Аспарухов също тъй категорично твърдят, че и по тяхно време не е имало интервенция.

Някой от тримата лъже, защото:

Първата гаранция, дадена от ген. Киров, звучеше по следния начин: „абсолютно нищо не липсва, абсолютно нищо не е пререждано, абсолютно нищо не е изваждано” от личното дело на секретния сътрудник на ПГУ на ДС, заведено под псевдоним „Гоце”. Едва когато стана видно, че номерацията е коригирана и липсват страници, на генерала му се налага да признае, че „има движение на материали от едно дело в друго и именно с оглед на това да не се губи връзката между делата тази преномерация не се унищожава, а само леко се задрасква”. Как така хем нищо не е изваждано, хем има движение на материали от едно дело в друго? И ако това „движение” от папка в папка има съответните законни основания, то къде е документът, с който се иска и обосновава то – и къде е резолюцията, с която то се разрешава – който документ според вътрешния правилник за работа с архивите в НРС трябва да бъде в наличност – и съответно отразен в описа на делото „Гоце”?

След тази нелогична корекция в твърденията на ген. Киров, разминаването в номерацията намери следното обяснение от Ваша страна: „Тези документи, които са приложени в папката „Гоце”, са извадени от оперативната разработка „Комитата” и така се е появила основата на папката. Вадени са документи от различни оперативни разработки и така е сформирана папката. Оттам идва разминаването.” Това обяснение е подвеждащо по две причини. Първо – в НРС е забранено в личните дела на секретни сътрудници да се преномерират страници или пък архивни единици от едно дело да се прехвърлят в друго. Това се случва много рядко – и само с изрична писмена заповед на достатъчно високо ниво, снабдена със задължителна обосновка – като тази заповед и обосновка задължително се прилагат към съответното дело. Такива документи липсват в делото „Гоце”, очевидно липсват и в „Габеро”, и в „Комитата”, иначе комисията не би пропуснала да ги спомене. Второ: никой офицер на ръководен пост в ПГУ или респективно НРС не би се ангажирал с регистрирането на секретен сътрудник въз основа на дело, чиито материали са събрани от някакви други папки.

Липсите в това дело са фрапиращи.

Липсват т. н. „основни реквизити”, които са задължителни за подобен тип дела: липсва утвърден от съответния началник-отдел план за вербовка, липсва характеристика на вербувания и доклад за проведената вербовъчна беседа. Самия доклад за вербовъчна беседа би трябвало да е там – тъй като в предложението за откриване на „дело на СС” /секретен сътрудник/ на Георги Седефчов Първанов, направено от ст. лейтенант Цвятко Цветков на 26.09.1989 г. и утвърдено и регистрирано с подписа на началника на 14 отдел на ПГУ-ДС майор Кънчев, изрично е вписано „проведена му е вербовъчна беседа, на която Първанов прие сътрудничеството с готовност и разбиране”. Абсурдно е да има проведена вербовка и да липсва докладна записка тъкмо за тази среща, която всъщност е най-важна в агентурното битие на секретния сътрудник – тя е неговата инициация в света на ДС. В това отношение нормативната база на секретните служби по времето, в което е вербуван СС „Гоце”, е повече от категорична и се изразява с няколко текста от Заповедта на министъра на МВР Георги Танев от 11.04.1989 г. за „Дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица”. Член 10 от тази заповед гласи следното: „Вербовката е особено важно и отговорно мероприятие, изискващо прецизна предварителна подготовка. То трябва да се извършва въз основа на писмено предложение, утвърдено по съответния ред, в което се мотивират целесъобразността и необходимостта от нея, основата, методите и формите й и се отразяват времето, мястото, начинът на извикване и тактиката на вербовъчната беседа. Да се посочват установъчните и характеризиращите данни за лицето, както и същността на материалите, придобити от предварителното изучаване и проверка.” Още по-категоричен е чл. 15 от същата секретна заповед, където е вписано: „Оперативният работник изготвя рапорт за извършената вербовка, който се утвърждава от началника, разрешил вербуването, или по-старши от него.”

Както този, така и останалите текстове на тази заповед говорят за изключително строгия регламент при процеса на вербуването на агентурата на ДС. От тези текстове впрочем става ясно и още едно обстоятелство, което има пряко отношение към случая „Гоце” – а именно на кой етап от контактите и вербовъчния процес съответното лице получава агентурен псевдоним. Съгласно чл. 15 от тази заповед „вербовъчния процес приключва с определяне на псевдоним” – което на практика игнорира широко лансираната версия, че Първанов е получил агентурното си име „Гоце”, без да бъде вербуван. Особено смущаващ по отношение на тези липси е фактът, че според председателя на бившата комисия за досиетата Методи Андреев, рапортът за вербовка е бил в делото, когато те са го разглеждали в сградата на НРС през 2001 г., а сега липсва – и

може би ген. Киров ще бъде така добър да обясни тази липса.

Според Вас гаранцията, че делото „Гоце” не е пипано от 1996 г. насам се дължи на факта, че „слепката, с която е пронумерована и прошнурована папката, е с подписа на съответния ръководител от 1996 г.” Пак според Вас самият подпис на офицера от архивния фонд №8 е гаранция, защото: „След тази година – не мога да кажа точно кога, той е бил освободен и не е имал вече възможност да борави с нея”. Вероятно Вие визирате подписа на полковник Росен Василев Дерменджиев, началник на отдел 08 на НРС, който обаче преди този подпис е приел дело, за което решението за преминаване в архив е с тригодишна давност, приел е дело от оперативен работник, който от шест години е напуснал секретната служба, допуснал е това дело да бъде предадено в архив от негово име и с подписа му като действащ офицер от НРС, допуснал е при това предаване да не бъдат вписани броя на страниците по делото, което е задължително и за което в съответния формуляр има специална графа. Което са твърде много пропуски за един военизиран шеф на архивен фонд, за да се дължат на обикновена разсеяност.

Що се отнася до „слепката” – ако тя е оригинална, би следвало наистина никой да не е имал досег до делото от 1996 г. насам. За съжаление и това не е така. И не е така, защото през юни 2006 г. президентът Първанов, признавайки наличието на тази „папка” в архивите на НРС, цитира съвършено точно съдържанието на един от съдържащите се в нея документи. Следователно някой трябва да е разлепил слепката и да е отворил папката, за да запознае българския президент със съдържанието на неговото лично агентурно дело; следователно и самата слепка, на която се доверявате, е фалшива. Съвсем друг е въпросът, че тъкмо личното дело е документацията, до която агентът, респективно секретният сътрудник, никога няма достъп и не би трябвало да има такъв, защото там е тайната документация на водещите го офицери; там са докладите и оценките за неговата дейност и плановете за бъдещото му използване – и не е ясно какво е законовото основание за това президентът на страната да придобие информация, която го засяга лично и която е свързана с позорни за него обстоятелства – и да използва тази информация в своя полза.

Проблемът е обаче, че достъпа до делата в архива на НРС става само срещу писмена заявка, подписана от съответния ръководител – като на мястото на делото се поставя картон-заместител, в който се отразяват датата и ползвателя на делото. Този ползвател – който и да е той – е длъжен да попълни контролен лист, който се прилага към делото. В делото „Гоце” такъв контролен лист няма – пита се тогава как то е попаднало в ръцете на българския президент, за да го цитира той пред дипломати и журналисти. Прочее с това не се приключват формалностите по ползване на архивите в НРС. При връщането на делото съответния служител от архива внимателно проверява неговия обем, като следи броя на страниците – както и попълването на контролния лист. При липса на страници се съставя акт в два екземпляра, единият от които се прилага към делото, а другият се изпраща в отдела на прегрешилия оперативен работник, за да му се търси отговорност.

В делото „Гоце” няма такъв акт.

За сметка на това липси има. Точно в това отношение случаят с делото на СС „Гоце” е показателен – не само със скандалния факт, че българският президент е бил сътрудник на Държавна сигурност, но и поради данните за липсващи и извадени от неговото досие документи.

Най-драстичен от всички е, разбира се, случаят с онази „кратка информация в писмен вид” за работата на секция „Социални движения” от Института по история на БКП по време на тогавашния международен конгрес по балканистика, която според справката на ст. лейтенант Цвятко Цветков от 07.09.1989 г. му е предадена по негово искане от Пръванов, но и която е сред материалите, за които оперативния работник прилага към справката „с мнение копие от тях да се предадат на Управление 06-ДС”. Мнението е утвърдено с резолюция „Да!” от 18.09.89 – и може да се предположи, че копия от документите са изпратени съответно там, където биха представлявали интерес – в Шесто главно управление на ДС, тъй наречената политическа полиция. Приложенията на Цветков са всъщност две: автобиографията на самия Първанов и въпросната „кратка информация в писмен вид”. Автобиографията е налице в папката „Гоце”, а кратката информация – не. Тази липса трудно може да бъде обяснена, но едва ли е случайна, тъй като наличието на такъв документ би опровергало категорично основната точка от президентското алиби: „нито ред, нито знак от мен”. Да не говорим, че при строгите регламенти за създаване и съхраняване на документация е невъзможно един описан от оперативния работник документ да липсва от личното дело на неговия секретен сътрудник. Това е вероятно и причината, поради която при запитването за този документ ген. Киров не намери друг коментар освен „слизаме на твърде техническо ниво”, а ОЗ ст. лейтенант Цвятко Цветков изпадна в странна и необяснима за един разузнавач амнезия.

Един от големите парадокси в досието „Гоце” е свързан с очевадната диспропорция между сериозността, с която Георги Първанов е проучван и подготвян в предварителни разговори за вербовка, и нищожната цел, към която според официалната версия са насочени всички тези действия. Човек с пълно основание може да се запита защо рецензирането на една книга изисква бъдещият рецензент да бъде проучван по цял куп секретни картотеки месеци преди да бъде осъществена първата среща с него; защо изобщо трябва да бъде вербуван, ако от него се очаква само консултантска помощ по събития с давност един век; и в крайна сметка защо този човек трябва да бъде от Института по история на БКП, а не примерно от Института по история на БАН или от историческия факултет на някой университет, защо трябва да бъде никому незнаен научен сътрудник, след като тази отговорна работа можеше да бъде поръчана на мастит професор, занимавал се пряко с проблемите на Македония – каквито научни светила едва ли липсват в картотеките на ДС, предвид постоянния интерес на секретните служби към тази проблематика още от времето, когато същите тези служби насилствено принуждаваха българите от Пиринска Македония да се самоопределят като македонци.

Тук впрочем има и един страничен, но много важен въпрос:

Защо точно Георги Първанов?

С какво той се е оказал толкова интересен за ПГУ на ДС, че да бъде допуснато специално за него едно много голямо изключение – да бъде вербуван въпреки относително силните му позиции в апарата на БКП. Защото истина е, че щатните офицери на ДС се подбират само след проверени и доверени партийни и комсомолски кадри – не е така обаче с агентурния контингент – точно напротив, членове на партията се вербуват само при доказана необходимост, и не само че не е обичайна практика, но и направо е забранено да се вербуват такива на ръководни позиции. Така е било в течение на десетилетия – така е и по време на вербуването на Георги Първанов. Действащият по това време нормативен документ е Заповед на министъра на МВР Георги Танев за „Дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” от 11.04.1989 г., и в него се казва: „Членове на БКП да се вербуват за агенти само при доказана необходимост. По политически съображения забранявам да се вербуват за агенти отговорни ръководители от партийния апарат, обществените организации, държавното управление и въоръжените сили.” Забраната, действала по време на вербуването на Георги Първанов, е императивна – отпаднало е дори валидното дотогава „изключение”, допускащо вербовка с партийно разрешение на високо ниво. Няма никакво съмнение, че като член на партийното бюро на един обслужващ самата партия институт и като зам. председател на комсомолска структура към БАН, той принадлежи към визираните „отговорни ръководители”. Как при това положение изобщо е бил вербуван – и защо? Най-вероятно, за да бъде прескочена изричната забрана на самия вътрешен министър, това е станало с нечие височайше разрешение – но повод за такова разрешение едва ли може да бъде рецензирането на една емигрантска книга.

Свалянето на делото на СС „Гоце” в архив е свързано с цял ред разминавания с нормативите за боравене със секретната документация в НРС – някои от които вече посочих. Във всеки случай факт е, че г-н Първанов се е водел на отчет и когато Първо главно управление вече е трансформирано в НРС. Предложението делото „Гоце” да бъде свалено в архив е подписано от майор Вл. Кънчев, някогашния шеф на закрития 14-ти отдел на ПГУ, едва на 14.07.1993 г. – и съответно предложението е утвърдено от полковник Дерменджиев. В приложената справка обаче се споменава, че оперативен контакт със СС „Гоце” е осъществявал ОР П. Атанасов и връзката с лицето е прекъсната „след 1990 г. поради заминаването на ОР П. Атанасов на задгранична работа”. В досието обаче липсват каквито и да е било докладни записки за проведени срещи от въпросния П. Атанасов – няма въобще каквито и да било подписани от него документи. В описа на лицата, водили СС „Гоце” или просто ползвали разработката, неговото име не фигурира – което само по себе си е абсурд; друг абсурд е, че от справката за делото, придружаваща предложението за сваляне в архив излиза, че не Цвятко Цветков, а именно мистериозния П. Атанасов е осъществил първи контакт с днешния президент „под прикритието на служител от МВнР”. С това обаче не приключват мистериите около начина, по който българския президент е приключил агентурните си ангажименти и неговото дело най-сетне е свалено в архивите. Защото протоколът за приемане на дело 19183 под псевдоним „Гоце”от началника на архивния отдел 08 на НРС полк. Росен Дерменджиев носи датата 26 март 1996 г., а подписалия се като предал делото е отново ст. лейтенант Цвятко Динков Цветков, който най-малкото би трябвало да прибави към званието си ОЗ, тъй като е напуснал службата още преди шест години. Друг много важен момент е, че във формуляра за сдаване на делото има графа за броя на страниците, само че тя не е попълнена. Тези два факта впрочем са абсолютно невъзможни при доста строгите правила, по които се съхраняват информационните масиви в НРС.

Следователно възникват два много съществени въпроса. Първият: къде е била папката „Гоце” от 1993 г., когато е било направено предложението за свалянето й в архив, до 1996-та, когато реално е попаднала там? И вторият: дали действително предадените на комисията документи изчерпват реалния и обем, или папката е била допълнително прочиствана и подменяна?

Това е и въпросът, отговор на който трябва да намери Вашата комисия. За съжаление в практиката на НРС има вече такива прецеденти, по които бяха водени съдебни процеси: такъв прецедент беше унищожаването на досието на Атанас Тилев, с агентурен псевдоним „Румянцев”, от някогашния директор и сегашен кандидат за столичен кмет – ген. Аспарухов. Вероятно Ви е известно, че според доклада на покойния Николай Добрев за банковото ограбване на България Атанас Тилев е отговорен за източването на 40 млн. долара през БЗК, и че десетте тома от неговото досие не са унищожени безкористно – тъй като следващата стъпка от кариерата на ген. Аспарухов е свързана с участие в директорските бордове на компании, принадлежащи на Атанас Тилев, и с практическото наследяване на неговата икономическа империя след мистериозното му бягство от страната.

Тук бих добавил и един страничен, но според мен изключително сериозен аспект, свързан с Вашата дейност по разсекретяване на архивите на ДС. Наскоро обявихте имената на бившите агенти в седемте Народни събрания от 1990 г. насам. Ако си направите труда да класифицирате тези 139 народни представители според принадлежността им към различните Главни управления на ДС, ще видите, че тези от ПГУ преобладават. Пак от разкритията на Вашата комисия стана ясно, че провежданата и от президента на България външна политика е изцяло сътворена от бивши служители или сътрудници на ПГУ. Що се отнася до външно министерство, ще си позволя да цитирам подполковник Пламен Благоев Атанасов, ръководител на свързаното със сътрудничеството на Георги Първанов активно мероприятие „Габеро”. Запитан дали Цвятко Цветков е имал инструкция да се представя като човек от Външно министерство, подполковникът отговаря: „Такава беше практиката. На първа среща никога не се казваше, не се представяше всеки служител като служител на Първо главно управление. Всеки използваше прикритието си и всеки имаше такова прикритие –

основното прикритие беше дипломацията.

И не случайно сега половината ни, даже 99 на сто от нашите дипломати са или бивши работници на Първо главно управление, или са били сътрудници на Първо главно управление.” Вероятно Ви е известно, че ПГУ има основно участие в създаването на над 350 „неявни фирми” с българско участие в различни западни страни, чрез които фирми бяха изнесени зад граница една не малка част от парите от външния дълг на България. В същото време архивът на ПГУ беше най-недостъпният в течение на целия преход: нито един документ от него не видя бял свят преди Вашата комисия да започне своята дейност – като и този процес бе предшестван от мащабна дейност по преквалификация на архивите – която спокойно би могла да бъде използвана и като прикритие за прочистването на същите. Перспективата той да получи най-сетне публичност бе предшествана и от едно трагично събитие, което в този контекст звучи, най-меко казано, смущаващо.

На 15 ноември 2006 г. началникът на архива на НРС полк. Божидар Дойчев бе намерен мъртъв в кабинета си. Смъртта му бе запазена в тайна от медиите в течение на повече от 24 часа, като новината за случилото се е разпространена от електронния сайт „Кафене.нет”, който е базиран в Лондон и който цитира източник от Европейската комисия. Характерен детайл е, че директорът на НРС ген. Кирчо Киров е уведомил за трагичното събитие главния прокурор и президента, но не и полицията, в чиито правомощия са регистрирането и първия оглед при инциденти от подобен характер. Официалното потвърждение за смъртта на Дойчев е направено от главния прокурор близо два дни след като тя е настъпила, като всички вкупом: прокуратурата, директорът на НРС ген. Киров и дори бившия такъв – ген. Бригадир Аспарухов с трогателно единодушие твърдят, че става дума за самоубийство по лични причини – и че тази смърт няма нищо общо с досиета и архиви. Няма обяснение защо, след като е разполагал с лично оръжие, полковникът си е послужил с чуждо такова – и то в служебния си кабинет, след като е бил наясно какви последствия ще има смъртта му за службата, в която работи от 1985 г. – и как ще бъде обговаряна тази смърт. Няма и отговор на въпроса, който съвсем резонно задават и неговите близки, а той е: на какво основание всички твърдят, че става дума за самоубийство по лични причини, след като нито един от тях не е викан на разпит. Няма смислено обяснение за съвпадението на тази смърт с приемането на Закона за досиетата и предстоящото разсекретяване на първите документи на ПГУ в цялата история на прехода.

След събития като горепосоченото лично аз не бих се доверил с леко сърце на ген. Киров. Разбира се, Ваш избор е дали ще му вярвате или не, но и Ваше задължение е многото въпросителни около досието на секретния сътрудник на ПГУ-ДС „Гоце” да намерят съответния адекватен отговор. Страхувам се също и че интервенции и пресяване на предоставяната Ви от секретните служби документация има и ще има, докато архивите се съхраняват от тях и са под контрола на ръководещите ги офицери, които почти без изключения са бивши кадри на ДС. Затова е изключително важно законът, по силата на който съществува Вашата комисия, да бъде изпълнен – и тези архиви да бъдат извадени от НРС, НСС и останалите служби, и поставени под реален Ваш контрол. Мълчаливият саботаж на изпълнителната власт спрямо Вашата дейност може да бъде преодолян, ако подозренията за интервенции и пресявания в предоставяната Ви документация се потвърдят и този факт стане публично достояние. Камуфлажното досие на СС „Гоце”, гъмжащо от странни липси и несъответствия, може да Ви послужи като убедително доказателство в това отношение. Вие бихте могли да изискате досиетата на всички секретни сътрудници от 14 отдел на ПГУ и да ги сравните с делото на СС „Гоце”, за да се убедите в различията. Бихте могли да изискате дневниците и другите регистрационни документи на Фонд №8 на ПГУ и да проверите кой, кога и на какво основание е ползвал тази папка, кой е запознал българския президент с нейното съдържание например – и защо това не е отразено в нейната документация. Бихте могли да прочетете валидните през 1989 и 1990 г. инструкции за вербуване на сътрудници, създаване на лични и работни дела и съхраняването им – както и тези за ползването на архивите на ПГУ от служители на НРС, за да стане ясно например, че е невъзможно една „папка” да е в неизвестност цели три години и да бъде сдадена от офицер, който от шест години вече не е действащ. Бихте могли да потърсите и изслушате мистериозния П. Атанасов, за да си обясните на какво се дължи неговата фантомна функция като втори ОР на днешния български президент.

И – струва ми се – не само бихте могли, но и трябва да го направите. Не само защото гражданите на тази страна трябва да знаят кой е техния президент, но и защото Вие и оглавяваната от Вас комисия сте поели тежка отговорност пред България – да направите видима дълго критата страница от нашето минало – а с това и да обезсилите живата и до днес и покваряваща обществото ни паралелна тайна власт, сътворена от тайните и зависимостите на ДС. И никак не е безразлично дали тази страница ще каже най-сетне истината – или ще бъде поредния фалшификат, поредния български принос към балканската култура на лъжата.

С Уважение: Едвин Сугарев "


28 септември 2007

ПАНИХИДА в памет на АННА ПОЛИТКОВСКАЯ


Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

На 07-10-2007 г.(неделя) от 11:20 ч. до 12:00 ч. в Руската църква (до Централен Военен клуб) ще се отслужи ПАНИХИДА в памет на


АННА ПОЛИТКОВСКАЯ

1 ГОДИНА ОТ УБИЙСТВОТО Й

23 септември 2007

Осми граждански протест пред Президенството

Осми граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС

На 24.09.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Осми граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите седем протеста на същото място, започнали на 06.08.2007 г., като ЗАЯВЯВАМЕ:

Ние продължаваме всеки понеделник с мълчаливото си бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност.
За установяване доверие на гражданското общество към политическата система и към държавните институции в България, ние искаме да се приложи „германският модел” – всички принадлежали към Държавна сигурност, да се отстранят от държавните служби, започвайки с „Агент Гоце”.
Ние настояваме 19-те депутати в 40-то Народно събрание, за които се доказа принадлежност към Държавна сигурност, да напуснат доброволно Парламента.

Ние протестираме срещу министър-председателя Сергей Станишев за опита му за оневиняване и реабилитиране на ДС: „Кой нормален човек се интересува от досиетата?” и го питаме за жертвите на политическата милиция от близкото минало, която е създадена от предшественичката на неговата партия.
Ние искаме Държавна сигурност изцяло да отиде в историята, а не да управлява и днес цялата държава и партии у нас.

Продължаваме и с новите наши искания, съвместно с Гражданска инициатива “Справедливост” и Асоциация “Общество и Ценности”:

1) Подписването на искови молби за повдигане обвинение срещу премиера Станишев за обида на гражданите с изявлението си "Има ли в България нормални хора, които се интересуват от досиетата";

2) Огласяването на имената на народните представители от 40-то Народно събрание, които до този момент са подписали или не са подписали внесеното искане за оставка на президента-агент на ДС Първанов.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата - членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”
Иван Груйкин – GSM 0898412516 – Гражданска инициатива “Справедливост”
Стоил Стоилов – GSM 0897439360 – Асоциация “Общество и ценности”

19 септември 2007

ПАНИХИДА в памет на НИКОЛА ПЕТКОВ










Никола Петков



Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”
-------------------------------------------------------------------------------------

П О К А Н А

На 23-09-2007 г.(неделя) от 10:50ч.
в Църква-Базилика „Света София”
ще се отслужи ПАНИХИДА в памет на



НИКОЛА ПЕТКОВ

60 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО МУ
СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИ РЕПРЕСИИ
ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Канят се гражданите да почетат с присъствието си паметта на жертвите от престъпната дейност на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и да изразят своя протест срещу продължаващото до днес активно участие на старите тайни служби и на техните агенти, в общественото управление на България.

15 септември 2007

Седми граждански протест пред Президенството


17 септември, площад "Независимост"


Седми граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС



На 17.09.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Седми граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”


Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите шест протеста на същото място, като ЗАЯВЯВАМЕ:

Ние продължаваме всеки понеделник с мълчаливото си бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност.
За установяване доверие на гражданското общество към политическата система и към държавните институции в България, ние искаме да се приложи „германският модел” – всички принадлежали към Държавна сигурност, да се отстранят от държавните служби, започвайки с „Агент Гоце”.
Ние настояваме 19-те депутати в 40-то Народно събрание, за които се доказа принадлежност към Държавна сигурност, да напуснат доброволно Парламента.

Ние протестираме срещу министър-председателя Сергей Станишев за опита му за оневиняване на ДС: „Кой нормален човек се интересува от досиетата?” и го питаме за жертвите на политическата милиция от близкото минало, която е създадена от предшественичката на неговата партия.
Ние искаме Държавна сигурност изцяло да отиде в историята, а не да управлява и днес цялата държава и партии у нас.

По време на протеста, присъстващите на събранието граждани и представители на медиите ще могат да станат съпричастни на нови наши искания, съвместно с Гражданска инициатива “Справедливост” и Асоциация “Общество и Ценности”:

1) Подписването на искови молби за повдигане обвинение срещу премиера Станишев за обида на гражданите с изявлението си "Има ли в България нормални хора, които се интересуват от досиетата";

2) Огласяването на имената на народните представители от Парламента, които до този момент са подписали или не са подписали внесеното искане за оставка на президента Първанов.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”
Иван Груйкин – GSM 0898412516 – Гражданска инициатива “Справедливост”
Стоил Стоилов – GSM 0897439360 – Асоциация “Общество и ценности”


Радио "Дойче Веле" за Станишев и ДС

Как българските социалисти ще обяснят в ЕС кандидатурата на Бриго Аспарухов?
Хайн Брам, германски политолог, пред радио Дойче веле 14 Септември 2007
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=131948&srcpos=11

Дойче веле: Как оценявате решението на Българската социалистическа партия да издигне кандидатурата на Бриго Аспарухов?
Хайнц Брам: Бях изненадан и до днес съм изненадан, и не само аз. Смятам, че тези в Европейския съюз, които узнаха това, не могат да разберат какво се разиграва в този случай. В социалистическата партия има достатъчно политици, които биха могли да бъдат издигнати като кандидати за софийски кмет. Но социалистите се споразумяха тъкмо за Бриго Аспарухов, тъкмо за човека, който преди четири години бе подложен на остра критика.
Всъщност всеки би трябвало да знае, че е от Държавна сигурност, а и той не крие това. Вероятно сега, когато България е вече в Европейския съюз, социалистите искат постепенно да реабилитират Държавна сигурност и вероятно по-късно да реабилитират и комунистическата партия. Да ги реабилитират в положителните им елементи, както казват. За външния наблюдател това е непонятно, защото в Европейския съюз се реабилитират жертвите на тоталитарния режим, а не извършителите. Никому не хрумва идеята да каже - Гьобелс не е правил само грешки или пък Гьоринг, или Хитлер. Хитлер е построил аутобана и може да му се простят някои неща.
Напълно неоснователно и непонятно е, че някой казват, че сътрудници на Държавна сигурност незаслужено биват критикувани, че били големи таланти и че са се борили за родината, както и другите българи. Това няма нищо общо с истината. В името на родината те са шпионирали хора. Поради техните доноси хора са потънали в затворите.
Имам чувството, че в социалистическата партия са загубили усет за реалността. Мисля, че не са наясно по настроенията в собственото си население.
В чужбина са наясно с нещата. Никой в чужбина не може да приеме един човек като Бриго Аспарухов, който кандидатства за кмет на София. Не вярвам, че ще бъде избран. Вярвам само, че тази кандидатура ще навреди много на социалистическата партия.
В редовете на социалистическата партия и в парламента има сравнително много сътрудници на бившата Държавна сигурност. Движението за права и свободи също изобилства от такива хора. Има естествено причини защо преследваните турци вероятно са сътрудничили на Държавна сигурност, но факт е, че много от ръководните личности са били доносници. Симеон Сакскобургготски искаше да назначи Бриго Аспарухов за координатор на тайните служби, просто не мога да проумея това. Та нали Симеон десетилетия наред е живял в Мадрид, той би трябвало да знае какво е НАТО, какво е Европейския съюз. Тогава той искаше да наложи на Запада, че той определя кой да е координатор на тайните служби, че никой няма право да му се меси. И накрая трябваше да отстъпи.
С оглед на Запада, на Европейския съюз, е недопустимо отново да се дава власт на хора с такива тесни връзки с бившата Държавна сигурност, с Москва. В сегашната правителствена коалиция се създаде един вреден климат, щом три партии са мнение, че Държавна сигурност е съвсем безобидна институция.
На фона на този климат Сергей Станишев може да каже - кой нормален човек се интересува от досиетата. Напротив, необходимо е да се интересуваме за досиетата. Необходимо е да се изясни случилото се в миналото. Това не е занимание за историци, както твърди Станишев. Необходима е истина. Не бива да се проявява съчувствие спрямо Държавна сигурност, спрямо злощастния Бриго Аспарухов, защото бил пострадал незаслужено. Съчувствие може да се прояви само спрямо жертвите на комунизма, само тези, чийто имена са забравени, само тези, които са загубили години от живота си, които са били принудени да емигрират, които нямаха възможност да следват, които бяха ощетени и онеправдани. Ценностите в Европейския съюз се обезличават, когато не мъчителите, а жертвите се обявяват за виновни. Жертвите, които не бяха така патриотично настроени, че да сътрудничат на Държавна сигурност. Това е логиката, която съзирам в тези прояви.
Дойче Веле: Още дълъг път предстои на България да анализира, да преодолее наследството от миналото.
Х. Брам: Очевидно. На фона на сегашната дискусия имам чувството, че не малцина биха искали всичко да се забрави, да се погребе дълбоко, че смятат, че извършеното през миналото не интересува вече никого, че миналото не играе вече никаква роля. От социалистическа страна често се казва: ние сме напълно ориентирана по западните мащаби социалдемократическа партия. Но след най-новите изявления и след най-новите действия това не може да се каже. На социалистите предстои много работа за изясняване на миналото, така че да могат да се интегрират в Запада.
Не мога да си представя, че в Германия би имало социалдемократ, който би одобрил тези думи на Станишев, не мога да си го представя. Сигурен съм, че ако българите не анализират миналото, в рамките на Европейския съюз България няма да се ползва с уважение, с респект. Ще припомня, че още през миналата година евродепутатът Кон-Бендид каза: не, българите в никакъв случай не са зрели за Европейския съюз.
Наскоро координаторът на пакта за стабилност Ерхард Бусек заяви, че според него за българите би било добре да се подготвят още няколко години за приемането си в Европейския съюз. Фактът, че българите не искат да се конфронтират с миналото си, че не искат да разчистят останките от комунизма, пречи на България да се превърне в модерна държава. Пречи на България да придобие по-добър имидж. И може би някои събития, които ние не можем да обясним, като поръчковите убийства са във връзка с това непреодоляно минало.
Такива спекулации са допустими. След като други страни се опитват да превъзмогнат миналото си, е важно и българите да сторят това, още повече че сега са в Европейския съюз. Страните от евросъюза не могат да толерират това, което сега се каза и върши в България.

13 септември 2007

Деветосептемврийските фобии в десетоноемврийска България - продължение


От Ангел Ангелов

Част 2:
Предстоят избори за местна власт.
Можем ли да определяме съдбата си и как?
Имаме ли свобода на избора?


Гениалността на Левски се състоеше точно в това, че по-добре от всеки друг наш герой ни предаде този ценен урок. Той даде живота си ние да повярваме, че с наши собствени усилия можем да извоюваме своята свобода. Апостолът не желаеше да разчитаме на помощ отвън - макар че не беше срещу нея, защото знаеше, че когато получиш нещо наготово, че когато не си осъзнал дори нуждата си от него, ти вече си на път да го загубиш по един мъчителен за теб начин.

Историята категорично доказа неговата правота. Защото кой ще оспори, че ние на няколко пъти получихме свободата си, а накрая все се оказваше, че всъщност никога не сме я имали. Изживяхме красивите блянове за "дядо Иван", за "братския Съветски Съюз", за нежната перестроечна революция, за Международния Валутен Фонд и Световната банка, дори за "цар Симеон-Избавител" - сега малко по малко май започва да ни светва пред очите, за да не си мислим, че Европейският съюз ще ни свърши мръсната работа по почистването на Авгеивите обори.

Навремето писателят-дисидент Георги Марков, с когото именно родните ни Служби се разправиха тъй жестоко, като го изпратиха в небитието, говореше за нашата социалистическа свобода "с мустаци". Тоя тип Сталинска свобода - казваше той иронично, - е най-великия подарък за човека, понеже го освобождава от задължението да се чуди какво да прави с едно такова нещо.

Сещам се за тия негови думи в контекста на предстоящите кметски избори в София. Защо ли? Ами защото в не-знам коя си точно година от демокрацията, че станаха толкова много, ние ще трябва да наблюдаваме не само титаничния сблъсък между двамата основни претендента-генерали, но и да събираме гилзите заедно с произлизащият от мутренските среди друг кандидат-лапач на общинската баница (този път с яка подплънка от еврофондовете) - харизматичният Тити Папазов. "Атакистът", който и да е той, вероятно също ще бъде мачо от подобен калибър, защото форматът на двубоя отдавна ясно се е очертал. От сенките - вече като на парад, излизат призраците, задълго стаявали се там, защото усещат, че абсолютно са в контрол на положението; те няма защо да се крият. Хайде този път да си наречем свободата "гладко обръсната, но с пагони"! И що за избор ни представя тя? Да избираме между някой, който се прави на десен, когато не се знае къде къта старата си книжка за принадлежност към червената партия, докато движи бизнеси с хора от ДС, и друг, който винаги е бил обвързан със Службите и дори лично е укривал и унищожавал досиета, докато е водел разузнаването според правилната партийна линия. А симпатягата Тити първо издигна печелившата кандидатура на агент Гоце за втори президентски мандат, кълнейки се непрестанно в своя кумир и благодетел - мъртвия Жоро Илиев, пък после взе, че премина отдясно и реши там да "забива" подаваните му заблудени гласове. Какви въжеиграчи са само! Няма ясна и твърдо защитавана през годините кауза, а едно долно нагаждачество и преследване на користни интереси и облаги.

И, разбира се, слугуване на благодетелите-олигарси.

Защо трябва да е на данъкоплатеца, след като той им дава едни мизерни заплати?!

Каквото и да говорят, ние ги познаваме по делата. За тях България е като в Кратката енциклопедия на Балканите, издадена в Лондон през 1994-та година с парите на Джордж Сорос - просто я няма на картата. Систематично и организирано те са я изтривали оттам, защото тя не живее в сърцата им. Тези безотечественици нищо "българско и родно" нито любят, нито тачат, ни милеят. Дали е случайно, че множество съветски граждани, в качеството си на премиери на страната ни, са ни докарали дотук, до дъното на ямата? Като се почне от свирепият братоубиец Георги Димитров, който обезглави духовно народа ни, мине се през Васил Коларов, Гриша Филипов, а в последните години ударният съветски почин бе продължен от Андрей Карлович и Сергей Станишев. (Вярно, Тодор Живков също искаше да ни направи 16-та република на СССР, но неговият произход беше доказано Правешки).

Толкова ни промиха мозъците на нас, българите, че "живейм ли, мрем ли, ний не знайм", както е възкликнал Иван Вазов. Вегитираме като донори на родните си суперелити и дори вече не ни правят впечатление унижението и срама. А трябва здравата да разтърсим гърбината си, на която те са се накамарили отгоре, за да паднат оттам.

Още ли не вярваме, че можем да го направим?!

Още ли не вярваме, че нещо можем да променим?!

Сега, на нас не ни трябват издевателствата на революции като Френската и Октомврийската; не ни е необходимо въоръжено въстание като Деветосептемврийското; нито са ни нужни задкулисни дворцови преврати като Десетоноемврийския. Ние не трябва да ставаме като тях. Обаче да продължаваме ли да говорим разпенени само в къщи, въоръжени с бутилка ракия и вилицата за салатата? Какво ще постигнем така? Най-много да опръскаме екрана на телевизора или някой член на семейството ни да ни нарече "мърморко". Нищо повече. Ами обратната реакция - незаинтересоваността? Огорчени, да обърнем гръб на "ония горе там" и да ги оставим да мракобисничат до полуда?!

НЕ, НЕ и НЕ!!! Аполитичността, нихилизмът, апатията - не е вярно, че те не гласуват на избори. О, гласуват и още как! С две ръце, ежедневно. И то за червения Звяр.

На тях той разчита да укрепи позициите си и да разшири още повече владенията си.

Ще ги срещнеш на площад "Независимост", където всеки понеделник от 17.30 ч., в сянката на бившия Партиен дом, Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская", съвместно с гражданската инициатива "Справедливост", провеждат своя мирен протест за оставката на Георги Първанов, за промяна в Закона за досиетата - да бъдат разкрити всички агенти на Службите, и за тяхното отстраняване от държавните структури (както е в германския модел). Да, не може да не ги забележиш, отпечатани на лицата на хората, които бързо-бързо подминават бдението. По-младите преследват някакви техни си цели и не искат да ги занимаваш с "глупости". Някои даже се забавляват с "наивния ентусиазъм" на протестиращите. А у доста хора от по-възрастното поколение съвсем видимо се забелязва страх. Същият стар страх от Всевиждащото Око и Всечуващото Око на вездесъщата Държавна сигурност, който и мнозина от нас още помнят.

Да, ние знаем, че тази кръвожадна терористична структура винаги е пазела своите Господари, а на народа ни е носила сигурност толкова, колкото нашенските петли му носят яйца.

Да продължаваме да се боим от нея, обаче, е нелепо.

Сега времето е различно и да се поддаваме на фобии от миналия век, е равносилно все едно на неговото възкресяване.

Разбира се, трябва да сме наясно, че Партийният дом - дори и без своята петолъчна звезда, все още хвърля мрачната си сянка върху цяла България. Като под някакъв мистичен Замък от произведение на Кафка, това явление изглежда за някои твърде мъгляво и неразпознаваемо, но навсякъде се усеща неговото въздействие. То стряска, деформира, ограбва, обезценява. Превръща човека в жалко треперещо дребосъче, от което нищо никога не зависи. Захвърля го да се гърчи в собствената му непотребност. Изсмуква жизнените му сили почти докрай.

А извиращата сякаш от сянката на тъмнината власт ще става още по-арогантна... още по-брутална... още по-безскрупулна...

Тя ще продължава да се самовъздига нагоре, защото не знае, че е поредната Вавилонска кула, която неизбежно ще се сгромоляса оттам.

Деветосептемврийските фобии в десетоноемврийска България

От Ангел Ангелов

Част 1 – за досиетата, агентите на ДС и управленската върхушка на днешна България

За себе си реших, че Георги Първанов - с това информаторско, чирашко и звучащо доста инфантилно прозвище "Гоце", дадено му от органите на Държавна сигурност, не може да бъде мой президент.

Нали разбирате, човек с две имена не може да няма и два живота. Единият за пред прожекторите, а другият - когато угаснат. В публичния си живот той е бла-бла-бла-благо говорещ, народен, харизматичен лидер, а зад завесата - мълчалив като безгласна буква, маша в ръцете на безотечествения made in Moscow елит. Затова и патриотизмът му е червив отвътре, макар отвън да изглежда лъскав като намазан с течен парафин.

Какво, на вас да не би да ви харесва Българското Президентство, Правителство и Парламент да са принизени до най-елементарни службашки ченгеджийници?!

Ако си мислите, че епитетите и определенията ми са оскърбителни, погледнете фактите в очите. За 139 депутати от Великото Народно Събрание до сегашното 40-то Народно събрание е установена принадлежност към ДС. При това, според Методи Андреев - бившият председател на Комисията по досиетата, закрита от Закона за защита на класифицираната информация защото прекалено надълбоко се е спуснала в тайните на Службите, те са минимум двойно повече - някъде около 300. Самият той е учуден, че в официалния списък липсвали имената на някои бивши министри. И допълни, че най-ценните агенти, всъщност, никога не са били подавани за проучване от парламентарните комисии. Богомил Бонев, който беше министър на Вътрешните работи и също оглавяваше Комисията за известен период от време, е съгласен с подобни констатации. Той каза, че са пропуснати имената на някои действащи и сега политици.

На практика, всички ние през годините се убедихме, че Службите контролират целия архив с досиетата, макар той по закон да принадлежи на споменатата Комисия, саботират нейната работа всячески и само отвреме-навреме й подхвърлят някакви жалки остатъци. Междувремено, те манипулират умело обществото с тях, използват ги, за да управляват задкулисно чрез техните срамни тайни и нямат никакво намерение да загубят монопола си върху този информационно-конспиративен масив. Те затова са го и трупали, защото отдавна са предвидили, че в информационната ера той задължително ще им донесе много пари и много, много власт. Затова и беше прав до степен на цинизъм вътрешният министър Румен Петков, когато заяви: "Ако кажем всичко за ДС, ще срутим държавата."

Представяте ли си само? Уж беше бивша тази ДС, а тя просто се била вляла в основите на нашата десетоноемврийско-деветосептемврийска държавност. Дори и непълният списък на агентите потвърждава, че те по традиция са "На всеки километър". Има ги в изобилие от всяка партия и от всяка боя. Ключови фигури от оригиналното СДС като Георги Марков, Венци Димитров, Петър Берон и т.н. се оказаха такива. Как тогава да не са прави хората, които твърдят, че Червеният звяр си отгледа собствена хилава опозиция, за да имитира демокрация пред света, а на практика да си запази статуквото на тоталитаризъм в новите условия.

Ето я простата истина за нашия прословут и сякаш нескончаем Преход.

Аз лично съм убеден (макар че доказателствата за това трудно излизат наяве), че Службите са достатъчно опитни и далновидни да подготвят дори пистите за излитане и кацане на бъдещите президенти, министри и депутати. Пуснали са очите си и ушите си навсякъде за интелигентни и обаятелни, но в същото време подкупни кариеристи, които биха продали и майчиното си мляко, ако потрябва, само срещу блясъка на мамещите ги переспективи, и ето ти го управлението на държавата. Все пак, не трябва да се забравя, че изпълнителите на главните и на второстепенните роли са едни, а режисьорите - съвсем други личности.

В нашия народен театър, наречен "Българска политика", е така.

Затова съм склонен да вярвам на журналистическото разследване, което твърдеше, че богатството на страната ни е в ръцете на 30 семейни клана, а около 300 (не беше ли такава и цифрата на Методи Андреев; хм, какво странно съвпадение!) гравитиращи около тях династии обслужват изцяло техните интереси.

Олигархичен модел ни наложиха с йезуитско коварство, а не демократичен.

Затова си мисля с горчива ирония, че ако поканят Зак Снайдър - режисьорът на филма "300", показващ битката между гърци и перси при Термопилите, да направи една лента за българския преход, той сигурно ще й сложи или същото заглавие, или поне "330".

А зрителите с омерзение ще видят как 330 въоръжени до зъби с ненаситна алчност мафиотски кланове се изправят срещу милионната, но разпръсната, обезкуражена, деморализирана и дезертьорска армия на нашия народ, която предварително е отказала да се бори за суверенитета и благоденствието на своята страна, само за да си припомнят старата истина, че всеки народ заслужава управлението си.


Следва продължение:
Част 2: Предстоят избори за местна власт. Какво да правим със свободата си?

10 септември 2007

Полицейски произвол при шестия законен митинг „Анти-Гоце”

ЗАПЛАХА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА!
Полицейски произвол при шестия законен митинг „Анти-Гоце”
Граждани настояват за извинение от министър Румен Петков по случая

Днес от 17,30 ч. се проведе Шести граждански протест пред Президенството с искане за оставката на Георги Първанов(ДС-агент Гоце) и на всички принадлежали към Държавна сигурност, организиран от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, който е ежепонеделнично продължение на петте протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти, 20-ти, 27-ми август и 3-ти септември 2007 г.
За митинга-събрание на открито, организаторите бяха внесли писмено Уведомление в Столична община, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите, като по този начин всички законови изисквания бяха НАПЪЛНО спазени. Нещо повече, имайки опита от първите пет митинга, обявеният в уведомлението комендант на проявата Петър Пенчев, се грижеше и тази вечер за протичането без инциденти на събранието на открито.
Този път обаче отговорният за охраната полицейски офицер, в 17,32 ч. по най-груб начин влезе в остро пререкание с коменданта на законната проява, като настоя да го отведе от мястото на събранието и след като получи категоричен отказ за подчинение, заплаши организаторите, в присъствието на екс-депутата Едвин Сугарев и кореспондента на Агенция „Дойче Веле” Николай Цеков, че ще разтури проявата на това място и ще я премести другаде.
При отказа на Петър Пенчев да му се подчини, защото полицейският началник му пречи при провеждане на законното събрание на открито, полицаят му иззе личната карта и я задържа в себе си до края на митинга. Беше написан от него Протокол за предупреждение на Петър Пенчев, подписан от четирима полицаи, но с намесата на съорганизатора на протестите Иван Груйкин-председател на Гражданска инициатива „Справедливост”, привлечен от Пенчев като личен адвокат, полицейският началник не посмя да връчи предупредителния протокол и върна личната карта на члена на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”. Присъстваха и представители на Асоциация „Общество и ценности”.

НИЕ ПРОТЕСТИРАМЕ против проявения полицейски произвол над законен мирен граждански протест. Факт е, че на първите пет протеста нямахме подобна полицейска намеса и ние не допуснахме противообществени прояви. Затова сме убедени, че сигнал към службите за разправа с протестиращите граждани против ДС в центъра на София, бе даден с крещящото антидемократично изявление през миналата седмица на министър-председателя Сергей Станишев „Кой нормален човек се интересува от досиетата?”, е мнението на Огнян Чипев.

НИЕ ЗАЯВЯВАМЕ, че няма да ни уплашат подобни заплахи и реалното гражданско присъствие на НАПЪЛНО НОРМАЛНИ ГРАЖДАНИ всеки понеделник на това място ще продължи, съгласно Закона, докато заговори морала в Президента Георги Първанов и той даде с личния си пример за началото на оставките на всички, които са принадлежали към престъпната Държавна сигурност, а днес продължават да работят в държавните институции против националната сигурност, защото зависимостта от ДС е до гроб, казва Петър Пенчев и с обида допълва: „Настояваме пред министър Румен Петков да извърши проверка на случая, защото попълненият Предупредителен протокол стои в трите си екземпляра под индиго в прономерирания кочан на МВР и очакваме да получим личното му извинение!”

Накрая се налага да припомним Чл. 174а, ал. 1 от Наказателния кодекс: „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.”

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

ЕДНА "ОБИКНОВЕНА" ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ или ЗАЩО ДОСИЕТАТА НЕ МОГАТ ДА ПРЕМИНАТ В ИСТОРИЯТА ТОКУ-ТАКА

09 септември 2007

Шести граждански протест пред Президенството






Шести граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС



На 10.09.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Шести граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите пет протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти, 20-ти, 27-ми август и 3-ти септември 2007 г., като ЗАЯВЯВАМЕ:

Ние продължаваме ежеседмичното си мълчаливо бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност.
За установяване доверие на гражданското общество към политическата система и към държавните институции в България, ние искаме да се приложи „германският модел” – всички принадлежали към ДС да се отстранят от държавните служби, започвайки с „Агент Гоце”.

Ние отговаряме на въпроса на министър-председателя Станишев „Кой нормален човек се интересува от досиетата?”, че сме нормални граждани, които искаме Държавна сигурност да отиде изцяло в историята, а не да управлява и днес цялата държава и партии у нас.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

04 септември 2007

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ - ОТНОВО С ТОТАЛИТАРНО РЕШЕНИЕ

Градината - научна, естетическа и културна ценност

Петиция за запазване на Ботаническата градина в Балчик - подпиши ТУК!


По шкембетата ще ги познаете...кой как разбира кОлтурата!

Култура на бетона и голямото плюскане - това очаква Градината, която май е единствена в България.


Като не успя по съдебен път да заграби собствеността на една автономна институция като Софийския университет - Министерският съвет просто си я присвои за свои министри /готвят се да векуват във властта/.

Ние искаме Европейски съд за такова бездуховно байганьовско решение!

Не децата на България затъпяват - рибата се вмирисва откъм главата!

Фото: БГНЕС

02 септември 2007

Пети граждански протест пред Президенството-покана

Пети граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на реактивираните агенти



На 03.09.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Пети граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите четири протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти, 20-ти и 27-ми август 2007 г., като З А Я В Я В А М Е:

Ние продължаваме ежеседмичното си мълчаливо бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност.

Ние искаме промяна в Закона за досиетата - за разкриване и на всички реактивирани агенти, които сега ще останат скрити от обществото и ще продължат предишната си вредна антидържавна дейност.

За установяване доверие на гражданското общество към държавните институции, ние искаме да се приложи „германският модел” – всички сътрудници на ДС да се отстранят от държавните служби, заедно с „Агент Гоце”.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

31 август 2007

Йоахим Гаук за доверието към държавните институции

Според бившия главен пълномощник по досиетата на ЩАЗИ Йоахим Гаук отварянето на досиетата е било шанс за източногерманците да си върнат доверието към своите държавни институции.

“Това беше единственият път, поне за мен. Това подриване на вярата в държавата при нас бе започнало още от 1933 година с Хитлер и завърши едва през 1990 година. Баща ми бе 5 години в ГУЛАГ. Целият ми живот бе преминал без аз да мога да повярвам, че държавата ще защити моите права. За това за мен бе важно държавните институции да бъдат изчистени и вярата в тях да бъде възвърната”, каза Гаук.

Според немския закон за досиетата, ако бъде доказано безспорно, че определен човек е бил сътрудник към ЩАЗИ, има възможност той да бъде освободен от държавната служба, която заема, без съдебно производство. Така са били освободени, по думите на Гаук, половината от бившите сътрудници на ЩАЗИ сред полицията в Саксония и половината от учителите в Брандербург, за които е имало документи за сътрудничество с ЩАЗИ.

28 август 2007

Методи Андреев пред в. "Гласове" - Гоце е донасял и в Шесто!

http://www.glasove.info/news3.html

"...Първата задача, която му дават, е да напише доклад за темите, които неговите колеги в института разработват, за работата на отделните секции в института. Този доклад е даден на Шесто управление.­
Това сте чели вие?­
Това аз съм го чел и сега се потвърди, но когато го съобщавахме преди година и половина, много хора твърдяха, че си измисляме..."

"Димо Гяуров категорично отрече по времето на ОДС да е имало реактивиране на агенти, т.е. хора, работили за службите, които днес заемат висши политически постове или са публични лица, и отново вербувани да работят за държавата, за да се прикрие така агентурното им минало. Наистина ли не е имало такива случаи според вас?­
Това изобщо не е вярно. Д. Гяуров, а и никой друг шеф на службите, разбира се, няма да си признае, че е извършил такова нещо. Но мога да ви кажа, че когато правехме проверка на 38-ото НС, получихме много мотивирани доклади ­ най-вече от военното разузнаване и от НСС."

Картини от четвъртия митинг "Анти -Гоце", организиран от АСС "Анна Политковская"

Фото: "Нетинфо"











Фото: АСС "Анна Политковская"

26 август 2007

Едно разтърсващо откровение за зверствата на ДС, получено по e-mail

ЗАЩО ПРОТЕСТИРАМ И ИСКАМ ОСТАВКАТА НА ПРЕЗИДЕНТА!

Скъпи сънародници,

Реших да напиша защо всеки понеделник съм част от мирните гражданските протести на площад "Независимост". Интересува ме какво мислите и вие за това. Вярвате ли в мълчаливото бдение там? Дали мислите за това, защо сме обсадили този бивш бастион на БКП и ДС?

През 80-те бях член на БКП и работех в къща-музей "Васил Коларов", която беше на подчинение на ЦК на БКП, заедно с още няколко партийни музеи, като музеите на Д. Благоев, Г. Димитров и Г. Кирков. Музеят се намираше в съседство с малък католически манастир. Имах хубав за времето си магнетофон "Ухер" и започнах да събирам "спомени" на близки до Васил Коларов личности. Въпросите ми към тях касаеха времето след 9 септември 1944г. или т. нар. най-нова история на България. Тогава в музея буквално започнаха да се стичат мъже и жени, които искаха да споделят и да разкажат за зверствата на ДС и КГБ. Разказваха за зверски изтезания, за внезапно изчезване на хора, за лагери на смъртта, за отрови и отровни инжекции, с които са били убивани "неудобните". Една жена ни разказа как е била принудена да обвини във вестниците мъжа си за "агент на САЩ и Великобритания и враг на народа" и така е опазила живи двете си деца и себе си. Не можеше да си прости предателството към своя съпруг. Така на моя "Ухер" записвах десетки истории за предателства, лъжесвидетелства, подправени документи, убийства чрез съдебни дела в името на народа и убийства без съд и присъда.

Отидох на работа в музея като "вярваща" в социализма и БКП, но съдбите на тези хора ме разтърсиха. Не можех да спя, защото ужасяващите тайни излязоха наяве. Осъзнах парализата на страха в онези години. Сега и аз бях между тези, които знаеха тези тайни, за които ако си отвориш устата можеха да те убият. В мазето на музея ДС имаше подслушвателна апаратура, с която подслушваха католическите монахини в съседния манастир, а те бяха няколко възрастни и една млада жена. Беше времето на "случаят Антонов". Един ден в музея влезе агент на ДС, изгледа ме с очи на убиец и ме заплаши с думите: "Много ровиш.", като намекна, че всичко може да ми се случи. В музея осъзнах, че мазната пелена на социализма за "ред, закон и щастливо бъдеще" е покривала истината, че КГБ и ДС са управлявали и управляват България чрез страх, насилие и кръв и чрез удобни за тази престъпна политика хора.

Какво направи ДС през 90-те? Отново същото. Отново публично опозоряване, оклеветяване и заклеймяване на групи "неудобни" българи. Отново и този път сред преследваните бяха християни. Не един път силите на реда влизаха в църквите въоръжени с автомати, заплашваха мирните хора вътре с бомби, пращаха скинари, публикуваха лъжи във вестниците, за да позорят хората и да сеят страх, а в цялата страна - отново кръв, убийства и насилие.

Вместо служба за сигурност, за мен ДС е терористична организация, която с еничарска омраза унищожава България и Президентът Първанов е пряко отговорен за това. Погледнете България през това лято - новите еничари-сводниците завличат дъщерите ни от градове и села. Отговорните за сигурността държавни мъже ни хвърлят мазната лъжа, че имало клеветническа кампания против България за трафик на деца и жени. За мен това е нищо друго, освен организиран заговор за тотално морално разрушаване устоите на нацията.

И понеже лично аз съм преживяла и преживявам горното, затова съм част от тези мирни граждански протести с искане оставката на Президента г-н Първанов, доказания агент на ДС – Гоце.

Сега е времето да застанем един до друг и заедно да се съпротивим на тази пълзяща реставрирация на ДС в България, за да помогнем най-накрая да бъде измито това срамно петно от лицето на страната ни.

Маргарита
26-08-2007 г., София

22 август 2007

Столична община да престане с опитите си за нарушаване на Закона

Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”


Съобщение до медиите 22.08.2007 г.

Четвърти граждански протест пред Президенството
* Столична община да престане с опитите си за нарушаване на Закона

На 27.08.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството, ще се проведе
Четвърти граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” .

Във вторник, 21.08.2007 г. в 12:22 ч., от Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” внесоха в деловодството на Столична община поредното писмено Уведомление за проявата, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите. До днес, 22.08.2007 г., от СО няма произнасяне в срок от 24 часа от уведомяването, с което съгласно Закона, събранието може да се проведе – когато 24 часа след уведомяването няма забрана от Кмета.
Надяваме се, че оттук нататък най-после Столична община ще престане с опитите си да пречи да се провеждат граждански протести на пл. „Независимост” в гр. София, както се случи при предишните три наши уведомления – служители на СО нарушаваха Закона, като след 24-часовия срок от внасяне на уведомлението ни предлагаха най-настойчиво промяна в мястото на провеждане на събранието. При тези настоявания от страна на силовите чиновници от общината, ние не се поддадохме на притесненията и изисквахме спазването на Закона. Нещо повече - проведените вече три мирни протеста на същото място, доказаха нашата правота при несъгласието ни за промяна на мястото, защото с нищо досега не сме нарушили обществения ред или безопасността на движението, нито пък териториалната цялост на страната, както е записано в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката на гражданските структури от първите три протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти и 20-ти август 2007 г., под мотото:
„Ние продължаваме ежеседмичното си мълчаливо бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност, която е репресирала стотици хиляди българи от близкото минало, а днес продължава да управлява престъпните структури в България!”
За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”